Смъртните случаи след обезболяващи в САЩ се определят като епидемия

В САЩ водещата причина за смърт на хората под 50-годишна възраст е свръхдоза след болкоуспокояващи лекарства. Официално вече се говори за опиоидна криза, тъй като 62 497 души са починали вследствие на злоупотреба с обезболяващи. С 19% са нараснали случаите, което е в пъти повече от жертвите при катастрофи, които за 2016 г. са били 40 000 души.

Проблемът не засяга толкова незаконното разпространение на дрога, колкото легалната продажба на болкоуспокояващи лекарства. Неговите корени са още от 80-те години на 20 в. Тогава започва да нараства броя на починалите, а цифрата е била под 10 000 годишно.

Милиони американци и канадци са пристрастени към обезболяващите заради масовото им изписване от лекарите и производство от фармацевтичните компании, които бълват рекламни обещания за бързо и лесно спиране на болката. В двете държави институциите определят ситуацията като опиоидна криза с размерите на епидемия.

Хората не лекуват хроничните си болки, защото предпочитат да вземат болкоуспокояващото, което да им реши проблема. Легалните медикаменти са на базата на опиоиден алкалоид, например викодин, оксикотин или перкоцет. Затова резултатите са увеличаване на смъртните случаи след свръхдоза. Властите със закъснение ограничават достъпа до лекарствата, но повечето хора вече са зависими и намират друг начин да удовлетворят нуждите си като преминават към хероин или към фентанил.

Първопричината да се стигне до тази ситуация е една публикация преди 40 години, че медикаментите с основа опиоиден алкалоид не водят до пристрастяване. Канадски изследователи са открили писмо, поместено в сп. „Ню Ингланд Джърнал оф Медисин“ през 1980 г., в което се твърди, че няма опасност от пристрастяване. Фармацевтичните корпорации след това умело го използват, за да наложат продуктите си, въпреки че в публикацията става въпрос за вещества, които вече не се използват и са били обект на контролиран експеримент върху хора.

И Барак Обама, и Доналд Тръмп са коментирали ситуацията. Първият с призив да се разглежда той не само като криминален, но и като здравен проблем, а вторият изрази готовност да се изправи срещу фармацевтичните корпорации, но засега не са направени стъпки в тази посока. Може би като вид индикация за това накъде се накланят везните е намаляването на бюджета за 2018 г. на Службата за национален контрол над лекарствата от 388 милиона на 24 милиона долара, пише Вести.бг.

По статията работи: Ирина Тенева
Снимка: sanctuary.net