Социологическо проучване от октомври 2019-а показва, че българите оценяват с тройка здравната система

Социологическото проучване е проведено в периода 11октомври – 18 октомври 2019-а и е по поръчка на ARPharM, а резултатите от него бяха представени на конференцията „Заедно за повече здраве“.

Организатори на Форума са Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) и съсловните организации на лекарите и фармацевтите. Идеята е да има както обществена подкрепа, така и политически ангажимент за по-доброто финансиране и за ефективността на здравеопазването, да бъдат обединени усилията на браншовите организации и институциите за увеличаването на публичните инвестиции в здравето. Не на последно място организаторите се надяват, че ще популяризират идеята, че здравето и благосъстоянието на обществото са основни стълбове на икономиката и водещ национален приоритет.

Целите, които преследват организаторите на Конференцията, са смислени и вероятно постижими, единствено ако обществената подкрепа се съчетае с политическата воля, но и ако институциите, експертите, неправителствените организации, представителите на академичната общност работят заедно в името на постигането им.

В същото време настоящата картина не е оптимистична. Социологическото проучване на агенция „Тренд“ показва ясно това. Представителят на „Тренд“ на форума подчерта, че образът, който българите си създават за здравната система, е негативен.

Оценката, която анкетираните 1006 души поставят на здравеопазването, е тройка, каза Димитър Ганев. Само 13% я оценяват положително. За други 46% ниското качество на лечението в страната е най-сериозният проблем. 43% определят като такъв високите цени на медицинските услуги, а за 40% водещ е проблемът, свързан с доплащането за лекарствата.

Любопитен акцент в изследването е, че когато хората си съставят мнение единствено от медиите, то е по-скоро негативно, но когато самите те се сблъскат със системата, оценката се променя. В тези случаи 40% твърдят, че са удовлетворени, а 53% не са.

Оказва се, че най-високо е доверието във фармацевтите – 73%, 64% вярват безрезервно на лекарите, а 65% на професионалистите по здравни грижи.

Социологическото проучване показва и предложенията, които анкетираните дават за подобряване на здравеопазването.

96% са на мнение, че парите трябва да бъдат харчени по-ефективно, отколкото в момента. 95% определят за по-важно и съществено осигуряването на навременен и по-добър достъп до лекарства, а 86% са категорични, че държавата трябва да отделя повече средства за здравеопазване.

Двете най-големи предизвикателствата пред здравната ни система са застаряващо население и повишената заболеваемост, констатираха за пореден път и на този национален форум.

И докато един от акцентите на конференцията бе иновациите, които променят живота, то в същото време 54% от българите нямат достъп до съвременно лечение. Подобни контрасти вероятно отговарят на въпроса защо оценката на по-голямата част от хората за здравеопазването у нас е негативна.

Въпросът е как ще работят министерството, институциите и неправителственият сектор, за да намалят този контраст.

На финала на Конференцията участниците дадоха идея за проектомеморандум за общи действия, насочени към овладяването на демографската криза, но и към подкрепа на държавните политики.