Проф. Радостина Александрова: Науката и медицината са достатъчно силни, за да ни изведат от кризата COVID-19

Пандемията от COVID-19 ни убеждава, че сме свързани помежду си много повече, отколкото предполагаме, категорична е проф. Радостина Александрова, вирусолог и професор по „Морфология“ в ИЕМПАМ на БАН. С нея водим поредния разговор за вируса SARS-CoV-2, който преобърна света и ни напомни колко уязвими и зависими сме, ние, хората. В същото време пандемията, както споделя проф. Александрова, е истински университет и само от нас зависи дали ще научим уроците му и ще ги превърнем в мъдрост и визия за бъдещето. В разговора ни става дума отново за мерките, за вируса и неговите множество варианти, за болестта и как да й противодействаме. Проф. Александрова е категорична, че науката и медицината са достатъчно силни, за да ни изведат от настоящата криза. В същото време тя е убедена, че дори с незабележимите си и мънички добрини, които правим всеки ден, спасяваме целия свят.

Проф. Александрова, управляващите заявиха, че успешно сме преборили третата вълна на COVID-19. Реална ли е тази оценка?

Заключенията за хода на епидемията в дадена общност и държава се правят въз основа на сериозни проучвания и анализи. България не прави изключения. Ние разполагаме с отлично подготвени специалисти, чието професионално мнение означава много. Светът обаче продължава да е в състояние на пандемия. В някои страни вирусът отстъпва и мерките се разхлабват. На други места пожарът все още бушува, достатъчно е да напомним случващото се в Индия. Всички ние сме свързани помежду си, при това много повече, отколкото предполагаме. В този смисъл, преодоляването на поредната вълна в която и да е държава безспорно е важна спечелена битка, но все още не е победата, към която се стремим. Затова трябва да продължим да сме реалисти в оценките си и отговорни в поведението си, всяко захаросване на ситуацията и подранило успокоение би могло да се обърне срещу нас. Вирусът не прощава и примери за това не липсват. Но и не бива да допускаме да живеем в страх и отчаяние, защото те са не по-малко опасни от който и да е вирус. Повече от всякога ни е нужна увереността, че можем да се справим – всички заедно и с помощта на науката и медицината.

Разхлабването на мерките продължава, но в каква степен трябва да бъде то, за да сме сигурни, че пандемията е под контрол?

Едва ли има готови рецепти, защото отговорът на този въпрос изисква решаване на задача с доста неизвестни. Ето защо към Центъра за контрол и превенция на заболявания в САЩ (CDC) съществува група, която разработва прогнозни модели на евентуални бъдещи огнища в страната, разиграва различни сценарии в търсене на най-подходящия подход за избягването им и/или за справяне с тях. Заключенията й се взимат предвид при решението кога, как и колко бързо да бъдат премахвани ограниченията. Такива специалисти са привлечени в борбата с COVID-19 не само в САЩ, а и в останалите държави. В биологията обаче 1 плюс 1 невинаги е равно на две. Да си припомним, че вариантът В.1.1.7 (известен като Британски вариант) се разпространи във Великобритания през ноември миналата година в момент, в който в страната бяха в сила строги ограничителни мерки. И доведе до затягането им в началото на януари 2021 г. Оттогава изтече доста вода. Тези дни в Англия също се подготвят за разхлабване на мерките от 17 май, което по думите на правителството става възможно след постигнатите добри резултати при заразените (драстично намаля броят на новозаразените, пациентите в болница, смъртните случаи) и ваксинираните (страната провежда активна кампания в това отношение). Важното е след разхлабването на мерките благоприятните тенденции да се запазят, това би било доказателство, че се справяме добре. В Израел също разхлабиха мерките и това не доведе до активизиране на вируса. Което не е учудващо, тъй като знаем, че държавата е отличник при ваксинирането срещу COVID-19.

Въпреки че в последните седмици у нас пристигат ваксини, страната ни продължава да бъде на едно от последните места по брой ваксинирани хора. Според Вас къде се крие проблемът – в недобре проведената ваксинационна кампания или във факта, че продължава да има немалък брой хора, които отказват да си поставят ваксина срещу COVID-19?

Според Международната база данни за осъществена ваксинация срещу COVID-19 броят на приложените дози към 6 май 2021 г. на 100 души в света е 15.86, в Европа – 33.08, в Европейския съюз – 36.9, в Азия – 12.74. Безспорен първенец е Израел, където са приложени 121.18 дози, а над 62% от населението е изцяло ваксинирано. Следват Обединените Арабски емирства (110.28 дози на 100 души). В САЩ и Обединеното кралство са приложени 75 дози ваксини на 100 души.

Какво е положението при нашите съседи?

Справката показва, че броят на приложените дози ваксини на 100 души население е 54 в Сърбия, почти 33 в Гърция и 29 в Румъния и Турция. В България са приложени 12.73 дози на 100 души за същия период от време. Трудно е да се отговори еднозначно на въпроса за причините, обуславящи тези различия. Преди време унгарският министър председател беше заявил, че страната му ще допусне употребата на всяка ваксина, която е била приложена при поне 1 000 000 души, което вероятно е улеснило снабдяването – 70 дози на 100 души. Малкият брой жители на Малта също е допринесъл за това до всеки 100 от тях да достигнат по 81.4 дози. ОАЕ е богата държава с население под 10 милиона. Нека не забравяме, че това не е някакво състезание между държавите и единствената надпревара е тази с вируса.

Генералният секретар на ООН, Антонио Гутериш, призова да бъде увеличен капацитетът за производство на ваксини срещу COVID-19, както и за тяхното по-справедливо разпределение. Той предупреди, че недостигът на ваксини и безконтролното разпространение на вируса в страните, особено от третия свят, където ваксините не достигат, може да благоприятства появата на нови мутации и варианти на SARS-CoV-2. А това винаги може да донесе изненади, които да не ни харесат.

Колко негативно влияние оказа и създадената около AstraZeneca ситуация?

Около ваксината на AstraZeneca (Vaxzevria) се вдигна доста шум, особено през последните седмици. Първоначално въпросът беше дали и в каква степен тя осигурява защита при по-възрастните хора (тези над 55-65 години) и някои страни решиха да не я прилагат при тях. Скоро след като стана ясно, че е ефективна и при тази възрастова група и ограниченията в това отношение отпаднаха, дойде информация за възможни проблеми с кръвосъсирването (съсиреци и намаляване броя на тромбоцитите в кръвта – т.нар. тромбоцитопения с кървене в мозъка и корема), настъпващи при хора под 60 години, предимно жени. Което стана причина някои държави да решат да не я използват при хора под 60 години.

Подобни събития бяха описани и при ваксината на Johnson&Johnson, която е създадена с помощта на същата технология. Те настъпват до две седмици (от 5 до 16 дни) след първата доза на Vaxzevria и до 3 седмици при ваксината на Johnson&Johnson. Честотата на тези нежелани реакции е ниска – няколко на 1 един милион. При ваксината на Johnson&Johnson техният брой към 13 април 2021 г. е 8 (единият от тях с фатален изход) при над 7 000 000 поставени дози в САЩ. Това обяснява защо е нямало как да бъдат забелязани в хода на клиничните проучвания, проведени с няколко десетки хиляди доброволци. Стандартните клинични изпитвания включват десетки (фаза 1), стотици (Фаза 2) и хиляди (Фаза 3) доброволци. В проучванията върху ваксините срещу COVID-19 бяха включени повече участници (десетки хиляди), но при тях също няма как да бъде разкрита проявата на подобни много редки странични ефекти. По правило те стават видими (не само при тези ваксини, а при медицинските продукти изобщо), след като медицинският продукт бъде разрешен за употреба и навлезе в реалния живот, където се среща с огромен брой (в случая милиони) хора, всеки един от които е със своите индивидуални особености.

Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) посочи, че профилът на засегнатите от проблеми с кръвосъсирването след поставяне на ваксина хора засега не може категорично да се обвърже с конкретни характеристики, например пол и възраст, но също и с наличие на фактори, за които знаем, че повишават риска от тромбоза (например прием на орални контрацептивни средства). Според ЕМА ползата от прилагането на ваксините на AstraZeneca и Johnson&Johnson значително надвишава свързаните с употребата им рискове. В момента се работи усилено върху изясняването на механизма, по който настъпват тези събития, идентифицирането на групите хора, които са в повишен риск; намирането на пътища за предотвратяване на настъпването им. Това, което нито за миг не бива да забравяме, е, че вирусът също предизвиква сериозни проблеми с кръвосъсирването, а честотата им според някои публикации надхвърля 5% при настанените за болнично лечение пациенти с COVID-19.

Данните, с които разполагаме към момента, не предполагат наличие на такъв проблем при РНК ваксините. Да, при тях също са описани случаи (няколко на брой) на кръвни съсиреци, съчетани с ниско ниво на тромбоцити (клетки в кръвта, които играят важна роля в процеса на кръвосъсирване), но честотата им е по-ниска от тази, която се наблюдава при хората, които не са били ваксинирани. И, както изглежда, не представят специфичния клиничен модел, наблюдаван при ваксините на AstraZeneca и Johnson&Johnson.

Няма идеална ваксина, абсолютно съвършен медицински продукт не съществува. Това как ще протече взаимодействието ни с него зависи и от нашите индивидуални особености, които невинаги са известни. Опознаването на „правилата на играта“ ще ни помогне да доведем всеки медицински продукт до най-подходящия му потребител. Това е целта на персонализираната медицина, което обаче е една друга тема. Хората трябва да бъдат информирани, вярвам в здравия разум и в това, че всеки ще направи най-доброто за себе си и за своите близки.

Да поговорим за прословутия колективен имунитет, чието постигане очакваме с огромно нетърпение. Казват, че за него е нужно 70% от хората да са имунизирани. Ние кога ще постигнем тези проценти?

В първите месеци на пандемията се предполагаше, че за постигането на колективна защита е достатъчно 60%-70% от хората да придобият имунитет. Това се определя от репродуктивното число на вируса, т.е. от това колко хора заразява един инфектиран. В края на 2020 г. обаче се появиха нови варианти, един от тях е вариантът В.1.1.7. (британският вариант), който се предава с 50% по-добре от човек на човек, бързо набра скорост и в момента „води класацията” по разпространение на много места по света, включително и у нас. Тази промяна в ситуацията се отрази на предвижданията и сега се смята, че за колективен имунитет е нужно поне 80% от хората да са с имунен отговор вследствие на ваксина или естествена инфекция. Публикация в списание „Nature“ от месец март 2021 г. предупреди, че постигането на колективен имунитет може да не се случи толкова бързо, колкото на нас ни се иска. Ето и част от причините:

• Невъзможност за бързо ваксиниране на огромен брой хора. Няма как да бъдат създадени няколко милиарда дози ваксини за кратък период от време. Преобладаващата част от ваксините се прилагат в две дози, което допълнително усложнява задачата. Дори в Индия, която е един от най-големите производители на ваксини срещу COVID-19, до 6 май 2021 г. до всеки сто жители са достигнали малко под 13 дози ваксина. Това обаче е и втората най-многолюдна държава в света. Освен това разпространението на ваксините е изключително неравномерно. Докато в някои държави при 100 души са приложени десетки дози, в други на същия брой хора се пада по-малко от една. Ваксините са специфични медицински продукти, чието производство подлежи на изключително прецизен и строг качествен контрол, а разширяването на производствените мощности изисква внимателна подготовка.
• Не разполагаме с ваксини, разрешени за употреба при деца. Ваксината на Pfizer/BioNTech току-що получи от Американската агенция за храни и лекарства (FDA) разрешение за спешна употреба при деца и юноши от 12 до 15 години, първоначалното разрешение на FDA и ЕМА e за лица на и над 16 години. Останалите ваксини са насочени към хора на и над 18 години. В момента се провеждат редица клинични проучвания, включващи деца над 6 месеца. Трябва да имаме предвид, че проучванията при децата е възможно да отнемат повече време, тъй като имунната система при тях е в процес на развитие и има своите особености във всяка възрастова група. Не е нужно да казвам, че изискванията към безопасността са изключително високи.
• Част от хората все още имат своите страхове и колебания по отношение на ваксините. Истината е, че всичко се случва на много високи обороти – бързата поява на ваксините (която в никакъв случай не е прибързана), противоречивите послания, намесата на политиците, фактът, че никога досега не сме участвали в такава мащабна ваксинационна кампания. Всичко това обърква и плаши хората. Това е една изключително специфична материя и дори за хора като мен, които вече 35 години са в тази област – от студентската скамейка до днес, понякога не е лесно да се ориентират в непрекъснато обновяващата се и нерядко противоречива информация.
• Не знаем в каква степен ваксините намаляват и предаването на вируса. Да, има данни, че го правят, статиите (не всички са официално публикувани все още) посочват различни проценти – 50% дори 70%. Окончателно становище все още няма. Не разполагаме и с отговор на въпроса какъв процент би ни свършил работа за нуждите на колективния имунитет.
• Не сме сигурни колко дълго ще продължи създаденият при ваксиниране или естествена инфекция имунитет.

И, разбира се, новите варианти. Установено е, че някои мутации и варианти на вируса са в някаква степен по-слабо атакуеми от антителата, изградени в отговор на наличните ваксини или при инфекция с традиционните варианти. А еволюцията на вируса ще продължи. Постигането на 80% колективен имунитет определено е предизвикателство, но в никакъв случай не бива да ни демотивира и отказва. Това е просто едно число, върху чиято големина влияят редица фактори и то може да се промени във всеки един момент. Това, което не се променя обаче, е, че колкото повече хора бъдат защитени от вируса, колкото повече ограничим неговото разпространение, толкова по-голям става шансът да намалим броя на новозаразените и хоспитализираните, смъртните случаи. И COVID-19 да се превърне в една контролирана инфекция, която да слезе от дневния ред на новинарските емисии.

Израел проведе амбициозна и мащабна програма и успя за 9 седмици да ваксинира повече от 50% от населението на страната, към 6 май 2021 г. напълно имунизирани са 62.5 %. Единствената приложена ваксина е тази на Pfizer/BioNTech, а целият свят следи идващите от Израел новини (резултати бяха публикувани на 3 април 2021 г. в списание “The Lancet”). Страната отбеляза спад в броя на хоспитализираните, смъртните случаи и новозаразените. Получени бяха данни за способността на ваксината да предотвратява не само боледуване, но и да намалява предаването на вируса. Доколкото разбирам от приятели, които живеят там, животът почти се е върнал до това, което е бил преди пандемията. А отпадането на ограниченията не е довело до разпалване на инфекцията.

От друга страна, опитът на Израел показа, че покачването на процента на ваксинираните над определена граница не е толкова лесно. Включително и поради това, че остават млади и здрави хора, които имат колебания по отношение на ваксините, както и деца и юноши, за които все още няма разрешена ваксина. В съседните на Израел държави процентът на ваксинирани хора е доста по-нисък. Което отново ни напомня, че няма как да се чувстваме напълно защитени в свят, който все още не е изцяло защитен. Виждаме колко строго се контролира влизането на хора в редица държави, за да се избегне вносът на опасни варианти. Защото вирусите нямат паспорти и не признават граници.

Проф. Александрова, трябва ли хората да се притесняват от появяващите се постоянно нови варианти на вируса SARS-CoV-2 и какво трябва да знаят за тях?

Всяка промяна в генома на вируса се нарича мутация. Всеки вариант носи една или набор от характерни мутации. Огромната част от мутациите са неутрални, т.е. не се отразяват на поведението на вируса. Когато определен вариант придобие значителни различия в сравнение с предишните (вариантите се сравняват с оригиналния вирус, изолиран в Китай в края на 2019 г.) и е неразпознаваем от изградените срещу тях антитела, вече говорим за щам. Щамът на SARS-CoV-2 е само един, но са познати редица варианти.

Част от вариантите се обозначават като „представляващи интерес“ – това са вариантите, в които има мутации, за които се предполага, че може да се отразят на скоростта на разпространение на вируса, на диагностиката, протичането на инфекцията, да засегнат действието на ваксините и терапевтичните подходи. Такъв е единият от изолираните в Бразилия варианти (Р.1). За вариантите, които предизвикват загриженост, знаем, че правят поне едно от тези неща. Тук спада Британският вариант (В.1.1.7), който се предава по-лесно от човек на човек (увеличението е с 50%), както и южноафриканският вариант (В.1.351), при който разпространението също е повишено (с около 20%). Южноафриканският и Бразилският вариант (Р.2) намаляват действието на използваните с терапевтични цели моноклонални антитела и серуми от преболедували. Към тази група се отнасят и два варианта, възникнали в САЩ, които също отслабват действието на ваксини и моноклонални антитела.

За Британския вариант има данни, че засяга всички възрастови групи. Още в началото се появиха предупреждения от медицинските специалисти за по-тежко протичане на болестта и по-висока смъртност, но данните са противоречиви и не са категорично потвърдени.
Мутациите възникват основно при размножаването на вируса. Ето защо ограничаването на неговото разпространение чрез прилагане на ваксини и спазване на мерките за безопасност (физическа дистанция, маски) ще забави появата им. От друга страна, увеличаването на дела на хората, които имат имунитет срещу вируса (придобит чрез прилагане на ваксини или естествена инфекция) ограничава кръга на чувствителните към инфекция индивиди и стимулира селектирането на мутации, които помагат на вируса да избяга от хватката на защитната ни система.

Най-притеснителните варианти възникнаха в области с безконтролно разпространение на вируса. За възникването на нови варианти допринася и срещата на SARS-CoV-2 с хора с имунни дефицити. Веднъж попаднал в човек с потиснат имунен отговор, вирусът предизвиква продължителна инфекция. Размножава се многократно, като при всеки цикъл се образуват милиони нови вируси. Имунната система прави неуспешни опити да му се противопостави и в хода на тази борба може да възникнат вируси, способни да заобиколят имунния отговор.

Напоследък популярност придоби и т.нар. Индийски вариант (В.1.167). Нарекоха го „двоен мутант“, макар да съдържа доста повече мутации (14 на брой). Наименованието дойде от наличието на две конкретни мутации – за едната се предполага, че допринася за по-бързото му разпространение, а за втората, че може да улесни бягството му от имунния отговор. На 11 май 2021 г. вариант В.1.167 беше преместен от СЗО от групата на представляващите интерес варианти към тази на вариантите, които предизвикват безпокойство. В момента компаниите работят усилено върху актуализацията на своите ваксини, идеята е те да бъдат в състояние да преборят познатите ни вече варианти на безпокойство. Нещо повече, амбицията на специалистите е да идентифицират с помощта на компютърен анализ вирусните мутации, чието възникване би „препънало“ имунния ни отговор и подготвят ваксини, способни да отвърнат на удара.

От самото началото акцентът беше поставен върху ваксините, но сякаш на заден план остана темата за лекарствата срещу COVID-19. Колко е важно да се установи кои са медикаментите, които помагат при лечението?

Създаването на антивирусно лекарство, което специфично да атакува причинителя на COVID-19, като в същото време е щадящо за човешкия организъм, нито за миг не е слизало от дневния ред на учените. Независимо дали светлината на прожекторите е била насочена в тази посока. Ваксините и лекарствата са двете страни на една монета. Да се опитваме да надвием SARS-CoV-2 само с едното от тях е все едно да ходим на един крак. Винаги ще има хора, които по една или друга причина няма да бъдат ваксинирани или, дори да бъдат ваксинирани, няма да изградят ефективен имунен отговор.

Когато говорим за SARS-CoV-2, обикновено вниманието ни е съсредоточено върху т.нар. S-белтък. Той изгражда шипчетата на повърхността му, а чрез тях вирусът се свързва с определен участък от повърхността на клетката (нарича се рецептор и изпълнява ролята на врата за вируса) и прониква в нея, с други думи – инфектира я. Срещу него организмът ни образува антитела, които свързват вируса и му пречат да навлезе в клетката, т.е. неутрализират го. Затова S-белтъкът (или генът, който го кодира) е главният участник в създадените срещу COVID-19 ваксини. Във вируса обаче се съдържат и други белтъци, които представляват интерес за нас. Част от тях са необходими за размножаването на SARS-CoV-2, а вирусът дава многомилионно потомство за кратък период от време и прилича на една изключително мощна копирна машина. Други белтъци обвиват вирусния РНК геном и го предпазват. Трети помагат на вируса да отслаби някои от първите прояви на защитната ни система (например активността на т.нар. интерферон). Специалистите търсят „ахилесовата пета“ на вируса, за да се прицелят в нея.

Редица компании работят в тази област, а от Pfizer/BioNTech съобщиха, че вече имат кандидат, който е в клинични изпитвания и до края на 2021 г. се очаква да бъдат получени резултатите от тях. Става дума за антивирусен агент от групата на т.нар. протеазни инхибитори, който ще се приема през устата. За да си представим как точно работи той, трябва да поясним, че вирусът синтезира гигантски белтъчни молекули – предшественици, които в този си вид не му вършат никаква работа. Необходимо е те да бъдат нарязани на по-малки, функционално активни молекули, които той използва при създаването на потомството си. Протеазата е енизм, който играе ролята на ножица. При липса на такъв инструмент (а точно него атакуват протеазните инхибитори) тези функционално активни молекули не може да бъдат получени и вирусът не може да се размножава.

Вероятно, също както при ваксините, и тук много хора се питат как е възможно тези антивирусни препарати да бъдат създадени толкова бързо. За това допринесоха поне две обстоятелства. Първото е, че компютърни програми помагат при разпознаването на мишените във вируса („ахилесовата пета“) и идентифицирането на най-подходящите „стрели“) (потенциални антивирусни агенти) за прицелване в тях, като правят подбор сред хиляди, дори десетки хиляди кандидати, а второто е натрупаният опит при търсенето на антивирусни препарати, активни срещу SARS-CoV-1 – коронавирусът, който предизвика епидемията от тежък остър респираторен синдром през 2002 – 2003 г. и който удивително много прилича на причинителя на COVID-19. Макар SARS-CoV-1 да не се е появявал след 2004 г., учените и компаниите не загубиха интерес към него, благодарение на което сега не започват от нулата.

Мислите ли, че успяхме да се поучим от всичко, което ни се случи в последната една година?

Пандемията буквално преобърна живота ни, направи ни участници в научнофантастичен филм, чийто сюжет не знаем. Но върху който във всички случаи трябва да повлияем, при това в желаната от нас посока. Тази пандемия е един своеобразен Университет за всички нас – държави, правителства, институции, за всеки отделен човек. И е важно не просто да го завършим, но и да превърнем натрупаните знания и опит в мъдрост, която да ни помогне да посрещнем значително по-подготвени евентуални бъдещи събития от такъв характер. Защото нови вируси се появяват всяка година. И срещайки се за пръв път с тях, ние сме абсолютно беззащитни, защото не разполагаме с нужния имунитет. И е въпрос на време да възникне такъв вирус, който да е хем болестотворен, хем да се предава успешно от човек на човек. Звучи ли ви познато?

Инвестирането в наука, медицина и нови технологии, преосмислянето на отношението ни към природата и последвали от това реални действия, а не само добри намерения, сътрудничество на всички нива – всичко това ще ни помогне да посрещнем значително по-добре подготвени бъдещи изпитания. И ще направят по-спокоен нормалния ни, ежедневен човешки живот. Който, както разбрахме през последната година, е нещо много важно и ценно. Пандемията показа, че има още много да учим. Като например това как да общуваме помежду си, без да се губим в превода на емоциите и неразбирането. Няма човек, който да не иска да бъде здрав и да не желае най-доброто за себе си и за своите близки. Пандемията ни убеди, че сме свързани помежду си много повече, отколкото предполагаме. И когато взимаме решения, трябва да го правим с разум и със сърце. Защото от това как ще постъпим, зависят и нашите близки, хората, които обичаме. И дори с незабележимите, мънички добрини, които правим всеки ден, спасяваме целия свят. И щастието не е в грандиозните събития и скъпите, лъскави вещи, а в дребничките неща, които карат душата ни да пее. И е важно да се научим да ги откриваме, нищо, че са невидими за очите. Пандемията се оказа и едно голямо морално изпитание. И поражда въпроса какъв е смисълът на оцеляването, ако не сме в състояние да съхраним човешкото в себе си, да се самоусъвършенстваме. Пандемията COVID-19 ще отшуми, както са приключили и много други преди нея. Но аз искрено се надявам животът ни след това да е по-красив и по-смислен.

Възможен ли е краят на COVID-19 и кога?

Вирусът SARS-CoV-2 най-вероятно ще си остане с нас. С изключение на едрата шарка, няма заболяване, описано пред последните няколко хиляди години, което да е изчезнало. Отделна тема е как и къде се разпространява днес, в каква степен успяваме да го предотвратим или лекуваме. Възрастните хора със сигурност си спомнят ужасите на детския паралич, дифтерита, коклюша… Но това, че те не присъстват в ежедневието ни сега, не означава, че причинителите им са изчезнали. Оттеглянето им от сцената е постигнато с дългогодишно и масово приложение на съответните ваксини. И във всеки един момент биха могли да се върнат при нас, ако иумнизациите бъдат прекратени. Пробивите във ваксинационните програми на някои страни ни дадоха убедителни доказателства за това. Вирусът, причинил епидемията от тежкия остър респираторен синдром през 2002-2003 година – SARS-CoV-1, близък роднина на върлуващия сега SARS-CoV-2, не се е появявал след септември 2004 г. Смята се, че е елиминиран само с помощта на ограничителните и карантинните мерки, които са били предприети по онова време и които и ние вече познаваме. Той обаче определено е имал доста по-ниска способност да се предава от човек на човек в сравнение с причинителя на COVID-19. Ваксините са тези, които се справиха с едрата шарка и са на път да изкоренят и полиомиелита. Това, че SARS-CoV-2 може да не ни напусне, съвсем не означава, че COVID-19 ще продължи да бъде водеща новина и да предизвиква драмите, на които все още продължаваме да бъдем свидетели. Ваксините (особено защитата на уязвимите групи), поставянето на допълнителни дози актуализирани ваксини (в случай, че възникне такава необходимост), откриването на специфично лечение, идентифицирането на факторите, които правят хората чувствителни към по-тежко протичане на болестта или към проява на редки и животозастрашаващи странични ефекти при ваксиниране – всичко това ще помогне с времето този вирус и това заболяване да престанат да ни правят впечатление. Едва ли някой може да предвиди кога точно ще се случи това. Но с всеки ден се приближаваме към този момент.

Овладяването на COVID-19 в Израел е добър пример в това отношение. Според някои прогнози за страни като Великобритания и САЩ, които са доста напред във ваксинационния си план, успокояване на обстановката се очаква през третото тримесечие на тази година, а за държавите в Европа – в края на 2021 г. Ходът на пандемията обаче продължава да бъде задача с променливи – нашето поведение, ваксините, еволюцията на вируса, новите варианти. Просто да продължим да вървим право напред, без да спираме. Така, както трябва да преминаваме през трудните моменти.

Повече оптимист или повече песимист сте, наблюдавайки случващото се в България и света от избухването на пандемията от COVID-19 до момента?

Определено смятам, че чашата е по-скоро пълна, отколкото празна. Увеличава се броят на хората, които имат имунитет. На път към нас са нови ваксини, някои от които вече се разглеждат от Европейската агенция по лекарствата. Ваксината на Pfizer/BioNTech получи разрешение за спешна употреба при деца и юноши на възраст 12-15 години. Специфични антивирусни агенти вече са в клинични изпитвания. Данните от Израел показват, че ваксината работи и предотвратява не само разгръщането на заболяване, но и предаването на вируса. Вирусът определено еволюира, но, за щастие, до момента не са регистрирани т.нар. „варианти с последици“, т.е. такива, при които прилаганите в момента диагностични и лечебни подходи, както и ваксините, да не действат. Човечеството е преминало през не една и две пандемии, Covid-19 не е нито първата, нито последната. Вярвам, че науката и медицината са достатъчно силни, за да ни изведат от тази криза. Просто трябва да им се доверим.