Проф. Радостина Александрова: Нация без наука и култура няма душа и е обречена на гибел

Науката е магия, която твори чудеса и е път към бъдещето. Учените са част от националното богатство на България, а нация без просвета, наука и култура няма душа и е обречена на гибел. Думите са на жената, която е в плен на знанието, не спира да си задава въпроси, но и да търси отговорите им, вярва в силата на думите. Говори с възхита за науката и нейната сила. Тя е проф. Радостина Александрова, специалист по вирусология, морфология, имунология. Част от Института по експериментална морфология, патология и антропология на БАН. С нея разговаряме за предизвикателствата пред науката, изкуствения интелект, завръщащите се болести, но и за най-българския ден – този на словото, духа, книжнината, буквите. Денят на равноапостолите и покровителите на Европа Светите братя Кирил и Методий. Проф. Александрова вярва, че 24 май е празник на духа, знанието, буквите, книгите и на всичко, което ни прави хора, стъпили здраво на земята, но с поглед към висините и звездите.

Проф. Александрова, кои са предизвикателствата пред науката през 2026-а? Всъщност, накъде отива науката и готови ли сме ние, хората, за напредъка?

„Най-тъжният аспект на живота днес е, че науката събира знание по-бързо, отколкото обществото събира мъдрост." Няма как да не цитирам думите на Айзък Азимов, който освен блестящ писател-фантаст, е и учен-биохимик.
Развитието на науката и технологиите все повече слива границите между фантазиите и реалността, но и ни изправя пред неочаквани морални и етични предизвикателства. Като се започне с поверителността на данните, общественото въздействие на изкуствения интелект, възможните злоупотреби с научни постижения.

Да, целта на биомедицината е да се освободим от генетично обусловените заболявания, които в момента са сериозно бреме.

Ракът също е заболяване на генома, тук са и много редки болести, които обаче заедно засягат стотици милиони хора по света. Дали обаче ще успеем да спрем в точния момент и на точното място, има ли граница и къде е тя? Учените, които разработват проекта за синтетичния геном, отговориха на въпрос на журналист, че „единствената граница е хоризонтът“.

Днес учените правят спиращи дъха открития, мисля си, че за писателите и режисьорите става по-трудно и невъзможно да създават фантастични романи и филми.

Да си спомним думите на Лев Толстой, който на едно място във „Война и мир“ пише (перифразирам), че „недостатъкът на една хубава жена се превръща в нейно преимущество“.

Дали няма да се изкушим заедно с ужасяващите болести да се опитаме да отстраним и „несъвършенствата си“, във всяко едно отношение. Представете си „дизайнерски бебета“, в които по желание на родителите са направени „усъвършенствания“ във външния вид, например. Дали няма да станем свидетели на това как известни личности „патентоват“ части от генома си и разрешават на феновете да „придобият“ част от гените им и кодираните в тях белези. И възможно ли е това изобщо, при положение, че освен записаната в ДНК информация значение има начинът, по който тя се чете?

През 1932 г. Олдъс Хъксли брат на биофизика Андрю Хъксли, получил Нобелова награда за физиология или медицина, както и на основателя на ЮНЕСКО Джулиън Хъксли, публикува книгата „Прекрасният нов свят“ (Brave New World). Действието в нея се развива през 2540 г., когато хората не се раждат и отглеждат по познатия ни начин, а се създават в централна люпилня, разделена на пет нива, за да произвежда отделни категории хора с различен интелект чрез химическа обработка на ембрионите. Няма родители, семейството не съществува като такова, а хората не стареят и не умират, но пък са безкрайно отегчени и в плен на безмилостна скука.

Специалистите днес наистина работят върху създаването на изкуствена утроба (изкуствена матка), но идеята е съвсем друга. Това е медицинско устройство, предназначено да поддържа и отглежда плод извън тялото на майката. Надеждата е тази технология да направи революция в грижите за недоносените бебета, като осигури среда, подобна на майчината утроба, която да улесни тяхното по-нататъшно развитие.

Да, науката върви с мощни крачки напред, но монетата има две страни. Да припомним думите на бившия министър-председател на Великобритания Тони Блеър, който на 26 юни 2000 г., по време на телемоста между САЩ и Обединеното кралство, на който са съобщени резултатите от приключилата първа фаза на проекта „Човешки геном“, казва: „Със силата на това откритие идва и отговорността за неговото разумно използване“. Думите му днес звучат по-актуално от всякога.

В 2026 г. светът на науката, и по конкретно на биомедицината, продължава да търси решения на предизвикателствата, произтичащи от антибиотичната устойчивост, раковите, невродегенеративните, сърдечносъдовите и редица други заболявания. На фокус са инфекциозните агенти, които не спират да напомнят за себе си; климатичните промени и последиците за здравето на планетата; психичното здраве. Не спират опитите на специалистите да разгадаят тайните на стареенето и да дарят не вечен живот, но спокойни, достойни и благословени дни в златната ни възраст. Със сигурност има какво още да се добави.

Оправдани ли са страховете на мнозина, когато става дума за изкуствения интелект?

„Подозренията“ към изкуствения интелект включват пъстра смесица от основателни страхове и граничещи с научната фантастика драматични очаквания. ИИ вече е част от живота ни, хуманоидният робот София и нейният „брат“ Робърт гостуваха в нашата страна, взеха участие в телевизионни предавания, разходиха се по улиците, разговаряха с минувачи. Това разпали до крайност въображението на хората, но и за пореден път „даде думата“ на опасенията им: как ще продължи ИИ да променя ежедневието ни; ще остави ли много хора без работа; какво би се случило, ако попадне в хора с нечисти ръце и злонамерени намерения.

Способността на изкуствения интелект да създава хиперреалистични фалшиви изображения, аудио и видеоклипове, го превръща в ненадминат разпространител на дезинформация и фалшиви съобщения с непредвидими последици; може ли да бъде използван за разработване на смъртоносни оръжия и провеждане на кибератаки; в състояние ли сме да защитим пълноценно авторските права и поверителността на данните.

Все повече хора се питат как ще се отрази общуването с него на истинските човешки взаимодействия, на нашата креативност и въображението ни, няма ли мозъкът ни да стане прекалено „ленив“, без „фитнеса“ на непрекъснатите предизвикателства и решаването на разнообразни и трудни задачи?

А Вие, питате ли се, проф. Александрова?

Да, като преподавател и аз си задавам често този въпрос. Вярвам, че нищо няма да замени целебната сила на прегръдката, на простичките думи, изречени от приятел в точния момент: „С теб съм!“ Не бива да допускаме подаваната от ИИ сдъвкана и преработена информация (която със сигурност е изключително полезна като отправна точка при нашите собствени проучвания, но не бива да й се предоверяваме) да притъпи мисловните ни сетива и критични рефлекси, способността да взимаме самостоятелни решения, да бъдем господари да ситуацията. Запомнила съм от студентските си години думите на мой приятел, който цитираше фраза (според него) на Менделеев: „Моята библиотека знае повече от мен, но химикът съм аз, но не тя“. И все по-често се сещам за нея.

В дългосрочен план не липсват опасения от поява на „суперинтелект“, който превъзхожда човешкия интелект и не може да бъде контролиран, който не се подчинява на законите на роботиката на Айзък Азимов и най-вече на най-важния сред тях: роботите да не вредят на човека.

Сценарият на филма „Терминатор“ е малко вероятен в реалния живот, тъй като настоящият изкуствен интелект не „мисли“ и не притежава човешко съзнание. Как обаче биха изглеждали следващите му версии и поколения и докъде би могъл да стигне в развитието си?

Чуват се гласове, че технологичните компании умишлено преувеличават опасностите от собствените си продукти, за да бъдат търсени за съвет и помощ в управлението на ИИ.

Гледам на изкуствения интелект като на ценен помощник, полезен инструмент, който допълва нашия труд и ни помага в изпълнението на задачите, ориентира ни в морето от данни; като на стимул, който ни вдъхновява да не спираме да се самоусъвършенстваме, а не като на заместител и враг на човека. Вярвам, че нищо и никога няма да замени човешката креативност, емоция, емпатия, любов. Като човек с разчупено мислене и аз се питам дали в бъдеще компютри и роботи няма да станат част и от нашето тяло. Науката и технологиите са като хоризонта.

Приемате ли като предизвикателства пред научната общност антибиотичната резистентност, геномната медицина, тъканното инженерство и клетъчните терапии?

Това са едни от най-големите предизвикателства не само пред науката, но и пред цялото общество и пред бъдещето на света. Всяка година над един милион души си отиват заради устойчивостта на микроорганизмите към антибиотиците. Ако не успеем да овладеем ситуацията и да намерим работещи решения, съвсем скоро ситуацията ще придобие още по-драматични размери, а ние рискуваме да се завърнем векове назад, когато хората са умирали от най-банални инфекции. Генната и клетъчната терапия не просто чукат на вратата, а вече са я отворили и уверено влизат в настоящето ни, към момента в световен мащаб са одобрени над 150 генни, клетъчни и РНК терапии. Очакванията са те да подадат ръка в контрола на тежки и инвалидизиращи, често смятани за нелечими заболявания. Това няма да се случи за един ден, но важното е да продължим да вървим по пътя, по който сме поели, без да спираме. Тъканното инженерство и регенеративната медицина също са на ход, а ние имаме нужда от съдействието им, не просто, за да осигурим „резервни части“ за човешкото тяло, а да дадем шанс за пълноценен живот след тежко заболяване, травма, в хода на нормалния процес на остаряване. Науката има много проявления, но една цел: да подобри човешкото здраве и благополучие, и то в дългосрочен план.

Кои са етичните предизвикателства при генетичното редактиране и при използването на изкуствен интелект?

Генното редактиране, особено с CRISPR-Cas9, предлага редица възможности, включително в биологията, медицината, селското стопанство - от лечение на заболявания до контрол върху популациите от комари и опити за възстановяване на отдавна изчезнали видове животни. Разбира се всичко това върви със сериозна загриженост за безопасността и нежеланите странични ефекти (например изрязване на грешна част от ДНК). Забранено е модифицирането на ембриони, сперматозоиди или яйцеклетки, защото предизвиканите промени ще засегнат генома и ще се предават на всички бъдещи поколения. И още, възможно ли е такъв тип манипулации да бъдат използвани за подобряване на някои човешки качества (например интелигентност, ръст, атлетични способности и др.), а не само за медицински цели? Това е скъпо въздействие - кой би могъл да си го позволи? Дали възможността да „настройваме“ генома в желана от нас посока няма да намали толерантността ни към хора с увреждания или естествени различия. Май е време да видим още веднъж филма „Гатака“.

Какъв ще е цялостният резултат от редактирането на растения или животни с цел да им помогнем да издържат на определени условия, да отговарят на нашите изисквания. Възможно ли е да намалим естественото биоразнообразие и предизвикаме непредвидена екологична катастрофа.

Не по-малко са въпросите, които вълнуват ума на специалистите по отношение на изкуствения интелект. Възможно ли е ИИ да наследи и затвърди нашите собствени недостатъци? Моделите с изкуствен интелект се обучават върху огромни масиви от данни, които често отразяват наложили се в исторически план обществени предразсъдъци. Възможно ли е те да „проникнат“ в алгоритмите, прилагани в ключови области, като наемане на работа, отпускане на кредит, наказателно правосъдие. Казано с други думи, в състояние ли е ИИ, възпитан и обучен по наш образ и подобие, да задълбочи проблемите с дискриминацията и маргинализацията. Освен това ИИ използва непрекъснат поток от данни, което поражда опасения, свързани с неоторизираното им събиране, обработка, проследяване и използване. Можем ли да се чувстваме защитени и неприкосновени?

На какво се дължи възраждането на заболявания, за които бяхме забравили?

От инфекциозните заболявания при хората само едрата шарка (вариолата) е изчезнала. Но не с магическа пръчка, а благодарение на продължила почти два века ваксинация срещу нея. Първата ваксина в историята на човечеството е именно срещу едра шарка и е поставена на 14 май 1796 г. от английския лекар Едуард Дженър. Причинителите на останалите инфекциозни болести обаче са си тук, дори когато не успяват да се „изявят“, защото ги държим под контрол с помощта на антибиотици, ваксини, хигиена.

Дори чумата и проказата не са скрити само в учебниците по история. Чумата например е ендемична в страни като Демократична република Конго, Мадагаскар и Перу, но не е непозната и в други части на планетата. Всяка година в САЩ се регистрират по няколко (7-10) случая. Проказата (лепра, болест на Хансен) също е част от живота ни. Ежегодно тази диагноза получават около 200 000 души по света. През 1985 г. броят им е бил 5.4 милиона. Добрата новина е, че днес разполагаме с ефективни антибиотици, които могат да се справят с тези заболявания.

Завръщането на болести като морбили и дифтерия се дължи на недостатъчното ваксинацинно покритие. Въпреки несъмнените ни успехи в борбата с туберкулозта, тя също не иска да си иде. Болестта „черпи сили“ от устойчивите на терапия туберкулозни бактерии, както и от смесените инфекции (например ХИВ и туберкулоза).

Защо заболявания, които сме смятали за победени, добре контролирани и останали назад във времето, все по-често напомнят за себе си и от медийна сензация се превръщат в тема на загриженост. Сред причините са намаляващите нива на ваксинация, бързото увеличаване на броя на населението и урбанизацията, увеличаването на продължителността на живота (нараства делът на хората в напреднала възраст, които са по-уязвими към инфекции и то тежко протичащи), безпрецедентните пътувания. Днес за по-малко от 24 часа можем да стигнем от единия до другия край на Земята. По данни на Аir transport action group в световен мащаб авиокомпаниите обслужват около 5 милиарда пътници годишно, като приблизително 40% до 45% от този трафик (над два милиарда) се състои от международни или трансгранични пътувания.

Само в рамките на ЕС международните въздушни пътувания представляват над 1,1 милиард пътници годишно. Значение имат и промените в климата и околната среда, обезлесяването, навлизането на човека в дивата природа, прогонването на животните от естествените им обитания - всичко онова, което води до засилено взаимодействие между човека и дивите животни, създавайки нови възможности за това болестотворни инфекциозни агенти да проникнат в човешките популации. „Принос“ имат и войните, свързани с унищожаване на здравната инфраструктура, масово разселване на големи групи хора, често принудени да живеят при ужасяващи условия, недохранени и изтощени. През цялата история на човечеството инфекциозните болести са играели ролята на „третата армия“ във всеки военен конфликт. От предишния ни опит сме разбрали, че в миналото много повече войници и цивилни са умирали от болести – от дизентерия до грип – отколкото от оръжия. И това е продължавало дълго след стихването на бойните действия.

За себе си напомнят и някои неинфекциозни болести. През 2022 г. в английски болници са били лекувани 188 души със скорбут. Скорбутът се причинява от тежък дефицит на витамин C и е бил неотменен спътник на моряците от епохата на Ренесанса, които не са имали достъп до пресни плодове и зеленчуци по време на продължителните си плавания. Появата му днес се свързва с рискови фактори, като алкохолизъм, тютюнопушене, хранителни разстройства, нисък доход на домакинствата, затлъстяване, бъбречна диализа и прием на лекарства, които пречат на усвояването на витамин С (например стероидни продукти и инхибитори на протонната помпа). Внимание заслужават и хирургичните интервенции за отслабване (бариатрична хирургия).

Как се случи така, че има толкова много хора, които не искат да се доверят на ваксините?

Колкото и парадоксално да звучи, ваксините станаха жертва на собствения си успех. Благодарение на тях израснаха поколения родители, които никога не са виждали обезобразени и ослепени от едра шарка хора; парализирани от полиомиелит деца; деца, които заради същото заболяване могат да дишат само с помощта на железен бял дроб.

Последният човек, оцелял след полиомиелит на 6 годишна възраст и прекарал целия си живот в такова устройство (защото дихателните му мускули са парализирани и машината е нужна, за да разгъва и сгъва белите му дробове), си отиде през март 2024 г. в САЩ.

Моята 90-годишна майка си спомня времето, когато дифтерията е отнемал живота на дете в почти всяка къща, и този ужас се е повтарял година след година. Но това, че не се сблъскваме с опустошителните последици на тези и редица други заболявания, че не ставаме свидетели на такива потресаващи картини в ежедневието си, не означава, че виновниците за тях са изчезнали (с изключение на едрата шарка). Ваксините просто ги държат под контрол. Но те продължават да се „спотайват“ край нас и чакат да направим крачка назад, за да ни атакуват. Всяко понижение на ваксинационното покритие ги „приканва“ да се завърнат при нас. Видяхме го в редица републики на Съветския съюз след неговото разпадане.

Наблюдаваме го и в момента с възраждането на морбили. А морбили е изключително опасно заболяване, което отнема живота на 1 до 3 заболели (поради пневмония или неврологично усложнение). Вирусът поразява клетките на имунната ни система и причинява имунна амнезия, т.е. „изтрива“ имунитета ни и са необходими до 3 и повече години за възстановяването му.

Вариолата е единственото инфекциозно заболяване при хората, което успяхме напълно да изличим от лицето на Земята и това стана с помощта на ваксината срещу нея. Полиомиелит и морбили също отговарят на всички условия, за да се преборим напълно с тях, но вместо това морбили се завръща. Затова придобиването на стабилни познания по природни науки в училище е въпрос не само на обща култура. Те, заедно с развитието на критично мислене в младите хора, са нашата защита срещу разпространение на конспиративни теории и дезинформация. Внимание заслужава способността на специалистите да обсъждат проблемите на науката, да разговарят с обществото по горещите теми на деня, на достъпен език, без назидание, с разбиране, търпение и емпатия. Няма човек, който да не иска да направи най-доброто за децата си, за близките си, за себе си. А управляващите трябва да помнят, че смесването на политика и наука никак не е добра идея.

Проф. Александрова, вярвате ли, че „науката е слънце, което във душите грей“?

Да, убедена съм, че е така. И познавам много хора, не само от моето поколение, но и от това на моите студенти и докторанти, а те никак не са малко, които също са в плен на знанието. Сред моите студенти има прекрасни учители, отдадени лекари, впечатляващи учени. Някои от тях вече са доценти и професори, ръководят лаборатории, преподават. Гордея се с успехите им, щастлива съм, че съдбата ни е срещнала и ни е дала възможност взаимно да се учим и вдъхновяваме. Науката е онази магия, която сбъдва мечти и твори чудеса, която ни помага да опознаем себе си и света около нас, която проправя пътища към бъдещето, изгражда мостове, дава плът и кръв и на най-дръзките мечти.

Къде е мястото на българската наука и българските учени в света?

Българските учени стоят изключително достойно на картата на световната наука и едва ли има област, в която да не са представени. Всяка година излиза класация за цялостно кариерно развитие на учените (т.нар. Станфордска класация) и сред първите два процента топ учени в света попадат десетки български изследователи. През 2023 г. броят им е 78, през 2025 г. – 91. И това е само върхът на пирамидата, преобладаващата част от учените в нашата страна са изключително добре подготвени специалисти, които по нищо не отстъпват на европейските си колеги, имат доказан международен авторитет и важен принос в решаването на ключови научни и обществени предизвикателства.

Като цяло учените са скромни хора, които предпочитат уединението и ценят „лукса“ да си вършат необезпокоявано работата, която далеч не се побира в 8 часа и пет дена седмично. Но това, че рядко са в светлината на прожекторите и избягват шумните изяви, не им пречи да бъдат сред героите на нашето време. Онези, които са орисани да бъдат будители и да дават крила на останалите; да светят, посочвайки пътя към надеждата и в най-големия мрак. Учените са част от нашето национално богатство.

Само липсата на пари ли е причината за малкия брой научни открития в България?

Недостатъчното финансиране от години е сериозен препъни камък пред българската наука. По данни на Евростат през 2024 г. общите бюджетни средства за научноизследователска и развойна дейност в целия Европейски съюз възлизат на приблизително 127.9 млрд. евро, което е средно 284.7 евро на човек. България (38.3 евро на човек) е сред последните три държави в Европа по инвестиции в наука на глава от населението заедно с Румъния (19.1 евро на човек) и Унгария (58.7 евро на човек).

От значение са необходимостта от (непрекъснато) обновяване на материалнотехническата база, усъвършенстването на връзките с бизнеса и развитието на частния сектор; намаляване на бюрокрацията и административната тежест (едва ли има колеги, които да не са се сблъсквали с предизвикателствата на обществените поръчки), оптимизирането на правните рамки. Водещите в науката държави, каквито са САЩ, Обединеното кралство и Германия, функционират като глобални центрове, привличайки и партнирайки си с изследователи от цял свят, за да насърчават интердисциплинарни проучвания и да споделят огромни набори от данни, те постоянно привличат най-блестящите умове в света чрез престижни институции. От значение е нивото на образование в училище и в университетите, Важна е цялостната обществена нагласа към науката и държавната политика в това отношение.

Тревожи ли Ви липсата на отношение от страна на управляващите, независимо кои са те, към труда на учените и към науката като цяло?

През годините сме били свидетели на всякакви недоразумения, но не мога да отрека, че се правят доста стъпки в правилната посока. Нация без просвета, наука и култура няма душа и е обречена на гибел.

И на финала, какво е за Вас 24 май?

Празник на духа, на знанието, на буквите и книгите, на всичко онова, което ни прави мислещи хора, хора с въображение и творчески размах; хора, чиито крака са здраво стъпили на земята, но погледът ни е устремен в звездите. Ден, в който винаги си спомням с благодарност за прекрасните учители, които съм имала и които помогнаха със съучениците ми да израснем като личности.

Благодарна съм и на моите студенти, докторанти и асистенти, защото ние взаимно се учим един от друг и сме двете страни на една и съща монета. Ден, в който усещам аромата на люляк и виждам едно момиченце в бяла блузка и плисирана синя поличка, с грижливо сплетена на плитки коса и дъхаво цвете в ръка, което отива да чества Деня на Светите братя Кирил и Методий. Опитвам се надникна в очите му и се надявам да не е разочаровано от това, в което се е превърнало след години, да не съм предала вярата и мечтите му. Винаги настръхвам, когато чуя „Върви, народе възродени!“. Дава ми сили да отворя нова страница, да полетя след поредната дръзка мечта.