Д-р Рейчъл Лин: Хроничната болка вече може да бъде потисната и без медикаменти

Акценти

През последните години учените насочиха вниманието си към разработването на нови терапии за справяне с хроничната болка, която засяга над 800 милиони души по света.

Хронична е всяка болка, която продължава повече от три месеца. В случаите, когато нарушава нормалното функциониране на човека, тя се определя като силна хронична.

Доскоро лекарите предписваха основно обезболяващи медикаменти, но след настъпването на кризата с опиоидите в САЩ, преосмислиха подхода си и започнаха да търсят алтернативни решения.

В интервю за The Conversation д-р Рейчъл Лин, специалист по въпросите, свързани с хроничната болка, от Университета на Колорадо, разказва повече за новите разработки, които биха могли да облекчат страданието на пациентите с хронична болка.

» Повечето антидепресанти не са ефективни при хронична болка

Каква е основната причина за появата на хронична болка?

Можем да кажем, че болката се дължи или на травма/ възпаление на тъкан, или на нарушение в начина на обработка на информацията от нервите и мозъка.

Има няколко биологични процеса, които могат да причинят болка. Най-често става въпрос за чувствителност към болка (остра болка), която настъпва при травма на тъкан. Самото нараняване предизвиква реакция в съседните на засегнатото място нерви. Нервите са като електроди, които изпращат сигнали от наранения участък през гръбначния мозък до мозъка, където те биват обработени.

Активирането на нервите само по себе си не е равносилно на болка, защото сигналите се усилват или потискат неколкократно, докато стигнат крайната си точка, тоест мозъка. Изключително важно е как той разчита болката, защото тя не може да възникне, ако човекът например е в безсъзнание.

Хронични възпаления

Острата болка може да е резултат и от хронично възпаление или друг вид заболяване, например артрит. В този случай периферните нерви непрекъснато изпращат сигнали до мозъка, което означава и постоянен процес на обработка.

Диабетна периферна невропатия

Диабетната периферна невропатия също може да увреди нервите и да ги накара да изпращат сигнали за болка, която обаче се дължи не на нараняване на тъканите, а на самите нерви. Този тип болка е известна като невропатична болка.

При други форми на хронична болка, каквато е ноципластичната, първоначалното нараняване на тъканта може да изчезне напълно, но мозъкът и нервната система да продължат да генерират сигнали за болка.

Много заболявания, които причиняват хронична болка, обхващат и трите гореописани феномена – остра, невропатична и ноципластична болка, което прави диганостицирането и лечението на пациента още по-трудно.

Как измервате степента на болка?

Повечето хора знаят, че при постъпване в болница първият въпрос, който лекарят задава, е как оценяват болката по определена скала.

Бих искала да уточня, че болката е много сложен феномен, затова нейната сила не е достатъчна, за да прецени един специалист как влияе тя на ежедневието, взаимоотношенията, съня и благосъстоянието на страдащия.

Смятам, че най-голямото предизвикателство всъщност е фактът, че хроничната болка не се вижда. Няма външни прояви, по които да съдим дали е непоносима или не. Разполагаме с някои по-нови методи за нейното измерване, но това не е достатъчно. Продължаваме да се доверяваме на думите на пациента, но нямаме обективни инструменти.

Разкажете ни за новите възможности за справяне с хроничната болка

Напоследък популярност доби терапията за повторна обработка на болката, която използва поведенчески подход за потискането й.

Терапия за повторна обработка на сигналите за болка

Терапевтите учат пациентите да откриват причините за хроничната болка и да преразгледат усещанията, които намират за болезнени. Целта е да променят настройката си и да започнат да възприемат сигналите за болка като по-малко притеснителни и така да „отучат“ мозъка от начина, по който обработва тези сигнали.

» Хиропрактиката е ефективна за облекчаване на хроничната болка във врата

Аблация на нервите

Процедурата представлява медикаментозна аблация (увреждане) на нервите в засегнатия участък. Лекарите инжектират в тях химично вещество или леко ги загряват, което блокира изпращането на сигнали през следващите месеци или години. Всъщност методът се прилага от десетилетия за справяне с болката в гръбнака, но отскоро се използва и при болка в други части на тялото.

Някои колеги предпочитат метода, при който се прокарва слабо електричество с цел да се стимулират нервите в увредената зона. Също като при аблацията по този начин се променя или блокира пътят на сигналите, преминаващи през тях. Използва се малък електрически инструмент, който подава съвсем слаб ток към мястото. Това е вид невромодулация, която все по-често се прилага за лечение на хронична болка, без значение дали става дума за мигрена или болка в ходилата. Резултатите показват, че терапията помага и при облекчаване на остра болка след тежки операции като смяна на коленна става например.

Класически пример за невромодулация е стимулацията на гръбначния мозък, която често се прилага при заболявания, които са съпроводени с хронична болка. Хирургът поставя специални електроди под костите на гърба, без да засяга гръбначния мозък и гръбначномозъчната течност. Електродите са свързани с батерия, подобна на пейсмейкър, която подава електрически сигнали към нервите в гръбначния мозък, за да объркат сигналите за болка.

Каква е връзката между опиоидната криза и разработването на нови терапии за потискане на хронична болка?

Вероятно много от методите, които описахме по-горе, нямаше да съществуват, ако не беше настъпила кризата с опиоидите. Десетилетия наред те се предписваха за облекчаване състоянието на пациенти с хронична болка. Не можем да отречем, че при част от хората медикаментите помагат за справяне с болката и подобряват качеството на живот. Лекарите обаче изглежда станаха твърде предпазливи, което ограничи достъпа до аналгетици. Друг проблем се оказва забавеното им производство през последните години.

За да намалят риска от пристрастяване и предозиране, включително с кабиноиди, учените започнаха да търсят нови форми на лечение. Фокусът постепенно се измести от медикаментите към поведенческите методи и невромодулацията.

» За хроничната болка като заболяване и стигмата върху хората, които страдат от нея

Какво предстои оттук нататък?

Според мен най-трудната задача е да се идентифицират пациентите с едно и също заболяване, които реагират на една и съща форма на лечение.

Например, двама души с дегенеративно заболяване на тъканите, каквото е остеоартритът на коляното, и почти идентични рентгенови снимки могат да изпитват различна болка и да се повлияят от различни терапии. Единият може да се чувства добре след физиотерапия, а за другия тя да е крайно недостатъчна и въпреки медикаментите, инжекциите или операцията той да продължава да изпитва болка. Все още не знаем какви са причините за тези различия, което ни принуждава да лекуваме на принципа проба-грешка.

Моята основна цел е да открием метод, който ще ни помогне да изберем още в началото адекватно лечение за всеки пациент.