Миокардитът в резултат на COVID-19 не е толкова често срещано явление

Миокардитът вследствие на COVID-19 се среща много по-рядко, отколкото се твърдеше, смятат Ричард Вандер Хайди, доктор по медицина и професор към Медицинското училище в Ню Орлийнс към Университета на Луизиана, и Марк Халушка, доктор по медицина и професор по патология към Медицинското училище на университета „Johns Hopkins.“ Заключенията им са публикувани в списание „Cardiovascular Pathology.“

Данните за пациентите с миокардит, заразени с COVID-19, варират в широк диапазон – от 60% при хората на средна възраст и възрастните, до 14% - при физически активните.

Д-р Вандер Хайди отбелязва: „Макар всички да знаем, че коронавирусът засяга сърцето и кръвоносните съдове, e трудно да се посочи колко често се случва това, тъй като представителната извадка от направените аутопсии е твърде малка.“

Случаите на миокардит при починалите с COVID-19 пациенти варират между 1,4 и 7,2%

Авторите на проучването събират данни от 277 аутопсии, с цел да анализират евентуалните сърдечносъдови нарушения, настъпили в резултат на COVID-19. Починалите са от общо 9 страни по света, като анализът от аутопсиите на сърцата им е публикуван в 22 различни официални документа. Заключението на експертите е, че случаите на миокардит при починалите с COVID-19 хора са между 1,4 и 7,2%.

Според д-р Халушка „миокардитът не е толкова често срещано усложнение от COVID-19, колкото се е смятало. Откритието ни би било от полза за клиничните специалисти и начина, по който разчитат кръвните резултати.“

Д-р Вандер Хайди смята, че благодарение на събраната информация от толкова голям брой аутопсии, екипът е успял да определи с по-голяма точност спектъра от хистологични находки. Дори случаите на миокардит да са само 1,4%, това означава, че стотици хиляди хора по света с тежка форма на COVID-19 ще страдат от него. Малкият брой пациенти с миокардит не означава, че заразените със SARS-CoV-2 нямат сърдечносъдови проблеми, а че те са по-скоро резултат от други стресори, като например активиране на еднотелните клетки, цитокинова буря или електролитен дисбаланс.

Авторите създават специален документ, който да попълват патоанатомите след аутопсия на починал с коронавирус, за да продължи проследяването на резултатите и разширяването на базата данни.

„Аутопсията е изключително важна, ако искаме да разберем какво се случва със сърцето на пациент, починал с COVID-19“, завършва д-р Халушка.