Откриват астматични притъпи пет години преди да настъпят

Акценти

Изследователите от Каролинския институт, Швеция, и Mass General Brigham, САЩ, разработват метод, чрез който прогнозират с голяма степен на точност астматични пристъпи. Основният аргумент на екипа за осъществяването на проучването е, че независимо от факта, че астмата е сред най-често срещаните хронични заболявания в света и засяга повече от 500 милиона души, все още няма надеждни биомаркери, които са в състояние да установят при кои от пациентите има висок риск от бъдещи астматични пристъпи. Съвременните методи много често не успяват да разграничат стабилните хора с астма от предразположените към тежки обостряния.

Проучването

„Липсата на биомаркери за идентифициране на хора в риск от тежки астматични пристъпи представлява значително ограничение пред възможностите да се подобри здравословното състояния на пациентите. За да отговорим на тази нужда, анализираме данни от три групи хора с астма, общо 2513 души, и електронни медицински досиета, които обхващат период от 25 години. Всичко това комбинираме с последователни метаболомични проучвания, за да разработим и възпроизведем предсказващ модел за риска от обостряне на астмата“, пишат изследователите в статията, представяща резултатите от научната им работа и публикувана на 19 януари 2026 г. в списанието Nature Communications.

Екипът идентифицира свързаните с астмата биохимични пътища чрез метаболомика, след което прилага методите на масспектрометрия за количествено определяне на избрани стероиди, свинголипиди и метаболити, получени от микроби.

Чрез метаболомиката учените измерват малките молекули в кръвта на хората с астма. Така откриват много важна връзка между два класа метаболити (сфинголипиди и стероиди) и контрола на астмата. По време на проучването екипът устанонвява, че съотношението между сфинголипидите и стероидите може да предскаже риска от обостряне за период от 5 години. В някои от случаите моделът предвижда времето до първия пристъп както във високорискови, така и в нискорискови групи с точност до една година.

Доц. Джесика Ласки-Су от Mass General Brigham, която е един от водещите автори, определя като едно от най-големите предизвикателства при лечението на астмата това, че в момента няма ефективен начин, с който да се определи кой пациент ще получи тежък пристъп в близко бъдеще. „Нашите разкрития дават отговори и помагат да бъде задоволена точно тази критична нужда. Като измерим баланса между специфични сфинголипиди и стероиди в кръвта, можем да идентифицираме с 90% точност пациентите, при които има висок риск“, коментира доц. Ласки-Су.

Пробивът е сериозен, защото ще позволи на лекарите да реагират преди пристъпът да настъпи. На практика това означава, че може да бъде извършвана превенция.

Резултатите

Основният резултат е изводът, че съотношението между сфиголипидите и стероидите е най-мощният предвиждащ фактор.

„Открихме, че взаимодействието между сфинголипидите и стероидите определя рисковия профил. Този подход, в основата на който е точно съотношението, е биологично значим и аналитично надежден, а това го прави изключително подходящ за разработване на практичен клиничен тест“, коментира изследователската работа на екипа друг от авторите доц. Крейг Уилок, главен изследовател в Института по екологична медицина на Каролинския институт.

Учените са убедени, че откритията им представляват значителна стъпка в посока на прецизната медицина за астмата. Клиничният анализ, базиран на тези съотношения, може лесно да бъде внедрен в лабораториите. Това от своя страна ще помогне на лекарите да открият пациенти, които изглеждат стабилно, но в същото време имат основни метаболитни дисбаланси.

Резултатите от проучването са важни, но е нужна още работа, преди тестът да започне да се използва масово в клиничната практика. Сред най-важните са допълнителни проучвания върху хората с астма, директни клинични изпитвания и сериозни анализи на разходите и ефективността.