19 милиона смъртни случая годишно в света заради четири индустрии

Акценти

Алкохолът, тютюнът, ултрапреработените храни и изкопаемите горива убиват 19 милиона души в света всяка година. В Европа и Централна Азия тези индустрии са отговорни за смъртта на 2 милиона и 700 хиляди души. Тревожните данни са от доклад на Регионалния офис на СЗО за Европа, чиято основна задача е да насочи вниманието на темата и активизира правителствата и гражданското общество за реални действия.

Докладът

Четири индустрии са отговорни за милиони смъртни случаи и за хронични заболявания, насочени към най-уязвимите хора.

„Четири индустрии убиват най-малко 7000 души всеки ден в Европа. Същите тези големи бизнес субекти блокират регулации, които са в състояние да защитят обществото от вредни продукти и биха защитили здравната политика от намесата на индустрията“, заявява регионалният директор на СЗО за Европа д-р Ханс Клуге.

Докладът обвинява тези индустрии в това, че възпрепятстват публичните политики, които могат реално да засегнат печалбите им. Експертите подчертават още, че индустриалните тактики включват целенасочени маркетингови стратегии, дезинформация, промоции в социалните медии и вмешателство в науката, например, финансирането на изследвания, които насърчават техните цели.

„Тактики от този вид застрашават реално придобивките за общественото здраве, които са в сила още от миналия век и пречат на страните да постигнат своите здравни цели“, се отбелязва в доклада на Здравната организация.

Данните показват, че всяка година над 1 милион смъртни случая в Европа са резултат от тютюнопушене, 426 857 от алкохол, 117 290 заради храни с високо съдържание на преработено месо, а 252 187 са причинени от храни с високо съдържание на сол. Към тези изключително тревожни данни не са включени смъртните случаи, причинени от затлъстяване, високо кръвно налягане, високи нива на захар и на холестерол, всички те свързани с прием на нездравословна храна.

Индустриалните тактики включват експлоатация на уязвими хора, като биват използвани целенасочени маркетингови стратегии, измама на потребителите и неверни твърдения за предимствата на продуктите или това, че са екологични.

Общите индустриални стратегии варират, посочват авторите на доклада, от политическо лобиране, дезинформация в медиите и маркетингови стратегии, насочени към деца и младежи.

За търговските детерминанти на здравето

Търговските детерминанти на здравето се свързват с начините, по които участниците в търговския сектор, продуктите и практиките им влияят върху здравето. Те представляват ключова социална детерминанта и се отнасят до условията, действията и пропуските на търговските участници, които рефлектират върху здравето. Възникват в контекста на предоставяне на стоки или услуги и включват не само търговски дейности, но и средата, в която се извършва търговията.

„Има все повече доказателства за отрицателното въздействие на определени дейности в търговския сектор върху здравето и по-специално за стимулиране на незаразните болести като сърдечносъдовите заболявания и рака като се насърчава приема на вредни продукти като тютюн, ултрапреработени храни и алкохол. Има доказателства, които показват ясно, че всичко това изостря неравенството“, категорични са от СЗО.

>>>Ултрапреработените храни - възможна причина за растящия брой пациенти под 50 години, диагностицирани с рак

Факт е, че търговските дейности оформят физическата и социална среда на хората от раждането до смъртта им и оказват както положително, така и отрицателно въздействие.

Няколко примера:

• Изборът на компания при производството, определянето на цените и целевия маркетинг на продукти като заместители на кърмата, суперпреработените храни, тютюна, подсладените напитки и алкохола водят до сърдечносъдови заболявания, диабет тип 2, хипертония, затлъстяване и няколко вида рак.
• Младите хора са изложени на огромен риск от влияние на реклами и популяризиране на продукти от знаменитости като рекламата за бързо хранене, например.
• Масовата сеч на дървета увеличава местата за размножаване на комари и води до нови огнища на болести, които те пренасят, например, малария, чикунгуня, денга.

Търговските детерминанти водят до несправедливост. Засягат често непропорциално държави и население. Особено уязвими са страните с икономики, зависими от суровините, а най-застрашени са малките островни развиващи се и най-слабо развитите страни.

Много са пътищата, по които частният сектор влияе върху здравната политика. Най-често компаниите въздействат върху общественото здраве чрез лобиране и дарения за партии, което стимулира политиците да съгласуват решенията си с търговските програми.

Твърде често, посочват още от СЗО, някои от търговските участници работят, за да завладеят част от едно правителство и по този начин да предотвратят или отслабят регулации, свързани с продуктите и услугите, които предлагат. Това от своя страна води до нерегламентирана дейност.

>>>Маларийният паразит увеличава генетичното си разнообразие чрез копи-пейст 

Не на последно място частният сектор въздейства върху посоката и обема на изследванията като финансира такива, в които данните могат да бъдат изкривени в полза на търговските интереси.

Какво да се прави

Освен констатации в доклада биват посочени и действията, които трябва да бъдат предприети от правителствата, академичните среди и гражданското общество. Целта е да се намали непропорционалното влияние на търговския сектор в сферата на здравната политика.

„Усилията ни днес са все още недостатъчни, за да успеем да регулираме вредните практики по отношение на здравето на търговските участници и особено на индустриите, които му вредят“, признава белгийският вицепремиер и министър на социалните въпроси и здравеопазването Франк Ванденбруке при представянето на доклада в Брюксел.

Той призовава новите европейски депутати и всички, които взимат решения, да признаят застрашителните мащаби на проблема и значителното въздействие на индустрията върху общественото здраве.

Нужни са бързи действия, категорични са от СЗО. Държавите от Стария континент трябва да се справят със заплахата на търговското влияние. Сред начините са регулации, свързани с предлагането на вредни за здравето продукти, да бъдат много по-прецизни и строги. Такива да са и правилата за данъците. Приоритет при търговските споразумения да има общественото здраве, а контролът да бъде завишен.

От СЗО припомнят, че има страни, които постигат успех, независимо колко мощна е съпротивата на индустрията. Например, в Естония има сериозен напредък в законодателството за данъчно облагане на сладките напитки. Пробивът е резултат от общата работа на лекари, стоматолози, медицински сестри и други представители на здравния сектор. Благодарение на пълна мобилизация на организации на гражданското общество в Словения е прието законодателство за тютюна, а в Киргизстан благодарение на съветите на жените са приети мерки срещу тютюнопушенето.

"Хората винаги трябва да имат предимство пред печалбата“, категоричен е д-р Ханс Клуге.