Храната е сред рисковите фактори за поява на кардиоваскуларни заболявания

Все още е трудна задача за лекарите да предвидят бъдещи кардиоваскуларни инциденти при пациенти. На това мнение е проф. д-р Мартин Шилингер, австрийски специалист по вътрешна медицина, кардиология и ангиология. Той се е специализирал в диагностицирането и лечението на идващи от мозъка, крайниците и сърцето нарушения на кръвообращението.

Инструментите, които лекарите използват, за да определят индивидуалния риск от сърдечен удар, са например точкови системи като Framingham Score или PROCAM score. Те пресмятат опасността от настъпването на кардиоваскуларен инцидент през следващите 10 години като измерват традиционни рискови фактори като тютюнопушене, високо кръвно налягане, нива на холестерол, на кръвна захар, телесно тегло и семейна история. Процентно опасността от сърдечно заболяване се разпределя така – ако е по-малко от 10%, рискът е малък, от 10 до 20% - среден риск, и ако е над 20% - пациентът попада във високорисковата група.

Освен точковата система специалистите могат да прибягнат и към някои изследвания на артериите и сърцето, използвайки MR и CT скенери, както и ядрено-медицински тестове, чрез които определят доколко едно заболяване е напреднало. Те са особено надеждни при млади пациенти за идентифициране на високорискови фактори. Третият начин за установяване на опасност от кардиоваскуларни инциденти са генетични тестове и панели, но на тях не се залага много в практиката.

Хората трябва да имат предвид кои са стойностите на кръвното налягане, определени от науката като най-добри и застрашителни. За идеални се смятат 120/80, за нормални 130/85, а за високи – 140/90. Нива над последните вече се считат за показател за хипертония. Тя има две нива – едното е до 160/100, а другото – до 180/110. Пациентите, които имат кръвно налягане над 140/90, задължително трябва да предприемат мерки. Стойности над горна граница 180 вече са много опасни и изискват незабавно лечение. При някои много възрастни хора се смятат за приемливи нива на кръвното налягане до 160 горна граница.

Храната също играе огромна роля при кардиоваскуларните заболявания. Необходимо е съотношението на прием да бъде 50 на сто протеини, предимно от зеленчуци, 30 на сто въглехидрати и 20 на сто мазнини, съдържащи ненаситени мастни киселини. Тези препоръки не се спазват и масово хората консумират до 80% въглехидрати под формата на картофи (предимно пържени), сладкиши, хляб, нудли, ориз. Препоръчителните животински белтъци са от бели меса, а червените като агнешко, свинско, еленско трябва да се приемат в минимални количества.

Освен тези видове храни пациентите с висок риск е добре да консумират ядки и риба, в които има омега-3 мастни киселини. Добавките под формата на капсули, съдържащи омега-3, нямат никакъв доказан здравен ефект и според проф. Шилингер спокойно могат да бъдат пропуснати.

Редактор: Ирина Тенева
Източник и снимка: VMC/CEC GR Bulgaria