Проф. Радостина Александрова: За да победим коронавируса, първо да победим вируса на собствения си страх!

Тя е завършила с отличие биологическия факултет в Софийския университет, има магистърска и докторска степен по вирусология и е професор по „Морфология“ в ИЕМПАМ на Българската академия на науките(БАН). Преподава във факултета по „Биология“ и в Медицинския факултет в СУ, както и в училището за докторанти на БАН. Автор на множество научни публикации, на глави от учебника по Клинична вирусология и други научни материали. Член е на Съюза на учените и на ръководството на Имунологичното дружество. Била е ръководител на повече от 20 национални и двустранни научни проекта. Тя е проф. Радостина Александрова и е категорична, че за да победим вируса в реалния живот, първо трябва да победим вируса на страха в съзнанието си и да го превърнем в сила за борба в името на живота. С проф. Александрова говорим за новия коронавирус, който превзе света, и за начина, по който приемаме ситуацията. В моменти като този от огромно значение е мнението на специалистите, а още по-важно е то да бъде чуто.

Проф. Александрова, да започнем разговора с Вас с въпроса какво знаем до този момента за коронавируса, който причинява COVID-19?

Знаем, че става дума за един нов за човека вирус, който идва от животинското царство, като е успял да прескочи т.нар. междувидова бариера. Тъй като е абсолютно нов за нас, ние нямаме никакъв имунитет към него. Нововъзникналият коронавирус беше наречен SARS-CoV-2 поради приликата му с коронавируса (SARS-CoV-1), причинил епидемията от тежък остър респираторен синдром (Severe Acute Respiratory Syndrome) през 2002-2004 година. И двата вируса приличат много на коронавируси при прилепи, а за адаптирането им към човека значение има „преминаването“ им през междинен бозайник – в случая на SARS-CoV-2 се предполага, че това е т.нар. панголин (люспеник). SARS-CoV-2 беше идентифициран в началото на януари 2020 г., когато беше разчетен неговия геном. Благодарение на това бяха разработени и въведени прецизни генетични методи, които доказват наличието на вируса (по-точно на вирусна РНК в пробите) и по препоръка на СЗО се прилагат за разпознаване на заразените с вируса хора. Разработени са и имунологични тестове (чрез тях се установява наличието на имунологичен отговор срещу вируса), които ще позволят откриването на хора, които вече са преболедували с или без клинични симптоми. Знаем какво причинява вирусът и как се разпространява – по въздушно-капков път (чрез въздушните капчици, отделяни, когато хората дишат, кашлят или издишат) и по контактен път (т.е. когато пипаме замърсени с вируса предмети и повърхности, а след това докосваме носа, устата, очите си). Именно затова най-добрият начин да се предпазим е спазването на отлична хигиена и социално дистанциране. Според публикувана неотдавна научна статия вирусът запазва жизнеспособността си до 3 часа в аерозолна среда, до 4 часа върху медна повърхност, до 24 часа върху картон и до 2-3 дена, когато повърхността е от пластмаса или неръждаема стомана.

А какво не знаем?

Това е един нов вирус, който изследователите изучават буквално в движение. Напълно нормално е все още да има редица неясноти. Защо, например, децата не боледуват или прекарват болестта по-леко (което е прекрасно)? Отговорът на въпроса може да ни подскаже нови възможности за профилактика или лечение. Друг важен въпрос е доколко траен е имунитетът срещу повторна инфекция, което има значение и за създаването на ваксините. Необходимо е да се изясни кой е резервоарът на вируса при животните? Предполага се, че това е панголинът, но дали е единственият. Подобна информация също би ни помогнала при ограничаване на разпространението на SARS-CoV-2. Кога инфектираният става заразен за околните, нужно ли е да има симптоми? Не е напълно ясно дали и колко време след оздравяването си човек продължава да бъде заразоносител. Необходимо е да се следи и генетичната стабилност на вируса и евентуалната поява на нови варианти.

Как знанието и незнанието по въпроса за коронавируса са в състояние да помогнат на вас, учените?

Блез Паскал казва, че „знанието е като сфера – колкото повече нараства тя, толкова по-голяма става и границата й с неизвестното“. Всеки отговор поражда нови въпроси и идеи, стимулира ни да вървим напред. Това е „вечният двигател“ на прогреса.

Адекватни ли са мерките, които държавата предприема?

На 11 март 2020 година, при над 118 000 засегнати в 114 страни по света, СЗО обяви Covid19 за пандемия и призова всички страни да предприемат решителни действия, за да се ограничи разпространението на SARS-CoV-2. Току що слушах изказването на германския канцлер Ангела Меркел, която заяви, че „ситуацията е извънредна във всеки един смисъл на тази дума“. Френският й колега Еманюел Макрон пък напомни, че светът се изправя пред такава криза за пръв път от 100 години насам, имайки предвид грипната пандемия от 1918-1919 година, влязла в историята с наименованието „испанската чума“. За решаването на извънредните ситуации са нужни извънредни мерки, каквито се предприемат във всички държави. Чухме за Дания, Германия, Франция, Словакия, Чехия... В този смисъл смятам, че стъпките, които България е предприела и предприема, са напълно адекватни. И е много важно всички ние да се обединим и да работим за осъществяването им. Защото е много важно да успеем да „изпреварим“ вируса. Анализът на епидемията със SARS-CoV-1 от 2002-2004 г., която обхвана повече от 8000 души в 33 държави (България не беше между тях), както и на случващото се в Китай (държавата съобщава само за 19-23 нови случая) и Италия (в областите в Северна Италия, където най-напред беше въведена карантина, регистрират намаляване на новозаразените с коронавирус) сега, на дело показва, че за вируси, за които не съществува ваксина, нито специфично лечение, единствените работещи мерки за ограничаване на разпространението си остават тези, които прекъсват предаването на заразата от човек на човек - ограничаване на движението и спазване на карантина, т.е. социално дистанциране и самоизолация. От първостепенно значение е отделните държави да съгласуват действията си. Всеки човек да осъзнае своята лична отговорност.

Мнозина прогнозират, че настоящата кризисна ситуация ще покаже всички пробойни в системата на здравеопазването. И Вие ли сте на това мнение?

В системата на здравеопазването ни със сигурност далеч не всичко е такова, каквото ни се иска да бъде. Но това е системата, с която разполагаме. И трябва да преминем през това изпитание с нея. По време на криза на преден план излизат и силните страни, а аз съм убедена, че разполагаме с отлично подготвени лекари и медицински работници. И мисля, че е крайно време да им покажем своето уважение и благодарност, да ги подкрепим, да ги ценим и пазим. Защото те са на първата линия в борбата със заразата. Специално внимание искам да обърна и на специалистите от Националната референтна лаборатория към Националния център по заразни и паразитни болести, лабораториите във ВМА, Стара Загора и Варна. На техния професионализъм и всеотдайност дължим изключително много.

Как ще коментирате реакцията на българите до момента?

Като че ли съвсем до скоро немалко хора не възприемаха новия коронавирус като сериозна заплаха. Защото първоначално нещата се случваха далече от нас, защото при голяма част от заразените вирусът не предизвиква сериозни усложнения, защото „това на мен просто не може да ми се случи“. През последните дни и особено след обявяването на пандемията и извънредното заседание на Министерския съвет и Националния щаб късно снощи, едва ли е останал човек, който да не разбира сериозността на положението. Да, при повечето хора се очаква инфекцията с коронавируса да протече леко. Това е хубаво от една страна, но от друга допринася за разпространението на заразата. Защото ако един човек дори не подозира, че е инфектиран или „кара нещо на крак“, за човека до него заболяването може да бъде много драматично. Освен това, колкото повече се разпространява вирусът (а това очевидно е вирус с голям капацитет за разпространение), толкова повече ще нарасне и броят на хората, които ще имат нужда от специализирана медицинска помощ. Което на свой ред ще натовари изключително много здравната система. И не само нея, разбира се. Няма начин един сериозен медицински проблем да не се отрази на всички сфери на обществения живот. И това е проблем не само у нас, а навсякъде по света. Затова трябва да направим всичко възможно, за да намалим страданията и щетите. Вероятно някои хора се питат защо вирус, който в световен мащаб е убил „само“ няколко хиляди души, заслужава такова внимание. Да не забравяме, че това е един абсолютно нов и все още до голяма степен непознат вирус, за чието съществуване научихме преди малко повече от два месеца. За това кратко време той показа, че се разпространява успешно сред хората и може да бъде смъртоносен. А ние все още не разполагаме с ваксина и специфично лечение.

Едно от нещата, които ме смущават е, че за пореден път социалните мрежи се препълниха с конспиративни теории. Това нежелание да приемем реалността е плашещо. Наистина ли българите не вярват на лекарите и учените?

Мисля, че в кризисна ситуация като сегашната по съвсем естествен път ще започнем да търсим и ценим експертното мнение на специалистите. Защото те са нашата гаранция за решаване на проблема. Ще се научим не просто да ги слушаме, а да ги чуваме.

Според Вас, има ли в момента паника и какво трябва да бъде направено за преодоляването й?

Намираме се в една необичайна ситуация, съвсем нормално е хората да са стреснати, притеснени. Някак изведнъж това, за което само бяхме чели в книгите и гледали по филмите се случи. И то не някъде далече, а в собствения ни дом. И от зрители се превърнахме в участници. Буквално за дни светът на всеки един от нас се промени и продължава да се променя. Ние излязохме от зоната си на комфорт. В момента паниката е последното нещо, което ни трябва. За да победим вируса в реалния живот, най-напред трябва да победим вируса на страха в съзнанието си. Нужно е максимално бързо да се мобилизираме. Защото през трудните моменти можем да минем само като вървим право напред, без да спираме.

В един от постовете си във Фейсбук Вие пишете за свободата да бъдем отговорни. Защо е важно това, проф. Александрова?

Защото свободата, както казва Сервантес чрез своя герой Дон Кихот, е едно от най-ценните блага, с които Господ е дарил човека. Но свободата е и отговорност, в случая - отговорност не само към нашето здраве, но и към здравето и живота на хората около нас. Отговорност към бъдещето. Много е важно хората да осъзнаят сериозността на проблема, да разберат защо се взимат тези мерки. Затова трябва да бъдат своевременно и достоверно информирани. Редовните брифинги на Националния оперативен щаб, както и излъчванията във връзка с извънредните заседания на Министерския съвет и Щаба са много добър пример в това отношение.
Всички трябва да осъзнаем, че са нужди категорични, решителни действия, за да може във възможно най-кратки срокове да се върнем към нормалния си живот.

Като вирусолог какво е Вашето определение за вирусите и защо толкова много се плашим от тях?

„Вирусите са си вируси“ – така е отговорил на същия въпрос големият френски вирусолог и носител на Нобелова награда Андре Лвов. Става дума за уникални структури, намиращи се, образно казано, на границата между живото и неживото – вирусите са функционално активни и се „размножават“ единствено и само в живи клетки. Извън тях те са просто „кристали“. Вирусите са съвършени вътреклетъчни паразити. Веднъж проникнали в клетката, те успяват максимално пълноценно да се възползват от нейните ресурси, да подчинят дейността й на своята собствена програма. Вирусите са една невидима, но много сериозна заплаха. От друга страна, в хода на съвместната ни еволюция, те са ни „предизвиквали“, насърчавайки развитието на защитните ни системи. Нашият „отговор“ пък на свой ред ги е насърчавал да се изменят и приспособяват. Впоследствие, в тази игра на котка и мишка са се включили ваксините и противовирусните агенти. Така историята ни се оказва тясно преплетена, като взаимно сме „допринесли за развитието си“. В някои случаи от вирусите дори може да има и полза. Но, това е една друга тема.

Стана ясно, че българска фирма е разработила микромолекула за борба с коронавирусите. Възможно ли е по-бързо отколкото очакваме да бъде създадена ваксина?

Усилено се работи върху създаването на ваксина срещу новия коронавирус, четох за направени повече от 40 прототипа на ваксини. Всички те са изготвени чрез иновативни технологии, а не чрез добре познатите ни класически подходи. Някои от тях са доста обещаващи, но все още става дума за предклинични изпитания. Пътят на ваксината от лабораторията до ръцете на лекаря не е кратък и лесен, защото трябва да бъде доказана преди всичко нейната безопасност и ефективност. И има етапи, които не само няма как, но и не бива да бъдат съкратени. При най-благоприятно стечение на обстоятелствата бихме могли да очакваме поява на ваксина най-рано след година – година и половина.

Разбираме ли, че ситуацията в света и България е променена?

Не само в България, в целия свят ситуацията е променена. Разбрахме колко крехки и уязвими сме всъщност. Как изведнъж можем да загубим спокойствието и уюта на обичайното си ежедневие. Същото онова, към което до скоро имахме толкова много забележки. Сега просто си го искаме обратно. И нямаше как да бъдем подготвени за всичко това. Както вече казах, изведнъж от читатели и зрители на увлекателни книги и зрелищни филми се превърнахме в участници. В може би най-важното действие от пиесата на живота ни. И макар репетиции да не са предвидени, да не забравяме, че сценарият го пишем ние.

Вече говорим за пандемия от коронавируса COVID -19, което означава, че той е разпространен в целия свят. Кои са думите, с които специалистът и професор по вирусология Радостина Александрова иска да се обърне към българите?

Всички ние сме изправени пред едно огромно предизвикателство. Във всяко едно отношение. И в такъв момент е изключително важно да покажем, че сме не просто хора, а личности. Зрели, мъдри, отговорни. От това как ще се държим днес, зависи нашето утре. Нека бъдем дисциплинирани, единни и човечни. За да победим вируса в реалния живот, най-напред трябва да победим вируса на страха в съзнанието си. И да го превърнем в сили за борба – борба в името на здравето и живота. Нека всеки от нас направи своята малка стъпка, за да прекрачим към бъдещето.