Доц. Ан Мърфи: Социалната изолация и самотата влошават психичното здраве на тийнейджърите по време на пандемия

Изминаха 7 месеца, откакто училищата затвориха за първи път врати в резултат на пандемията. Тогава възникна въпросът как се справят тийнейджърите с промяната и как всъщност се чувстват.

Ан Мърфи е доцент в Департамента по обучения, свързани с психиатричните грижи и консултации към училище „Rutgers“, а Пи Джей Венгер - старши експерт по обученията, който предлага психологическа консултация на учениците. Мърфи и Венгер разглеждат ефекта от пандемията върху психичното здраве на подрастващите, както и начините, по които възрастните могат да им помогнат да приемат промените.

Как се отрази пандемията на психичното здраве на тийнейджърите?

Мърфи: Младежите разчитат изключително много на връзките си с техните връстници. Те всъщност играят голяма роля за тяхното развитие. Социалните взаимоотношения претърпяха промени в резултат на липсата на комуникация очи в очи и дългия престой у дома. Всички знаем, че социалната изолация и самотата влошават психичното здраве на човека и задълбочават депресията и тревожността му. Проучвания върху младите хора от началото на карантината разкриха, че 1/3 от тях се чувстват много самотни.

Все още във въздуха витае несигурност около това кога животът ще се нормализира и как би изглеждал той всъщност. Несигурността води до още по-голяма тревожност сред тийнейджърите. Още по-сериозни са последиците за децата, чиито семейства са били преки жертви на коронавирусната пандемия – заразен или починал близък, безработен родител или финансови затруднения. За подрастващите, които живеят в среда на насилие или родителите са нехайни, домашният престой е равносилен на сериозно изпитание. Според статистиката случаите на насилие през този период са много повече. Проблемът дойде с това, че със затварянето на училищата учителите загубиха връзка с децата и тревогите им, а 20% от сигналите за детско малтретиране са подавани именно от тях. Накратко, със затварянето на училищата децата станаха още по-уязвими, тъй като няма кой да подаде сигнал вместо тях.

Наблюдаваме също, че по време на пандемията тийнейджърите по-често прибягват до злоупотреба с алкохол или наркотици.

Венгер: Младите хора се чувстват сякаш са загубили безвъзвратно неща, които доскоро са допринасяли за тяхната устойчивост, като училище, клубове, спортни дейности, приятели, роднини и познати. А тъй като те се намират в особен период от развитието си, имат нужда от помощ в регулацията на емоциите. Рутината, графиците, ясните очаквания спрямо тях и известната яснота за това, което предстои, биха им помогнали да се чувстват по-спокойни.

Изключително важно е навреме да се открият децата, които са в най-голям риск. Влошеното психично здраве може да се разпознае по няколко основни признака: повишена възбуда, резки промени в настроението, тревожност, притеснение, депресия, липса на мотивация, апатия, свързана с училище и нарушения на съня и храненето.

Готови ли са всички ученици за традиционна форма на обучение и дали дистанционната му форма е благоприятна за всеки?

Мърфи: За учениците, които преди са изпитвали тревожност или са били жертви на тормоз, вероятно дистанционната форма на обучение е по-добрият вариант. Оказва се, че за част от тийнейджърите пандемията имаше положителен ефект както върху психичното им здраве, така и върху образованието им. В един момент обаче завръщането в класната стая ще се случи и тогава те ще изпитат огромни затруднения.

За останалите подрастващи, които не са страдали от тревожност, тя може да се отключи заради навика им да бъдат у дома и вярването, че това е единственото безопасно място. През последните няколко месеца обясняваме на нашите ученици, че не бива да излизат, защото е опасно. Сега е разбираемо да се страхуват да се събират с приятели и да отидат на училище. При по-малките деца притеснението е особено силно изразено.

Венгер: Ето няколко стратегии за оказване на помощ на деца, разтревожени от завръщането в училищна среда:

• Бъдете честни и открити, когато обсъждате чувствата на детето си;
• Успокойте го, че е нормално да отсъства от дома, ако се налага да се върне на училище;
• Често го наглеждайте и се вслушвайте в тревогите му;
• Помогнете му да се фокусира върху онова, което може да контролира по отношение на вируса, като например редовно миене на ръце, носене на предпазна маска и спазване на социална дистанция;
• Уверете се, че спи и се храни добре и че е физически активно;
• Измислете креативни начини за комуникация. Позволете на детето си да разговаря с приятели по телефона, във видеочат или някъде на открито;
• Научете го на някои дихателни упражнения и ги практикувайте заедно ежедневно;
• Оставяйте положителни и окуражителни послания, когато се сетите.

Какви стъпки да предприемат родители и учители, за да помогнат на учениците, които не могат да се справят със ситуацията?

Мърфи: Приемете чувствата на детето. Учителите ни споделиха, че когато учениците им започнат да говорят за трудностите, които изпитват, те опитват да насочат вниманието им към други, по-приятни и положителни теми. Това обаче означава, че не разбираме и не можем да приемем чувствата им. В техните очи ние просто не ги разбираме. Важно е да признаем пред тях, че ситуацията наистина е сложна и да говорим за предизвикателствата, пред които сме изправени. Важно е да споделим как приемаме промените и загубите.

Ако родителите или учителите забележат, че ученикът е твърде разстроен и това се отразява на представянето му в училище, на съня и начина му на хранене, както и на общуването му със семейството и приятелите, вероятно е време да потърсят професионална помощ.

Венгер: Доколкото е възможно, възрастните трябва да създадат и спазват дневен график, за да помогнат на тийнейджъра да се справи с трудностите.

Училищните управи и самите учители трябва да начертаят стъпки, с които да помогнат на учениците с влошено психично здраве. В някои училища бяха въведени психологически прегледи. Добре би било да се провеждат и обучения по превенция срещу самоубийствата, както и програми, които да научат подрастващите как да се справят със стреса. Ако всички заедно, родители и учители, научим децата да изграждат положителни взаимоотношения помежду си, ще им помогнем да преборят по-лесно самотата.