Учени обобщиха основните методи за лечение на коронавирус

Експерти от Московския медицински университет „И.М.Сеченов“, с помощта на руски и ирански колеги, опитаха да обобщят познатите до момента начини за лечение на коронавирусна инфекция. Трудът им е публикуван в списание „Journal of Molecular Medicine“, като в него те обясняват как действа всеки от медикаментите и доколко ефикасно е лечението с него.

Инфекцията със SARS-CoV-2, която доведе до избухването на пандемията в началото на 2020 г. е много сходна на други две – със SARS-CoV и MERS-CoV. Те също заразиха много хора през 2003 г. и 2013-2015 г. Най-често заболяването протича с треска, суха кашлица, умора, загуба на вкус и обоняние.

Повечето симптоми са свързани със свръхреакция на имунната система на пациента, която при тежките случаи може да предизвика увреждане на белите дробове и възпаление в целия организъм.

Имунотерапия

Първият метод за лечение е имунотерапията. Известно е, че антителата, съдържащи се в серума на хора, прекарали вирусно заболяване, могат да ускорят оздравителния процес при други пациенти. Макар тази форма на лечение да е опростена, все пак има и няколко ограничения: броят на потенциалните донори е твърде малък, активността на антителата намалява с времето (това е и причината серумът от отдавна преболедували пациенти да няма нужния ефект) и това, че самите антитела биха могли да разпространят вируса в тялото – феномен, познат като антитяло-зависима инфекция.

На същия принцип могат да се използват и Т-лимфоцитите, които имат свойството да унищожават увредените или инфектирани клетки в тялото. Учени откриват, че броят на Т-лимфоцитите на CD8+ субпопулацията е значително по-нисък в пациенти с COVID-19 и колкото по-сериозно е състоянието им, толкова по-малък е броят. Т-клетките, предназначени за борба със специфичен вирус, могат да бъдат произведени инвитро и след това да бъдат предложени като вид терапия на пациента.

Супресия (потискане) на ензими

Лечението представлява потискане, или супресия, на определени ензими като AAK1 и GAK, нужни на вируса, за да проникне в клетката. Някои медикаменти играят ролята на инхибитори на тези ензими. Те вече са тествани и се прилагат, макар и с друга цел, а именно за лечение на ревматоиден артрит.

Подобен подход се нарича смяна на предназначението на дадено лекарство.

Анастасия Шпичка, един от авторите на проучването и учен от Института по регенеративна медицина към университета „Сеченов“, пояснява, че в документа „Анализ на клиничните изпитания“, публикуван на правителствения сайт ClinicalTrials.gov, са изброени много терапевтични средства срещу COVID-19 и немалка част от тях са добре познати на специалистите за лечение на други заболявания.

Рецептор в клетъчната мембрана

След като учените са запознати със структурата и действието на рецептора в клетъчната мембрана, който позволява на вируса да навлезе в клетката (протеина АСЕ2), е възможно да се създаде негов аналог. Задачата му ще е да се закрепя за вирусните частици и да ги „откъсва“ от клетките. Подобни аналогови рецептори вече са разработени, тествани и доказано намаляват скоростта на разпространение на вируса в тялото. Те обаче не го предотвратяват, което означава, че съществуват други места в клетките, през които той успява да премине.

Антивирусни препарати

Употребата на антивирусни лекарства дава противоречиви резултати. Ремдесивир, доказал своята ефективност срещу SARS-CoV-2 в някои изследвания, не даде добри резултати при други.

Хлорокин, показан за лечение на малария, също се смяташе за обещаващ в лечение на COVID-19.
Бяха направени опити и някои от медикаментите при HIV инфекция да се използват срещу коронавирус, но и там резултатите не бяха категорични.

Други форми на лечение, които също са тествани срещу коронавирус, са потискане на свръхреакцията на имунната система и използване на мезенхимни стволови клетки (обикновено част от лечението на възпалителни и автоимунни заболявания). Проучванията върху ефективността на втория метод все още не са приключили.

Кортикостероиди

Кортикостероидите също забавят възпалителните процеси и биха могли поне да намалят смъртността при пациентите с тежки заболявания.

Въпреки усилията на учените по целия свят да открият ефективно средство за лечение на COVID-19, все още не е намерен оптимален вариант. Възможно е той да се окаже вече съществуващо лекарство или да бъде съвсем ново откритие. Или комбинация от двете.