Проф. Радостина Александрова: В битката срещу COVID-19 науката се надпреварва с времето в името на живота!

Всички имаме нужда от здравословна доза притеснение, когато става дума за настоящата епидемия от COVID-19. В това е убедена проф. Радостина Александрова, вирусолог и професор по "Морфология" в ИЕМПАМ на БАН. Първият ни разговор с нея беше през март. В началото на епидемията и на извънредното положение. Какво се промени през тези три месеца, какво научихме ние и какво учените за коронавируса? За това разговаряме отново с жената, която е категорична, че трябва да разберем, но и да не забравяме уроците на COVID-19. Проф. Александрова не крие, че учените носят огромна отговорност, но и не бива да забравят, че хората чуват онова, което искат. Затова в основата е доверието. Никой не е сам в битката с неизвестното, обяснява още ученият и споделя, че един от уроците, който новият вирус припомни на всички ни, е колко крехък и кратък може да бъде животът ни. Но ни напомни и още нещо, че нещата имат смисъл единствено, когато се правят с любов.

Проф. Александрова, може ли да говорим за втора вълна на епидемията от COVID-19 или по-скоро става дума, както заяви доц. Ангел Кунчев, за увеличаване на заразените, защото хората не спазват стриктно мерките?

На този въпрос най-точен отговор могат да дадат епидемиолозите и учените, които заедно с тях създават математическите модели. Важното според мен е това, че вирусът не си е отишъл – факт, който нито за миг не бива да забравяме. Мисля, че това не е изненада за специалистите. СЗО преди доста време каза, че наложените строги ограничения, имам предвид извънредното положение, което беше въведено в редици държави, включително и у нас, са необходими за максимално ограничаване и забавяне разпространението на вируса. То е нужно на държавите и на всички ни, за да успеем да се подготвим – да бъде укрепена здравната система, да бъдат информирани хората, да се даде глътка въздух и на учените. Предупреди и за това, че с прекратяването им има вероятност броят на случаите да се увеличи. Това, че строгите ограничения отпаднаха, беше една дългоочаквана от всички нас стъпка, бележеща завръщането ни към нормалния начин на живот. Но това съвсем не означава, че вирусът е изчезнал заедно с предизвикателствата, пред които ни изправи. За да продължим напред в условията на пандемия, трябва да продължим да спазваме стриктно мерките за хигиена, физическо дистанциране и използване на предпазни средства, където е необходимо. Вирусът продължава да съществува. Пандемията не е приключила. Той се предава главно по въздушно капков път, при директен контакт между хората, т.е чрез онези миниатюрни капчици, които отделяме, когато дишаме и говорим, но най-вече, когато кихаме и кашляме. И това се отнася не само за разпространението на този вирус, но и на други вируси, включително грипните. Затова не бива да забравяме за т.нар. хигиена на кашлицата – тя е проява не само на добро възпитание и израз на уважение и грижа към околните, но и сериозна стъпка към ограничаване разпространението на този вид инфекции.

Изпуснахме ли духа от бутилката и от какво трябва да се притесняваме?

Убедена съм, че както страхът и паниката, така и прекаленият оптимизъм не са добри съветници. В същото време вярвам, че всички имаме нужда от здравословна доза притеснение. Не само по време на пандемия, а винаги. Защото тя е тази, които ни кара поне два пъти да премерим, преди да отрежем, тя е вътрешният глас, здравият разум, който ни нашепва да чуем и още едно мнение, да бъдем максимално добре информирани и обективни, когато взимаме решения. И не просто винаги да имаме и план Б, а да направим така, че подготвяйки се за един по-труден и неблагоприятен вариант (говоря по принцип), да създадем предпоставки нещата да се случат по най-добрия възможен начин. По отношение на COVID-19 мисля, че независимо от пандемията можем да водим нормален и пълноценен живот. Достатъчно е да спазаваме стриктно съвсем прости правила – миене на ръце и отлична лична и обществена хигиена, естествено, това е нужно не само по време на пандемия, а винаги, физическа дистанция, маски в закритите обществени помещения, избягване на големи струпвания от хора. Това, което се случва в момента – нарастването на броя на случаите, достигането на капацитета за прием на болни с Covid-19 в някои от големите софийски болници, отменените полети за България на някои авиокомпании, разпространението на вируса в столицата, което е по-скоро дифузно, отколкото клъстерно – всичко това са червени лампички, които ни напомнят, че нито за миг не трябва да отслабваме вниманието си. И в никакъв случай не бива да пренебрегваме тези сигнали. Решаването на проблема до голяма степен е в нашите ръце. Човечеството е преминало през не една и две пандемии, сигурна съм, че и сега ще се справим. Но е важна и цената, която заплащаме. Защото човешкият живот е най-голямата ценност. И ако всеки от нас прави така, че да предпази себе си и хората, които обича, това ще ни помогне изключително много. Не само в борабата с Covid-19.

Наистина ли вирусът не е толкова разрушителен, колкото беше в началото?

В момента не разполагаме с научно доказани данни в подкрепа на такова твърдение. Целта на вирусите не е да убият своя гостоприемник (човек или животно), а да се разпространяват и размножават успешно. Защото вирусите са функционално активни единствено и само в живи клетки и гостоприемници. Т.е., не е в техен интерес да режат клона, на който седят. В продължение на стотици хиляди и милиони години, ние, хората (а също и животните, въобще гостоприемниците на вирусите), сме еволюирали заедно с вирусите и взаимно сме се „нагаждали” едни към други. Виждаме как прилепите например днес съжителстват с множество вируси, без това да им създава (с много малки изключения) здравословни проблеми. Това взаимно приспособяване не става за един ден. И най-драматично протича „първата среща”. След което и двете страни (гостоприемникът и вирусът), образно казано, правят компромиси и предприемат стъпки в името на общото им настояще и бъдеще. В противен случай единият от тях е заплашен от гибел. Както вече казах, това отнема време. Колко точно – никой не може да предскаже. Четирите коронавируса, които причиняват настинки при хората, също са преминали междувидовата бариера и са прескочили от животните при човека. Напълно възможно е в началото те също да са предизвиквали доста по-сериозна клинична картина. За един от тях, преминал от едрия рогат добитък при хората преди 130 години (през 1890 г.), се предполага, че е предизвикал пандемия от респираторно заболяване в края на 19-и век. До неотдавна се смяташе, че виновникът за тази пандемия, отнела живота на един милион души, е бил грипен вирус. Днес няма как да сме напълно сигурни какво точно се е случило, но причинителят може да е бил именно новопоявилият се по това време при хората коронавирус. Не е изключено той да е действал и заедно с грипен вирус. Идентифициран е през 60-те години, но вече като причинител на най-обикновена настинка. А ето и още един пример – става дума за ретровирус при коалите в Австралия, който вече 40 000 години се опитва да навлезе и да се задържи в генома им. Да, 40 000 и няма грешка с броя на нулите. За историята на света и еволюцията това е просто един миг. И поне за момента, нещата изглеждат доста драматични – вирусът „иска” да се „сприятели” с коалите, а имунната система на тези животинки прави всичко възможно да се нагоди към „нашественика”. Очевидно сериозен успех не отбелязва никоя от страните, защото в популациите, където вирусът е разпространен, коалите страдат от изразен имунен дефицит – това е състояние, аналогично на СПИН при човека, и често умират от инфекциозни или ракови заболявания. В същото време в генома им преди милиони години са се установили други подобни ретровируси (т.нар. ендогенни ретровируси), с които коалите нямат никакъв проблем. Още в самото начало на пандемията Covid-19 бяха описани два варианта на вируса, единият от които доста близък до вируса, прескочил от прилепа в човека, а другият с изменения, които го улесняват в разпространението сред хората. Оттогава насам бяха описани различни мутации и варианти, бяха разчетени геномите на хиляди, изолирани от инфектирани хора вируси, бяха направени експерименти в лабораторни условия. И изследванията в тази посока не спират. Целта е да знаем как се изменя вирусът, да разполагаме с подходящи диагностични тестове, да се подпомогне разработването на ефективна ваксина и лечение. И не на последно място да установим дали има връзка между мутация/вариант на вируса и тежестта на предизвиканата от него клинична картина. Усилената работа на учените в тази област продължава, а публикуваните резултати определено заслужават интерес. За момента обаче, нямаме категорични научни доказателства, че болестотворната сила на вируса е отслабнала. А това как ще протече инфекцията на отделния човек с този вирус и с който и да е друг зависи не само от особеностите на вируса, но и от тези на човека. Ние все още не познаваме всички фактори, които имат значение за това.

От началото на епидемията до настоящия момент какво Вие, учените, успяхте да разберете за новия коронавирус?

Знаем кой е той, което никак не е малко. Разчетен беше геномът му, създадени бяха тестове за доказването му, основани на т.нар. полимеразна верижна реакция, но също и с използването на антитела, които го разпознават, знаем коя е входната му врата в клетките (т. нар рецептор), известни са главните пътища на разпространението му, както и кои са основните структури в него, които предизвикват развитието на имунен отговор. Последното помогна при разработването на ваксини, както и за въвеждане на друг тип диагностични тестове – за доказване на наличието на антитела срещу вируса. Разполагаме с информация за онези молекули и структури в него, които трябва да бъдат мишена при създаването на специфични антивирусни лекарствени препарати. Установен е вероятният му предшественик в прилепите. Много е важно да знаем и кой е междинният гостоприемник, защото се предполага, че вирусът не е „скочил” от прилепите директно в човека, а е преминал и през друг бозайник. Засега подозренията падат върху панголина, но учените не са напълно убедени, че е той. А е нужно да го разпознаем, защото е възможно точно това животинче (междинният гостоприемник) да е своеобразен резервоар на вируса в природата. Разбира се, с това броят на неизвестните не се изчерпва. За момента не разполагаме с ваксина нито със специфично лечение. След разрешение от Американската агенция за контрол на храни и лекарства (FDA) Remdesivir (препарат, създаден за лечение на хеморагичните трески Ебола и Марбург) получи одобрение и от Европейската медицинска агенция (ЕМА) за приложение при пациенти със свързана с Covid-19 пневмония, които имат нужда от допълнителен кислород. Ремдесивир възпрепятства образуването на вирусни РНК молекули, което е необходимо за размножаването на вируса.

След отмяната на повечето от мерките сякаш настъпи не просто успокоение сред хората, а усещането, че вирусът си е заминал и няма защо да се спазват правилата. Защо се появи тази демотивация според Вас?

Аз също си задавам този въпрос. Със сигурност психолозите и социолозите имат много за казване. Моето лично обяснение е, че човешката психика е много гъвкава и след първоначален шок, човек е способен да се приспособи към най-различни ситуации. Което по принцип е много хубаво. Но не и тогава, когато притъпява сетивата ни и ни подтиква да отричаме съществуването на даден проблем, вместо да подходим адекватно към решаването му. Освен това, ние, хората, сме доста различни. Различно беше и продължава да бъде и отношението ни към вируса и пандемията. От едната крайност до другата. От пълно недоверие, че такъв вирус изобщо съществува и убеждението, че всичко е един гигантски заговор, до парализиращия страх, че едва ли не настъпва краят на света. Не бива да забравяме, че вирусите са невидима опасност. Често не подозираме за съществуването им, докато не се срещнем лично с тях и не изпитаме на гърба си последиците от навлизането им в организма ни. Всеки път, когато боледувам от някоя вирусна инфекция, се чудя как е възможно нещо толкова миниатюрно така да успява да ме разтърси. А българският народ има поговорка: „Око да види, ръка да пипне”, която по принцип е събрала много мъдрост, но в случая може да ни изиграе лоша шега. Защото този вирус наистина съществува и при около 20% от инфектираните предизвика сериозно и продължително заболяване, което при 5% от пациентите може да се окаже животозастсрашаващо. И това не са просто абстрактни цифри – зад тях стоят хора, които са любими, скъпи, незаменими за някого. Давам си сметка и за друго – много е важно ние, специалистите в различни области, да се научим да общуваме с една пъстра и разнолика аудитория, която най-често дори не е пред очите ни. Защото се оказва, че хората чуват онова, което искат да чуят. И което са подготвени да разберат. И което им харесва. Или пък плаши. Доверието и взаимното уважение и зачитане са от голямо значение. Особено когато става дума за нещо съвсем ново, какъвто е този вирус. Информацията се променя не с дни, а с часове. Понякога е противоречива. Има различни гледни точки. Всичко се случва в движение. Вирусът го има, пандемията не е приключила. Съществуват, разбира се, и немалко други инфекциозни агенти. COVID-19 също не е единственото заболяване. И може би ситуацията в момента е един добър повод да се замислим и погрижим за здравето си изобщо. Нашето и на любимите ни хора. Защото без него останалите неща губят своя смисъл.

Имам усещането, че всички очакват бъдещата ваксина като панацея. Поправете ме, ако греша, но защо си мисля, че тя не може да бъде приемана по този начин, а само като част от битката с COVID-19

Безспорно, наличието на ефективна ваксина би допринесло изключително много за решаването на проблема. В същото време не бива да забравяме, че създаването й, и особено изпитването й за безопасност и ефективност, ще отнеме време. За рекордно кратък срок бяха предложени повече от 100 варианта на ваксина, десетина вече са в клинични проучвания при хора. Науката се надпреварва с времето в името на живота. И все пак няма как да сме абсолютно сигурни дали и кога ще се появи успешна ваксина срещу този вирус. Затова работата върху търсене на подходящи лечебни стратегии също продължава. А и двата подхода, ваксина и лекарствено лечение, взаимно се допълват. Ремдезивир, за който споменахме по-горе, е първата лястовичка. Да стискаме палци след нея да дойдат още добри новини. В условията на криза разбираме с особена яснота и друго. Преодоляването на подобни предизвикателства изисква сериозни инвестиции. В обучение и подготовка на специалисти, в подкрепа на науката и медицината, в повишаването на здравната култура на населението, в смекчаване на натиска върху природата. И още нещо – в момента всички сме се съсредоточили върху новия коронавирус и предизвиканата от него пандемия, което е напълно обяснимо. Но по всяка вероятност това няма да бъде последната пандемия. Да си припомним, че става дума за третия от началото на 21-ви век нов коронавирус, който води до сериозно заболяване при хората, съвсем неотдавна премина и пандемията от т.нар. свински грип. Това показва, че не бива да си правим никакви илюзии в това отношение. Нужен е сериозен анализ на всичко онова, което ни се случва в момента и е важно да извлечем съответните поуки и да не ги забравим. За да не се окаже светът точно толкова неподготвен и следващият път.

Ще има ли български принос по въпроса за бъдещата ваксина?

Създаването на ваксина никак не е лесна работа. Неслучайно отнема дълги години – често 10-15 и повече, както и огромен финансов ресурс, което е едната страна на медала. Другата са безкрайните часове уморителен труд, безсънните нощи, преодолените разочарования, несломимият човешки дух и упоритостта на учените да продължат напред. Въпреки всичко и заради всичко. Днес успехът в науката се дължи на усилената работа и сбъднатите мечти на хиляди изследователи в цял свят. Всеки един от тях е донесъл поредната малка тухличка, за да я включи в общия градеж. Никой не е сам в битката с неизвестното. И няма никакво значение дали точно ваксината, разработвана с участието на българския научен колектив, ще стигне до финалната права и ще ни освободи от заплахата на Covid-19. Важното е, че в България има изключителни специалисти, които могат да работят на такова високо професионално ниво, чиито споделени знания и опит са помогнали на международната научна общност.

Предполагам, че обменяте информация с Ваши колеги от различни страни. Как вирусолозите оценяват ситуацията?

Имам приятели в различни страни, с които поддържаме връзка. Включително такива в най-засегнатите в Италия области, както и в САЩ, Франция, Испания, Обединеното кралство, Румъния, Чехия, Словения, Сърбия, Турция, Дания, Индия. Имаше много трудни моменти, за които никой от нас не беше подготвен. Учените не спират да работят, да споделят, да търсят решение. Сред приятелите ми има химици, лекари-патолози, фармаколози и онколози, фармацевти, молекулярни биолози. С някои от тях работим по съвместни идеи и проекти в областта на COVID-19. И не само в тази област. В момента COVID-19 е привлякъл почти изцяло вниманието ни, което е нормално, но не бива да забравяме, че съществуват и други заболявания, за които час по-скоро трябва да бъде намерен лек.

Кое беше най-невероятното определение за COVID-19, което чухте или за което прочетохте през тези три месеца?

Възникнаха немалко конспиративни теории по случая. Такива винаги е имало и очевидно ще продължи да има по най-различни поводи. Това, което съм разбрала не само като учен, но и като човек с известен опит, е, че нещата, които спонтанно се случват в реалния живот, често надхвърлят по мащаб и най-богатото въображение.

Кога ще дойде краят на пандемията?

Не мисля, че някой би могъл да даде категоричен отговор на този въпрос. Правят се математически модели, въз основа на тях се изказват прогнози. Но това е задача с много неизвестни, а условията й се променят непрекъснато. Вирусът се изменя, ние, хората, също влияем – с реакцията на нашата имунна система, с поведението си, с мерките, които взимаме или не взимаме, с това дали ги спазваме. Със сигурност имат значение и други фактори, които все още не са ни напълно известни. Например тези, които биха имали отношение към индивидуалната чувствителност към инфекция с вируса, към тежестта на клиничната картина. От огромно значение е състоянието на здравната система, развитието на науката. Много е важно да установим кой е природният резервоар на вируса, т.е. къде е неговото „убежище” в природата. Животът ни не бива да спира, докато чакаме пандемията да отмине. Просто трябва да спазваме мерките. И да се научим да живеем с вируса. COVID-19 не е нито първата, нито последната пандемия, човечеството е преминало и е оцеляло през много такива. Продължителността им е различна. Само два примера: пандемията от т.нар. испански грип започва през януари 1918 г. и приключва през декември 1920 г. Първият пациент с тежък остър респираторен синдром (SARS) е регистриран през ноември 2002 г., последните два са от юни и юли следващата година. През 2004 от май до септември също има потвърдени случаи, но броят им е под 20, а по-голямата част от тях са свързани с 4 случая на инфектиране по време на лабораторна работа. След това вирусът не е откриван. Кризата COVID-19 е един своеобразен изпит за всички нас. Да, ние непрекъснато разбираме нови неща за вируса, но покрай него всеки ден опознаваме и самите себе си, света в който живеем. Получаваме ценни уроци, за които заплащаме висока цена. И е хубаво да ги разберем и да не ги забравяме. За мен лично един от най-важните сред тях е, че отново си припомнихме колко кратък и крехък е животът, а нещата имат смисъл само ако се правят с любов и са споделени с близки на сърцето ни хора. И това, че никога не е късно да сбъднем мечтите си.