Учените откриха защо болните от лупус са чувствителни към светлината

До 60 на сто от страдащите от лупус са чувствителни към ултравиолетовата светлина. Фоточувствителността им може да достигне дотам, че да получат тежък обрив и възпаление на кожата, болка в ставите и умора, ако се изложат на слънце. За някои от пациентите дори светлината от копирната машина е достатъчна, за да предизвика характерния червен обрив.

Мултидисциплинарен екип от изследователи се опитва да разкрие мистерията, която се крие зад тази реакция. Д-р Мишел Каленбърг, доцент по вътрешни болести в Отдела по ревматология в университета в Мичиган, и нейните колеги проучват аспекта на фоточувствителността на лупуса. Изследванията показват огромна зависимост между сензитивността към светлината на даден човек и качеството на живот.

Работата на специалистите се основава на десетилетно проучване, оценяващо връзката между протеини, наречени интерферони, и самото автоимунно заболяване. Интерфероните се освобождават от клетките в отговор на „нападение“. Обикновено се задействат от вируси, бактерии или други външни заплахи.

Конкретните протеини алармират други клетки, за да укрепят защитата си и това е присъщо за всички хора. „Интерфероните са трудни за измерване, но знаем, че те са завишени при страдащите от лупус. В този експеримент се постарахме да видим кои точно са в кожата“, обяснява д-р Каленбърг.

Когато сравняват кожни клетки от болни от заболяването и от здрави хора, учените установяват, че при лупусните епидермални клетки, наречени кератиноцити, значително е увеличен интерферон каппа (IFN-к). Изследователите предприели генериране на кератиноцити без IFN-к, използвайки технологията на генетичните ножици (CRISPR/Cas9), чрез които отстраняват гена, кодиращ интерферона. След това учените сравняват тези кожни клетки с друг комплект, предназначен да свръхекспесира IFN-к.

„Ние открихме, че всички типове IFN сигнализации намаляват в основните кератиноцити, когато ги изтрием или елиминираме от IFN-к гена. Забелязахме, че IFN-к премахнатите кератиноцити са незасегнати от ултравиолетовите лъчи“, казва изследователят Мринал Саркар. Обратното – клетките, свръхекспесиращи IFN-к, загинали, когато били изложени на ултравиолетовата светлина.

Учените смятат, че вероятната основна функция на интерферон каппа в нормалната здрава кожа е да се пребори с вирусните инфекции, например човешкия папиломен вирус. Но при лупус цялата тази система е извън синхрон и свръхактивна.

Дори и без да е изложена на UV лъчи, лупусната кожа има по-високи изходни нива на IFN-к. Излишъкът изглежда усилва възпалителния отговор и клетъчната смърт. В момента екипът от изследователи се опитва да разбере защо интерферон каппа е завишен в кожата на пациенти с лупус и как регулира гибелта в кератоцитите.

Това, което прави особено значимо установеното от специалистите, е, че наскоро Агенцията за контрол на храните и лекарствата в САЩ одобри лекарства, предназначени за ревматоиден артрит. Характерното при тях е, че те блокират интерфероните. С помощта на медикамент, наречен барицитиниб, изследователите от Мичиганския университет могат да спират сигнализирането на интерферона и да направят лупусната кожа да изглежда като нормалната. Понастоящем се извършват проучвания с това лекарство за автоимунното заболяване, но не и за фоточувствителност.

Редактор: Ирина Тенева
Източник: sciencedaily.com
Снимка: tv3.ie