Стартира първият проект за създаване на синтетична човешка ДНК

Изследователи започнаха работа по проект за създаването на синтетична човешка ДНК. Той се смята за първия в света и по своята същност е определян като спорен заради сериозните опасения, че подобна разработка може да доведе до дизайнерски бебета или до непредвидими промени за бъдещите поколения.

Идеята досега беше тема табу, но амбицията на учените е да създадат градивните елементи на човешкия живот от нулата.

Проектът за синтетичен човешки геном

Най-голямата благотворителна медицинска организация в света Wellcome Trust подпомага с начални 10 млн. паунда стартирането на проекта. От организацията са на мнение, че той има възможността да бъде повече в полза, отколкото да навреди, защото може да ускори лечението на голям брой нелечими заболявания.

>>> Англия въвежда ДНК скрининг на новородени за редки болести

Д-р Джулиан Сейл, който е част от проекта и работи в лабораторията по молекулярна биология към Съвета за медицински изследвания в Кеймбридж, коментира, че изследването е следващият гигантски скок в биологията. "Търсим начин да използваме този подход, за да генерираме устойчиви на болести клетки, които можем да използваме за повторно внедряване в увредени органи, например в черния дроб и сърцето, дори в имунната система", обяснява Сейл.

Всяка клетка в тялото ни, без червените кръвни телца, съдържа молекула, наречена ДНК. Тя е носител на генетична информация и е изградена от четири много малки нуклеотидни бази, наречени A, G, C и T, които се повтарят отново и отново в различни комбинации. Това, което сме ние физически, е закодирано в тях.

>>> Исторически моменти от откриването и разгадаването на ДНК

Проектът "Човешки геном", започнал преди 25 години, даде възможност на учените да "четат" всички човешки гени като баркод. Новата разработка е наречена "Проект за синтетичен човешки геном" и ще позволи на изследователите не само да виждат как е изградена молекулата на ДНК, но и да създават части от нея, а след време може би и цялата, от нулата.

Целите, които се поставят

Първата цел, която си поставят изследователите, е да разработят начини за изграждане на все по-големи бази човешка ДНК до момента, в който синтетично конструират човешка хромозома, в която се намират гените. След това те могат да бъдат изучавани и подложени на експерименти, за да се разбере повече за това как гените и ДНК регулират телата ни.

Доста заболявания възникват, когато гените се объркат, поради тази причина мнението на мнозина изследователи е, че проучванията биха помогнали за появата на по-добри лечения. Проф. Матю Хърлс, директор на Института "Уелкъм Сангър", е секвенирал най-голямата част от човешкия геном и смята, че "изграждането на ДНК от нулата ще ни позволи да тестваме всъщност как работи ДНК и да изпробваме нови теории, защото в момента можем да направим това само чрез промяна на ДНК в ДНК, която вече съществува в живите системи".

Притесненията на учените

Работата на изследователите ще бъде ограничена само до епруветки и съдове и няма да се прекрачва границата за създаване на изкуствен живот. Но технологията ще позволи безпрецедентен контрол върху човешките живи системи. Независимо, че проектът е насочен към медицински ползи, нищо не може да попречи безскрупулните учени да злоупотребят с него, каквито опасения има.

Страховете на научната общност включват опит за създаване на биологични оръжия, подобрени хора или дори същества, които имат човешка ДНК. Проф. Бил Ърншоу, генетичен учен в Единбургския университет и който е измислил метод за създаване на изкуствени човешки хромозоми, казва, че ако организация, която разполага с подходящо оборудване, реши да започне да синтезира каквото и да е, едва ли някой би могъл да я спре.

Друг изследовател поставя въпроса по какъв начин технологията ще бъде комерсиализирана от здравните компании, занимаващи се с разработване на лечения, произтичащи от изследванията. Проблемът е ако се постигне успех в създаването на синтетични части на тялото или дори синтетични хора, кой ще бъде, грубо казано, техен собственик. А кой ще притежава данните от тези творения?

Трудното решение за подкрепа на проекта

Имайки предвид възможната злоупотреба с технологията, възниква резонният въпрос защо Wellcome Trust са избрали да я подкрепят финансово? Според човека, дал разрешението, отговорът "да" не е бил лесен. Д-р Том Колинс споделя, че това, което го е накарало да вземе решението, е въпросът "Каква е цената на бездействието". "Тази технология ще бъде разработена един ден, така че като го правим сега, поне се опитваме да го направим по възможно най-отговорния начин и да се справим с етичните и моралните въпроси възможно най-откровено", допълва той.

Успоредно с научното развитие на проекта ще се изпълнява и специализирана програма по социални науки, която ще се оглавява от проф. Джой Джанг, социолог от Университета на Кент. Целта е да събере мнения на експерти, социални учени и най-вече на обществеността за това какво мислят за технологията, какви притеснения поражда у тях и как тя може да им бъде полезна.