Спасиха 56-годишна жена след осем операции и месеци лечение

Екипът на доц. Георги Георгиев от Клиниката по ортопедия и травматология на Университетската болница „Царица Йоанна – ИСУЛ“ спасява 56-годишна жена след близо пет месеца битка за живота й и осем операции. Лечението е сложно и продължително, тъй като жената е с инфектирана рана на дясната подбедрица.

Случаят

Екип от Центъра по спешна помощ води жената в спешното отделение на Университетската болница „Царица Йоанна – ИСУЛ“ на 21 ноември 2025 г. Тя е в изключително тежко общо състояние вследствие на септичен компартмънт синдром на подбедрицата. Това е инфекция, застрашаваща живота, която повишава налягането в затвореното пространство на раната и нарушава кръвообращението на крайника.

Преди да потърси спешна помощ жената наранява подбедрицата на ръба на метална количка. Това се случва на 19 ноември. Тогава раната е обработена и затворена. Веднага след прегледа началникът на Клиниката по ортопедия и травматология доц. Георги Георгиев я приема в отделението. Така започва битката на екипа в името на живота. Процес, който продължава няколко месеца и е съпътстван от осем операции, постоянно наблюдение, грижи и търпение.

Операциите

Операциите са общо осем. И не са само те. Целият дълъг процес на терапия включва множество изследвания, постоянно наблюдение, целенасочено лечение срещу всички установени причинители на инфекцията.

От първия ден, в който приемат жената, лекарите са изправени пред истинско предизвикателство – да спасят живота й, но и да не допуснат да загуби крайника си. Това налага детайлно планиране на лечението, на необходимите изследвания и на хирургичните интервенции. Екипът следи състоянието на жената постоянно и всеки ден преценява напредъка и предприема нужните действия.

Извършените микробиологични изследвания по време на лечението показват причинителите на тежкото състояние. Това изисква изключително прецизен терапевтичен подход. Първата бактерия, с която започва битката е Streptococcus pyogenes, а втората е Enterococcus faecium. Наличието и на двете усложнява допълнително лечението, тъй като налага не само внимателно проследяване, но и адаптиране на антибиотичната терапия и стриктен контрол върху състоянието на раната.

Случаят на 56-годишната жена е труден, защото не става дума за една операция и бързия резултат от нея, а за продължителна битка, която се води на етапи. Първият от тях е свързан с овладяването на инфекцията, която реално застрашава живота й, следва времето, в което лекарите се борят да ограничат тъканното увреждане и в края идва ред на етапа за постепенно възстановяване и справянето с дефекта.

Спешната фасциотомия е първата интервенция. Тя е животоспасяваща, а целта й е да предпази крайника от трайна инвалидизация и от ампутация. Чрез нея екипът на доц. Георги Георгиев овладява дълбокия инфекциозен процес и декомпресията на тъканите (термин, който обхваща различни методи, насочени към намаляване на патологичното налягане върху различни структури в тялото като по този начин се възстановява кръвообращението и функцията на тъканите и намаляване на болката). От този момент в продължение на месеци работата на хирурзи, травматолози, анестезиолози, операциионни и анестезиологични медицински сестри е посветена на множество други интервенции.

Сред тях са многократни хирургични ревизии на раната, дебридман (хирургично почистване и отстраняване на инфектираните и некротични тъкани), многократно промиване с антисептични разтвори и поставяне на вакуумна система. Финалът поставят реконструктивните процедури и пластичното покриване на големия тъканен дефект.

Както обясняват лекарите, инфекцията буквално е изяла тъканта, при това до такава степен, че в подбедрицата на жената се е образувала кухина, през която човек може да промуши ръката си.

Всички тези месеци, хирургични интервенции, постоянното наблюдение и терапията са подчинени на основната цел – да бъде спасен животът на жената и съхранен крайникът й.

Лекарите успяват. Благодарение на професионализма, на прецизната подготовка и последователните усилия. Екипът овладява инфекцията, раните постепенно преминават към гранулиране (жизненоважният етап от заздравяването на раната, при който тялото образува нова съединителна тъкан и фини кръвоносни съдове) и към епителизация (финалният етап от заздравяването на раната, при който нови епителни клетки покриват повърхността).

Последният контролен преглед показва реалните резултати след месеци на труд и търпение. Жената вече се придвижва само с бастун. Движенията в глезенната става са запазени. Общото и локалното състояние са значително подобрени. Лекарите смятат, че постепенно кракът ще се възстанови до степен, че тя ще може да върви свободно и без да има нужда от помощни средства.