Откриха латентен ХИВ вирус в имунните клетки на мозъка

Доскоро се смяташе, че ХИВ вирусът живее само в кръвта, но ново изследване на учени от Университета на Северна Каролина открива доказателства, че „спящ“ ХИВ вирус има и в мозъка. При определени условия латентните инфектирани клетки стават активни и започват производство на нови вирусни частици.

Всъщност вероятността ХИВ вирусът да живее и в мозъка се обсъжда от дълго време в научните среди. Микроглия са малки глиални клетки, които отговарят за специалната имунна система на мозъка, но се оказва, че те играят ролята и на постоянен резервоар на ХИВ вирусни частици.

>>> Генна терапия блокира производството на ХИВ частици в заразените клетки

Как действа ХИВ вирусът?

ХИВ е ретровирус, чието нормално функциониране изисква копирането на генетичния му материал и последващото му вмъкване в човешките клетки гостоприемници. Обикновено той заразява точно определен подвид бели кръвни клетки, които са част от имунната система. Постепенната загуба на въпросните клетки вследствие на ХИВ атаката компрометира имунната функция и, ако не се вземат мерки, води до развитието на Синдром на придобита имунна недостатъчност (СПИН).

В някои случаи обаче заразените клетки избират различен път, преминавайки в латентно състояние. С други думи те стават „спящи“, или неактивни, и могат да останат такива в продължение на години.

Лечението на ХИВ инфекцията не влияе на неактивните вирусни частици

Известните към момента форми на лечение позволяват на пациентите с ХИВ инфекция да я овладеят до такава степен, че вирусният товар да е минимален и да не може да се предава на други хора. За жалост това не влияе по никакъв начин на неактивните клетки. Ако провежданата терапия бъде прекратена, латентната инфекция може отново да се „събуди“ и да предизвика повторно разболяване.

Настоящото изследване, публикувано в списание The Journal of Clinical Investigation, сочи, че ХИВ не само остава дълго време латентен в малко на брой специфични кръвни клетки, но има друго място, където успява да се скрие – в мозъка.

„Вече знаем, че микроглиалните клетки са своеобразен резервоар на ХИВ вирусните частици*. До момента имахме подозрения, но сега намерихме и доказателства в тяхна подкрепа“, отбелязва водещият автор д-р Юанг Танг, асистент от Университета на Северна Каролина.

Биопсия от пациенти с ХИВ инфекция и съпътстващо фатално заболяване

В повечето случаи е невъзможно да се изследва тъканта на човешкия мозък. Още по-опасно би било вземането на биопсия от пациенти, които приемат медикаменти за контролиране на ХИВ инфекцията.

Научният пробив е резултат от тясно насочена изследователска програма, известна като The Last Gift. Съавторът, д-р Дейвид Марголис, който е и директор на Центъра за търсене на начини за лечение на ХИВ към Севернокаролинския университет, добавя: „Пробите са взети от хора с ХИВ, които са подложени на терапия, но страдат и от друга фатална болест. Те се съгласиха не само да дарят телата си в името на науката, но и да участват в изследователската програма в последните месеци от живота си.“

>>> Лечение на СПИН

Механизмът на преминаване в латентно състояние в мозъчните клетки е различен от този в белите кръвни клетки

Екипът изследва пробите от мозъчна тъкан и провежда няколко експеримента върху мозъчни клетки от макаци, заразени с маймунския СИВ вирус, който се смята за близък родственик на ХИВ вируса. Учените успяват да открият ДНК на ХИВ вируса в микроглията, извлечена от мозъчната тъкан, което означава, че патогенът има способността да живее в латентно състояние в малките глиални клетки. Според тях механизмите, които се задействат тук, са различни от онези, които поддържат ХИВ вируса „спящ“ в белите кръвни клетки.

Старши авторът д-р Гуочун Джиянг подчертава, че ХИВ вирусът е много умен. През годините той е успял да еволюира така, че да позволи да бъде епигенетично контролиран, като се „скрива“ в мозъка, където имунната система не може да го унищожи. Експертът твърди, че е направена първата крачка към разгадаване на този неизвестен до днес механизъм, който позволява патогенът да продължи да живее, макар и неактивен, в мозъчните глиални клетки.

Макар пътят да е дълъг, американските специалисти вярват, че научното откритие ще позволи да се намери метод за унищожаване и на латентния ХИВ вирус, което би означавало излекуване на болестта. Както д-р Марголис споделя: „Усилията ни са насочени към пълното излекуване, а не само към контролиране състоянието на пациентите. Към същото се стремим и когато става въпрос за ракови заболявания – да намерим лек, а не поредната поддържаща терапия, така че ракът да не се завърне отново.“ 

* Brain microglia serve as a persistent HIV reservoir despite durable antiretroviral therapy, Yuyang Tang, David M. Margolis, Guochun Jiang et al. The Journal of Clinical Investigation, 2023.