Сдружение „Ретина България“ организира дискусия по предложенията за промени в националната регулация за редките болести и експертните центрове

Всеки ден българско семейство се изправя пред страшната диагноза на една от 6000 редки болести. Предполага се, че засегнатите у нас са над 400 000 души. Къде да се обърнат за помощ и кой би им дал експертно мнение? Има ли изградена държавна структура, подкрепяща създадените през 2017 г. от Европейския съюз референтни мрежи, обхващащи редките болести в 24 области на медицината? Най – сетне, под натиска на гражданския сектор, има политическа воля и грижа от страна на държавата, за да се внесат нужните промени в Закона за здравето. Кои са те конкретно?

Нормативни изменения за подобряване средата и грижите за хората с редки заболявания

Сдружение „Ретина България“, Центърът за защита на правата в здравеопазването (ЦЗПЗ) и Фондацията за реформа в местното самоуправление (ФРМС) организират Конференция на заинтересованите страни на тема „Нормативни изменения за подобряване средата и грижите за хората с редки заболявания“.

Целта на конференцията е провеждане на дискусия по предложенията за промени в националната регулация за редките болести и експертните центрове, необходимостта от национална стратегия и план за редките болести и активното участие на България в общоевропейските съвместни действия и партньорства по редки болести. На нея са потвърдили присъствие  и експерти на най-високо ниво от Министерство на здравето и здравната комисия в Народното събрание.

Какви са причините, които налагат измененията в Наредба № 16 за условията и реда за регистриране на редките заболявания и за експертните центрове и референтните мрежи за редки заболявания, приета през 2014 година?

Наредбата изигра важна роля за това, редките болести за първи път да получат правна регламентация в действащата нормативна уредба. България бележи изключително сериозно изоставане по отношение на развитието на експертните си дейности и капацитет в областта на редките болести спрямо държавите в ЕС.

През 2017 г. на територията на ЕС и Норвегия започна функционирането на Европейските референтни мрежи обхващащи редките болести в 24 области на медицината. Понастоящем повече от 1500 лечебни заведения от ЕС и Норвегия са одобрени за експертни центрове от Европейската комисия. Абсурдно, при наличието на големия брой лечебни заведения у нас, България има само 7 лечебни заведения в състава на едва 5 от общо 24-те области на медицината.

Отсъствието на български лечебни заведения в 19 от общо 24-те терапевтични области в обхвата на ЕРМ лишава българските специалисти - клинични лекари и изследователи - от сътрудничество с експертните центрове в състава на ЕРМ. Тази липса на колаборация предопределя не само липсата на достъп на пациентите до експертна грижа, но и лишава българските специалисти от възможностите за обучение чрез програмите за професионална мобилност, възпрепятства възможността за участие в разработването на клинични насоки, алгоритми и ръководства, затруднява обмяната на опит и възприемане на добри клинични практики на национално ниво.

Проблем с регистрирането на редките болести в България

Един от най-сериозните идентифицирани проблеми е свързан с регистрирането на редките болести в България. Ако през 2014 година процедурата, предвидена в наредбата е създала възможност, каквато до тогава изобщо не е имало, днес при наличието на Европейски регистри същата се явява по-скоро препятстваща, отколкото помагаща дейностите, свързани с редките болести. Например в Европейската база данни - Орфанет, понастоящем са регистрирани над 6000 редки болести, а в Българския списък, утвърден от министерството на здравеопазването са регистрирани по-малко от 200. Тази абсурдна разлика не е само технически проблем, но се явява нормативна пречка за развитието на експертни центрове и референтни мрежи, а също и за пускането на пазара на лекарства за лечение на редки болести.
В тази връзка предлагаме да се приеме, че Европейският регистър на редките болести – Орфанет, е регистър и на същите за България.

Поради пълната липса на нормативна уредба, а също така ограничените познания в областта на редките болести, при първоначалното приемане на наредбата е създадена комисия по редки болести, с характеристиките на административен орган, на която са били възложени на практика всички дейности, свързани с редките болести. Представителството в комисията е определено на база съществуващите тогава разбирания. Предлагаме съставът на комисията да се промени, като се разшири представителството на пациентите, но също така на експертните центрове, разкрити у нас, стъпвайки на принципа на нормативно установена легитимност на представените организации и институции.

Предложение за изменения в Закона за здравето

Поради малкия брой на пациентите с редки болести, принципът заплащане за извършена дейност, възприет в задължителното здравно осигуряване не е приложим. Това налага субсидиране на експертните центрове, за да се осигурят минимум условия за функционирането им. В противен случай, поради това, че центровете носят финансови загуби на лечебните заведения, в които са разкрити съществува риск, да не бъдат разкривани нови, а част от обозначените да престанат да съществуват, което оставя болните без никакви възможности за лечение;
Поради спецификата на много от редките болести, не всички медицински дейности по скрининг, диагностика лечение и рехабилитация са включени в основния пакет медицински дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Това налага същите да бъдат финансирани по отделен ред.

Допълнителна информация за доктор Петя Стратиева и „Ретина България“

Д-р Стратиева е един от основателите на „Ретина България“ и сред основателите и настоящ председател на „Редки Болести България“ – акредитирания национален алианс на организациите на хората с редки болести.
Петя Стратиева е доктор по медицина със специалност по имунология и доктор на науките по молекулярна биология. Освен научно - медицинския, Петя притежава и 20-годишен международен опит от иновативната индустрия в областта на здравеопазването с фокус върху политики и взаимодействия с институции. Изпълнявала е различни управленски роли във водеща глобална фармацевтична компания, сред които дългогодишен генерален мениджър за България и ръководител политики за Югоизточна и Централна Европа.
От 2018 г. Петя Стратиева се ангажира пряко с пациентско застъпничество, като понастоящем  участва в работата на редица международни групи и организации, сред които е Координационния комитет на европейските пациентски застъпници от Европейските референтни мрежи (ЕРМ) по редки болести.

Партньори на събитието

Конференцията се провежда в рамките на проект „Споделяй, грижи се, излекувай – трансформиране грижите за хората с редки болести“, изпълняван от Сдружение „Ретина България“ (www.retinabulgaria.bg), в партньорство с ЦЗПЗ (www.czpz.org), ФРМС (www.flgr.bg) и Норвежката асоциация на пациентите с пигментен ретинит „Ретинитис пигментоза - Норвегия“ (Retinitis Pigmentosa Foreningen i Norge/RPforeningen i Norge), (www.rpfn.no), финансиран по Фонд Активни граждани България по линия на Финансовия механизъм на европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП) 2014 - 2021, една от целите, на който е изготвяне на предложение за нормативни изменения за редките болести, за чието въвеждане е необходим консенсус.

Дата на конференцията: 28 септември 2023 година от 9.30 до 13.00 ч.

Място на провеждане: хотел «Рамада», зала «Европа I», бул. «Княгиня Мария Луиза» No131, град София