Проф. Янкова-Аврамова: Бъдещият лекар трябва да бъде технологично подготвен и етично отговорен

Проф. д-р Румяна Янкова-Аврамова e професор по химия и декан на Медицинския факултет на Бургаския държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров". Преподава дисциплините “Неорганична химия”, “Приложна химия”, “Обща химия”, “Структурна неорганична химия”, “Методика и техника на химичните демонстрации в неорганичната химия”, “Химия и опазване на околната среда”. Води семинарни занятия по “Стехиометрични изчисления” и “Химия и опазване на околната среда”.
Област на научни интереси: координационни съединения – синтез, структура, квантово-химични изчисления; равновесия в разтвори, съдържащи метални йони; ин витро биоактивни керамики. Оценител към Фонд “Научни изследвания”, научна област “Химически науки”, член на редакционния съвет на списание “Science & Research”.

С интервюто на проф. д-р Румяна Янкова-Аврамова, Фрамар започва поредица от срещи с ключови фигури, ангажирани в системата на висшето образование. Важно е да знаем какво се случва и накъде поемат водещите медицински университети, защото това е част от стратегията за бъдещето на България.

Проф. Янкова-Аврамова споделя амбициозните планове за интегриране на изкуствения интелект и дигиталните технологии в медицинското образование и холистичния подход в обучението, който съчетава фундаменталните науки с клинична практика. Акцентира върху международното сътрудничество - факултетът участва активно в програма „Еразъм+" и е посрещнал студенти от 10 държави. Деканът откровено споделя за основните предизвикателства - недостигът на преподаватели и необходимостта от модернизация на инфраструктурата, но изразява оптимизъм относно желанието на повечето студенти да останат и работят в България.

Кои са образователните и квалификационни програми за лекари, които предлагате?

В Медицински факултет на Бургаски държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“ се обучават студенти в образователно-квалификационна степен „магистър” на специалност „Медицина”. В очакване на програмна акредитация са подадените доклади-самооценка на осем докторски програми, както следва: „Физиология на човека“; „Урология“; „Оториноларингология“; „Съдова хирургия“; „Нефрология“; „Кардиология“; „Анестезиология и интензивно лечение“; „Неврология“.

Кои са основните проблеми, пред които сте изправени? Имате ли стратегия за преодоляването им?

Като млад и активно развиващ се факултет на Бургаски държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“ Медицинският факултет среща редица предизвикателства в хода на своето утвърждаване. Основните от тях могат да бъдат обобщени в следните направления:

• Развитие и устойчивост на академичния състав

Недостатъчен брой хабилитирани преподаватели в някои специализирани клинични и фундаментални дисциплини, което затруднява пълноценното обезпечаване на учебния процес и научната дейност.
Стратегия за преодоляване: Насърчаване на академичната кариера на млади преподаватели чрез вътрешни програми за развитие. Привличане на външни специалисти чрез гъвкави форми на сътрудничество.

• Инфраструктурни предизвикателства и необходимост от модернизация

Необходимост от дооборудване на лаборатории и изграждане на симулационен център за обучение по медицина.
Стратегия за преодоляване: Поетапна модернизация на материалната база чрез целево финансиране (национални и европейски програми).

• Международна свързаност и академична мобилност

Разширяване на международното сътрудничество и активизиране на участието в програми за академичен обмен.
Стратегия за преодоляване: Разширяване на сътрудничеството с европейски и световни медицински университети. Активизиране на участието по програма „Еразъм+“ и Horizon Europe, Организиране на международни конференции.

Медицинският факултет има ясна визия за своето развитие като утвърден център за висше медицинско образование, научни изследвания и социална отговорност. Основната стратегия включва устойчиво нарастване на академичния и научен капацитет, интегрирано развитие на инфраструктурата, разширяване на международните партньорства и въвеждане на добри практики в медицинското обучение и здравеопазването.

Интересна ли е професията на лекаря за младите хора, какви предизвикателства срещате в привличането на нови студенти? Кое мотивира един млад човек да поеме по дългия път към медицинската практика?

Професията на лекаря традиционно се възприема като призвание, съчетаващо хуманизъм, знание и висока социална отговорност. Въпреки това съвременният контекст поставя редица нови предизвикателства пред образователните институции, които подготвят бъдещите медицински специалисти.

През последните години се наблюдава устойчив интерес към специалност „Медицина“ както в национален, така и в международен контекст. Много млади хора избират този професионален път, водени от желание да помагат и да оказват реално въздействие върху човешкия живот, но и провокирани от престижа и социалната значимост на професията. Но и защото смятат, че професионалната реализация им е гарантирана. И още заради търсенето на лекари в глобален мащаб, но и от интерес към науката, биологията, технологиите и тяхното приложение в реална клинична среда. В същото време се утвърждава нов тип мотивация сред младите – желание за интелектуални предизвикателства, развитие в областта на иновациите (напр. дигитална медицина, персонализирана терапия, роботизирана хирургия) както и участие в международни научни общности.
Основните предизвикателства пред привличането на нови студенти са конкуренцията от страна на утвърдени медицински университети в България и чужбина, недостатъчната информираност сред част от кандидатите относно реалния облик на медицинската професия, включително натоварването, отговорността и необходимостта от непрекъснато учене.

Професията на лекаря остава високо ценена, но изисква целенасочена институционална политика, за да бъде адекватно представена пред младите хора. Нашата цел е не просто да привличаме кандидати, а да формираме подготвени, мотивирани и устойчиви професионалисти, които с убеденост и отговорност ще поемат по пътя на медицинската практика.

Как университетът балансира между фундаменталните медицински науки, клиничната практика и дигиталните иновации в учебната програма?

Постигането на ефективен баланс между фундаменталните науки, клиничното обучение и технологичните иновации е ключов стратегически приоритет за Медицински факултет. В условията на динамично променяща се здравна и технологична среда, медицинското образование не може да се основава единствено на традиционните парадигми, а изисква интегративен и гъвкав подход.

• Фундаментални медицински науки – Още в ранните курсове на обучение се поставя акцент върху задълбоченото усвояване на дисциплини като анатомия, физиология, биохимия, хистология и патофизиология. Те изграждат биомедицинската култура и логика, без които клиничната диагностика и терапия не биха били възможни. Подходът ни включва: проблемно базирано обучение; интегрирани модули между фундаментални и клинични теми; ранно включване на студентите в практически занятия с пряка връзка към теоретичните знания.
• Клинична практика – от III курс нататък, обучението постепенно се изнася в реална клинична среда чрез: задължителни ротации в университетски болници; работа в малки групи с преподаватели и клинични ментори. Разчитаме на партньорства с лечебни заведения в региона, където студентите не само наблюдават, но и се обучават чрез участие в диагностика, лечение и комуникация с пациенти под супервизия.
• Дигитални иновации – курсове и модули по дигитална медицина и телемедицина в здравеопазването.

Ние прилагаме холистичен подход в медицинското образование – фундаменталната подготовка изгражда основата, клиничната практика придава реализъм и отговорност, а дигиталните иновации осигуряват съвременен и перспективен облик на обучението. Вярваме, че именно тази триада подготвя бъдещите лекари да бъдат едновременно добри хуманисти, компетентни професионалисти и иновативни мислители.

Как планирате да интегрирате изкуствения интелект и новите технологии в медицинското образование през следващите 5 години? Как влиза дигитализацията в програмата?

Интеграцията на изкуствения интелект и новите технологии е неизбежна и абсолютно необходима, ако искаме да подготвим лекари, способни да отговорят на реалностите на съвременната медицина. Ние подхождаме стратегически към този процес и сме изградили ясен петгодишен план за въвеждане на дигитализацията в обучението.
На първо място разработваме нови избираеми курсове, посветени на изкуствения интелект в медицината – включително неговото приложение в образната диагностика, прогнозирането на заболявания както и етичните въпроси, които той поставя. Целта е студентите не просто да използват технологиите, а да ги разбират и прилагат критично и отговорно.
Дигитализацията навлиза и в ежедневната организация на обучението – от електронни портфолиа и платформи за оценяване до интерактивни учебни ресурси и електронен документооборот.
Вярваме, че бъдещият лекар трябва да бъде не само добър клиницист, но и технологично подготвен, адаптивен и етично отговорен. Затова гледаме на дигитализацията не като на добавка, а като на неразделна част от съвременното медицинско образование.

Каква е стратегията Ви за привличане и задържане на висококвалифицирани преподаватели в университета?

Привличането и задържането на висококвалифицирани преподаватели е фундаментално условие за устойчивото развитие на Медицинския факултет. Нашата стратегия е многопластова и обхваща както академични, така и институционални и личностно-мотивационни аспекти.

• На първо място, създаваме среда за научно развитие – предлагаме възможности за участие в национални и международни научни проекти, насърчаваме публикационната активност в реномирани издания и подпомагаме академичната мобилност чрез партньорства с други университети и клиники в страната и чужбина.
• На второ място, работим за осигуряване на стабилна академична перспектива – чрез прозрачна система за кариерно израстване, подкрепа при хабилитационни процедури и включване на млади учени в преподавателската дейност под менторството на утвърдени специалисти.
• Отделяме специално внимание на мотивацията и ангажираността – чрез гъвкави форми на преподаване, включване в академичното самоуправление, както и чрез морално и материално стимулиране на преподаватели с принос в иновациите и научната дейност.
• Съществен елемент от стратегията ни е и модернизираната учебна и научна инфраструктура – създаваме условия за съвременно преподаване чрез дигитални технологии и електронни ресурси, което повишава удовлетвореността от работата и качеството на обучението.
• И не на последно място – изграждаме академична култура на уважение, етика и взаимопомощ, която привлича не само с условията, но и с духа на общност и принадлежност.

Вярваме, че когато съчетаеш възможности за развитие с човешко отношение и институционална подкрепа, преподавателите избират не просто място за работа, а академичен дом, в който остават и се развиват дългосрочно.

Какви възможности за интердисциплинарно обучение предлагате, които съчетават медицинските знания с други области (бизнес, право, инженерство)?

В съвременната медицина границите между специалностите се размиват. Затова ние целенасочено развиваме интердисциплинарни образователни модели, които комбинират медицинската наука с ключови направления като здравен мениджмънт, биотехнологии и дигитално инженерство. Вярваме, че бъдещето на медицинското образование е в интердисциплинарността. Нашата цел е да подготвим специалисти, които не само лекуват, но и мислят стратегически, работят в екип с инженери, юристи, икономисти – и умеят да създават иновации в услуга на човешкото здраве.

Какви международни партньорства и програми за обмен предлагате и как те обогатяват обучението на студентите?

Международното сътрудничество е неразделна част от нашата образователна и научна философия. Ние тук работим активно, за да имат студентите ни достъп до глобални академични практики като по този начин разширяват своите знания, хоризонти и конкурентоспособност. Университетът е пълноправен участник в програма „Еразъм+“, чрез която нашите студенти могат да провеждат клинични стажове и практики в европейски болници и институции.

В Медицинския факултет се отчита устойчива и динамична студентска мобилност, осъществявана с подкрепата на Асоциацията на студентите медици в България – Бургас. През последните три години (2022–2024 г.) нашият факултет посрещна 16 чуждестранни студенти по медицина от 10 държави (вкл. Турция, Ливан, Канада, Полша, Словакия, Бразилия, Испания, Австрия и Украйна). Те преминаха клинична практика в структурите на УМБАЛ – Бургас и Комплексен онкологичен център – Бургас, в отделения по: акушерство и гинекология, ортопедия и травматология, вътрешни болести, урология, кардиология и неврохирургия.

Същевременно, броят на нашите студенти, участващи в мобилности в чужбина, бележи устойчив ръст. През 2023 и 2024 г. общо 10 студенти от специалност „Медицина“ проведоха краткосрочни клинични практики в болници в: Румъния, Египет, Литва, Босна и Херцеговина, Испания, Индонезия, Швейцария и Северна Македония. Те работиха под супервизия в отделения по педиатрия, кардиология, акушерство и гинекология, както и в университетски болници с висока степен на технологична и организационна сложност. В резултат, студентите развиха не само клинични умения, но и интеркултурна компетентност и адаптивност към различни здравни системи.

Какви мерки предприемате за подобряване на научноизследователската дейност и публикационната активност на университета?

Научноизследователската дейност е фундаментален стълб в мисията ни. Нашата стратегия е многопластова и включва както стимулиране на индивидуалната публикационна активност, така и изграждане на устойчива академична среда за интердисциплинарна и международна научна работа.
От една страна, ние развиваме вътрешна система за насърчаване на публикации в реферирани и индексирани научни списания – чрез финансово стимулиране и административна подкрепа. Подкрепяме също така участието на преподаватели в международни конференции, както и в партньорски проекти.

От друга страна, развиваме научна инфраструктура – модерни лаборатории, електронен достъп до научни бази данни, както и дигитални инструменти за анализ и управление на публикационната активност. Създаваме и подкрепяме интердисциплинарни изследователски екипи, в които клиничните специалисти работят рамо до рамо с колеги от други факултети – например по теми, свързани с биомедицински инженеринг, дигитално здравеопазване и обществено здраве.
Особено внимание отделяме на младите изследователи – чрез организиране на уъркшопи по академично писане, научна етика и проектна дейност. Работим активно и по разширяване на докторантските програми – осем нови направления вече са в процес на акредитация.

Вашите студенти ще бъдат част от здравната система след дипломирането си. Как ги подготвяте за нея?

Подготовката на нашите студенти за реалните предизвикателства в здравната система е стратегически приоритет. Нашият подход е холистичен и интегрира фундаментални медицински знания, клинична практика, етична отговорност и дигитална компетентност.

• На първо място, изграждаме солидна теоретична основа чрез съвременна учебна програма, синхронизирана с европейските академични стандарти и изискванията на българското здравеопазване. Следваме принципа на надграждане – от фундаменталните медицински науки в първите курсове до клиничната и специализирана подготовка в горните курсове.
• Изключително важно място в обучението заемат стажовете, които се провеждат в реална болнична среда. Нашите студенти работят под супервизията на висококвалифицирани преподаватели и клиницисти, като се запознават отблизо с диагностичния и терапевтичния процес, както и с работата в мултидисциплинарни екипи.
• Освен клинични умения, акцентираме и върху комуникацията с пациенти, здравната етика, здравния мениджмънт и правната рамка на медицинската практика.

И не на последно място, насърчаваме участието на студентите в научна работа, международни обменни програми и доброволчески инициативи, които им помагат да изградят социална отговорност, екипен дух и адаптивност – качества, изключително важни за всеки медицински специалист в днешно време.
Считаме, че чрез този многоизмерен подход подготвяме не само добри професионалисти, но и ангажирани и състрадателни лекари, готови да отговорят на нуждите на съвременното общество и да допринесат за развитието на здравната система в България и извън нея.

>> Здравни новини от регион Бургас

Освен по медицина обучавате ли студентите за начините, по които да общуват с пациентите? Възпитава ли се емпатията?

Да, категорично. Ние сме дълбоко убедени, че висококвалифицираният лекар трябва да притежава не само солидни научни познания и клинични умения, но и развита емоционална интелигентност, съпричастност и умения за ефективна комуникация с пациентите.

Затова в учебната ни програма са заложени курсове и модули по медицинска комуникация, етика и професионална деонтология, в които студентите се обучават как да разговарят с пациенти в различни състояния – от обикновена консултация до съобщаване на тежка диагноза.
Особено внимание отделяме и на културната чувствителност и способността да се работи с уязвими групи от населението. Включваме и теми като пациентска автономия, споделено вземане на решения и справяне с емоционален стрес.

Осъзнаваме, че емпатията не е само качество, а и компетентност, която може да бъде развивана. Вярваме, че лекарят, който разбира пациента не само физиологично, но и човешки, е в основата на съвременното, хуманно и ефективно здравеопазване. Затова възпитанието на състрадание, уважение и морална отговорност е неразделна част от медицинското образование, което предлагаме.

Говорите ли за проблемите с психичното здраве и професионалното изгаряне сред студентите по медицина?

Да, това е изключително важна тема, която разглеждаме с пълната сериозност, която заслужава. Медицинското образование е не само академично, но и емоционално и психически натоварващо. Подхождаме проактивно към въпросите на психичното здраве и синдрома на професионалното изгаряне (burnout), които засягат значителна част от студентите по медицина в глобален мащаб.

Още в началото на обучението поставяме акцент върху развитието на психологическа устойчивост, емоционална интелигентност и умения за саморефлексия. Интегрирали сме теми, свързани с управлението на стреса, постигането на баланс между личния и професионалния живот, както и с ефективните механизми за справяне с високи нива на отговорност и натоварване.
Нашата цел е не само да подготвим бъдещи лекари, но и да създадем устойчиво поколение медицински специалисти, които умеят да се грижат както за другите, така и за себе си. Затова не се колебаем да говорим открито по тези теми и да създаваме подкрепяща академична среда, в която грижата за психичното здраве е част от културата на институцията.

Кои, според Вас, са най-големите проблеми в сектор „Здравеопазване“? Готови ли са бъдещите лекари за реалната работна среда?

Сектор „Здравеопазване“ е изправен пред редица системни предизвикателства, които изискват комплексен и дългосрочен подход. Сред най-съществените проблеми са недостигът на кадри, особено в определени региони и специалности, неравномерното разпределение на ресурси, бюрократичните натоварвания, които често отнемат време от пряката грижа за пациента, както и нуждата от по-сериозна дигитална трансформация и координация между различните нива на медицинската помощ.

Към тези предизвикателства трябва да добавим и все по-ясно изразената необходимост от мултидисциплинарен подход, който да съчетава медицинското знание с етика, технологии и социална ангажираност. В този контекст вярвам, че бъдещите лекари, които се обучават днес, ще трябва да притежават не само клинична компетентност, но и адаптивност, критично мислене и емпатия.
Особено внимание обръщаме на интеграцията на нови технологии и изкуствен интелект в медицинската подготовка – нещо, което не само отразява бъдещето на професията, но и дава на нашите студенти усещане за реалната посока на развитие в сектора.
Затова мога да кажа, че бъдещите лекари, които подготвяме, не просто получават диплома – те влизат в системата с отворено съзнание, с устойчиви ценности и с практическа увереност. И може би именно това поколение ще бъде способно да реформира здравеопазването отвътре, със знание, отговорност и човечност – качества, които са в основата не само на науката, но и на изкуството да бъдеш лекар.

Колко от тях планират да останат в България?

Това е въпрос, който ни вълнува дълбоко, защото инвестицията в медицинското образование в България има смисъл само ако бъдещите лекари намерят професионално удовлетворение тук, в родината си. Според нашите неофициални наблюдения и анкети, провеждани в рамките на учебния процес, повечето от студентите изразяват намерение да останат в България – поне в началото на своята кариера.

Разбира се, съществува група студенти, които обмислят работа или специализация в чужбина. Това често се дължи на фактори като по-добри условия на труд, възможности за научно развитие, или вече изградени лични и професионални контакти зад граница. Въпреки това, трябва да подчертая, че мотивацията за оставане в страната се повишава, когато младите лекари срещат подкрепа – както по време на обучението, така и при навлизането в практиката.

Полагаме системни усилия да създадем атрактивна академична и клинична среда, в партньорство със здравните институции в региона. Работим активно и с общинските власти за насърчаване на кариерното развитие в местните болници, включително чрез стипендии, практика и възможности за специализация в същите структури, където студентите се обучават.
Смятаме, че когато образованието е свързано с реална перспектива за реализация на място – с уважение, достойно заплащане и условия за растеж – все повече млади лекари ще изберат да останат и да допринасят за развитието на българското здравеопазване.