При отсъствието на молекулата NFIC панкреасът образува по-често тумори

Екип от испанския Национален център за изследване на рака (CNIO) открива, че молекулата NFIC е ключова за правилното функциониране на ацинарните клетки (клетки на външната част на панкреаса, които произвеждат, секретират и съхраняват хранителните ензими, групирани са в гроздове, наречени ацини). Това дава шанс на учените да разберат как се провалят нормалните процеси и се развива ракът.

Проучването

Екипът от Националния център за изследване на рака открива нов елемент, свързан с функционирането на ацинарните клетки и с процесите по образуване на тумори в панкреаса.

Известно е, че панкреасът управлява енергийните доставки в човешкото тяло чрез секретирането на протеините, отговорни за възможността глюкозата да стигне до органите когато е необходимо и в точното количество. Тези протеини се произвеждат от така наречените ацинарни клетки. Те са 85% от панкреаса.

Това, което екипът, ръководен от проф. Франсиско Реал, открива е, че молекулата NFIC има ключова роля за правилното функциониране на ацинарните клетки.

„Ацинарните клетки представляват големи протеинови фабрики. За нас е важно да разберем как действат, защото нарушената им функция благоприятства развитието на тумори. Откриването на ролята на NFIC е стъпка напред в разбирането ни затова как клетките на панкреаса успяват да избегнат механизмите за нормалното им функциониране, което от своя страна насърчава развитието на рака“, разяснява ръководителят на групата по епителна карциногенеза в Националния център за изследване на рака проф. Франсиско Реал.

Ученият припомня, че до момента е известно това, че молекулата NFIC участва активно в образуването на зъбите, има отношение и към промените, които настъпват в млечните жлези по време на кърмене, както и че ограничава активирането на някои гени, които могат да доведат до образуване на тумори в гърдата.

„Не знаехме, че NFIC има отношение и към функцията на панкреаса. Установихме, че той има важна роля, свързана с възможността на ацинарните клетки да работят по правилата и с пълен капацитет“, обяснява още проф. Реал.

Испанските изследователи установяват, че ако молекулата NFIC не присъства, то ацинарните клетки не успяват да се развият правилно. Резултатите от това са, че панкреасът не може да реагира добре при нараняване от една страна, а от друга е много вероятно да се развитие тумор.

Изводите

NFIC регулира ясно рибозомната програма както в мишия, така и в човешкия панкреас, показват опитите, регулира и реакциите на разгънатия протеин и смекчава ER стреса.

Най-важното, твърдят учените, е че NFIC принадлежи към семейство протеини, които до момента не са свързвани с панкреаса. Фактът, че при отсъствието на тази молекула, ацинарните клетки не са в състояние да се развият, е един от отговорите на въпроса, как може да се развие тумор на панкреаса.

>>>Злокачествени тумори на панкреаса

„Показваме, че NFIC принадлежи към семейство от досега неописани повсеместни TF със специфични тъканни функции в панкреаса, които си сътрудничат с NR5A2, за да свържат целевите гени и контролират тяхната експресия както ин витро, така и ин виво. За разлика от други панкреатитни TF ролята на NFIC е ограничена до възрастния панкреас и ясно засяга РНК и протеиновия метаболизъм и медиирания ER стрес“, пишат испанските изследователи.

Според учените това е начало на бъдещи изследвания, които ще помогнат за справянето със заболяването. Важно е, той като данните на Испанското дружество по медицинска онкология регистрира над 7663 смъртни случая от рак на панкреаса през 2021 г., който е третият най-смъртоносен вид рак в Испания.

Резултатите от проучването им са публикувани в Nature Communications.

За проф. Франсиско Реал

Работата на професора по клетъчна биология и специалист по онкология е свързана с разработването на моноклоналните антитела и стратегии за лечението на меланом и епителни ракови заболявания.

Ръководи първото клинично изпитване с анти- EGER моноклонални антитела при хора. От 2007 г. работи в Националния център за изследване на рака в Мадрид.

Проф. Реал има важен принос по отношение на молекулярната биология на рака на панкреаса и на пикочния мехур и особено за генетичния анализ на доброкачествените епидермални тумори.