Камелия Чолакова: Все повече жени, преживели насилие, се осмеляват да потърсят помощ

Все повече жени, претърпели домашно насилие, се осмеляват да признаят, че са малтретирани...

Все по-голям процент от тях преодоляват страха си и търсят съдействие дори в област Кърджали – район с наслоявани с векове предразсъдъци и ограничения, свързани както с религията, така и с ниския образователен статус...

"Жените, подложени на домашно насилие, се оплакват най-често от побой и от насилствен секс“, алармира в интервю за вестник "Фрамар" Камелия Чолакова, която ръководи проекта „Пътуващ кабинет за защита на жени, жертви на насилие” , спечелен от НЧ "Обединение 1913" – Кърджали. Целта на проекта е превенция и намаляване на последствията от домашния тормоз, провеждане на дискусионни срещи и консултиране на пострадалите.

С Камелия Чолакова разговаряме за насилието над жени в област Кърджали, за прага им на търпимост и решимостта им за промяна.

Фрамар: Представете се за нашите читатели:

Казвам се Камелия Чолакова и съм секретар на НЧ "Обединение 1913" в гр. Кърджали. Ръководител съм на проект "Пътуващ кабинет за защита на жени, жертви на насилие".

Фрамар: Имате ли данни за броя на жените в област Кърджали, които са жертва на домашно насилие?

Работим съвместно с РПУ – Кърджали, от което очакваме да получим официален доклад за случаите на насилие през 2011 година. Приблизителната цифра, която мога да съобщя е 72. Сред тях има както млади, така и по-възрастни жени.

Фрамар: Търсят ли подкрепа и жените от турския етнос?

През 1999г., когато започнахме дейността си, малко жени от тази етническа група се престрашаваха да споделят проблемите си. С годините обаче нещата бавно започнаха да се променят и вече смело мога да кажа, че все повече от тях се решават да споделят. Това важи особено за по-младите жени. По време на срещите, които проведохме в селата през януари, те ставаха прави и пред всички разказваха историята си, надявайки се на подкрепа и съдействие.

Фрамар: А каква подкрепа реално могат да получат тези жени?

На практика почти всякаква. Нашият кабинет работи съвместно с полицията. Заедно сме изработили цялостна стратегия за подкрепа на жените в риск, която с годините е доказала своята ефективност. Освен консултация с психолог, те получават съдействие за подаване на жалбите си до полицията и съда, информираме се за решенията на съответните институции и в случай на нужда, имаме готовност да се намесим.

Фрамар: Имате ли възможност да предоставяте подслон?

Не, все още не разполагаме с подслон, но работим в посока да можем да осигуряваме такъв. Имаме подкрепата на областния управител на Кърджали, Иванка Таушанова, която ни предоставя помещение и се надявам скоро да можем да го използваме.

Фрамар: Разкажете ни повече за проекта - колко села ще обхване той, какви дейности са включени в него?

В рамките на проекта в 10 кърджалийски села ще бъдат разкрити информационни центрове за подкрепа на жени и деца, жертви на домашно насилие. През следващите месеци ще бъде проведено обучение на секретарите на читалищата, ще бъдат проведени дискусионни срещи. В помощ на потърпевшите ще бъде разпространен информационен справочник с всички служби и организации, които работят по проблема с домашното насилие.

Фрамар: Очаквате ли пострадалите да откликнат и да дойдат на срещите?

Да, проведените до този момент срещи ме карат да мисля, че жените ще откликнат. Въпреки че ситуацията в областта е специфична – тук има исторически наслоени задръжки, свързани с религията, с ниския образователен статус и жените са много по-склонни да търпят, отколкото навсякъде другаде в страната. На нашите срещи присъстваха и възрастни жени – около 60-годишни, които са били тормозени цял живот, но които не намериха сили да споделят. За разлика от тях, по-младите са в пъти по-смели.

Фрамар: Какво искате да кажете на жените, пострадали от домашно насилие, на които смелостта не достига да изкажат гласно проблема си и да променят живота си?

Искам да им напомня, че не са недостойни, че имат право на спокойно и достойно съществуване, затова трябва да намерят сили и смелост да освободят живота си от насилника. Нека също така да знаят, че не са сами, че има хора, които могат да им помогнат.