Проф. Юлиан Ананиев: Тенденцията медиците да напускат България се обръща

Проф. д-р Юлиан Ананиев, дм, е декан на Медицинския факултет към Тракийски университет и специалист по патологоанатомия и цитопатология. Дипломира се през 2007 г. в Медицинския факултет на Тракийския университет, защитава докторска степен през 2011 г. върху стомашния карцином, получава специализация по обща и клинична патология през 2013 г. и доцентура през 2014 г. Започва кариерата си като ординатор в УМБАЛ "Проф. д-р Стоян Киркович" в Стара Загора, а от 2019 г. консултира по нефропатология във ВМА-София и УМБАЛ "Царица Йоанна-ИСУЛ" и е експерт в Националния борд по обща и клинична патология към МЗ. Автор е на над 110 научни публикации, 97 от които в международни списания, с цитираност над 700 пъти и h-index 13. Участва в 65 научни форума в Европа, Азия и България. Ръководи проекти за туморна микросреда при карциноми и международния Erasmus+ проект BENDIt-EU за професионално изгаряне на стойност 200 000 евро. Избран е за втори декански мандат през 2023 г. Работи активно за модернизиране на факултета и развитие на международните програми.

С това интервю на проф. д-р Юлиан Ананиев, дм, продължаваме нашата поредица от материали за съвременното българско медицинско образование и подготовката на бъдещите лекари. Разговорът ни засяга ключови теми като образователните програми и възможностите за специализация, предизвикателствата при привличането на нови студенти, интеграцията на дигиталните технологии и изкуствения интелект в учебния процес, както и стратегиите за задържане на висококвалифицирани преподаватели.

Важен е балансът между фундаменталните медицински науки и клиничната практика, възможностите за интердисциплинарно обучение и международни партньорства. Проф. Ананиев вярва, че "здравеопазването само по себе си е предизвикателство, цел и стратегия", а студентите по медицина "биха могли да бъдат и генератори на нови идеи и стратегии – учим, прилагаме, променяме". Да бъде!

Кои са образователните и квалификационни програми за лекари, които предлагате?

В Медицински факултет на Тракийски университет се обучават студенти в специалност „Медицина“, ОКС магистър на български и на английски език така, както е регулирана от съответните нормативни актове. Предлага се и възможност за последващи магистратури по „Здравен мениджмънт“, „Здравен туризъм“ и „Хранене и биомедицина“. Съвместно с клиничните бази за обучение в Медицинския факултет се обучават редица специализанти, за миналата година над 180, по клинични и неклинични специалности по линия на следдипломно обучение като форма на продължаващо обучение. Специалността „Медицина“ е акредитирана от Националната агенция по оценяване и акредитация и оценена с оценка 9.02, което само по себе си означава, че факултетът предлага висококачествено образование и възможности за научна работа. Предлагат се над тридесет докторски програми – фундаментални и клинични, както и курсове по високоспециализирани медицински дейности.

Кои са основните проблеми, пред които сте изправени? Имате ли стратегия за преодоляването им?

Твърде общо би било да говорим за проблеми и стратегии по отношение цялостната дейност на факултета, но онова, пред което се изправя всяка подобна институция, е свързано с обстановката, както на национално, така и на международно ниво. Добрата новина е, че нямаме глобални и нерешими проблеми, а по-скоро се концентрираме върху работата си, свързана с осигуряването на по-добра база и инфраструктура за обучение, израстване на академичните ни кадри, както и осигуряване на добри възможности за реализацията на новозавършилите лекари. Стратегиите, които градим, не се базират на създадени проблеми, а на цялостната ни визия за развитието на Медицинския факултет и по-скоро недопускането или готовността ни за справяне в различни ситуации. Вярваме, че това, което правим днес, отеква в бъдещето.

Интересна ли е професията на лекаря за младите хора, какви предизвикателства срещате в привличането на нови студенти? Кое мотивира един млад човек да поеме по дългия път към медицинската практика?

Професията лекар, макар и да звучи клиширано, не е професия, а призвание. Често разговаряме със студентите в началните курсове на обучение и ако попитате един млад човек, защо е избрал медицината, отговорът никога няма да бъде „заради парите“ или „заради престижа“. Всички започват това обучение, водени от желанието за работа и помощ, насочена към нуждаещите се, задълбочаване в различни сфери на медицината, понякога науката и дори академичното развитие. Специалността продължава да се радва на голям интерес и множество млади и амбициозни хора я избират.

В тази връзка, малцина са тези, които се отказват и ако има такива, то е защото амбицията им е била да се развиват в други области още преди кандидатстването им. Част от кандидатите ни имат „добрия пример“ на близки и хора около себе си, които са лекари и медицински специалисти, част от тях са повлияни от свои приятели и от обкръжението, в което някой е избрал да бъде студент по медицина, но най-голяма част са онези, които „усещат потребността да бъдат лекари“. Мотивацията е различна – от най-същественото – да помогнеш, да бъдеш полезен, да диагностицираш, лекуваш, упражняваш превенция, до това да бъдеш представител на професия, без която не може. И за да не прозвучи прекалено наивно, винаги напомняме на младите хора, че и финансовото възнаграждение, и уважението идват поетапно, но само, когато си се изградил като добър лекар и човек.

Как университетът балансира между фундаменталните медицински науки, клиничната практика и дигиталните иновации в учебната програма?

Това е сравнително лесен откъм планиране процес, но предизвикателство откъм време и дисциплина. Наука, която не служи на човека и обществото, е без смисъл. Водени от това, фундаменталните научни изследвания, които се извършват в Медицинския факултет, в огромен процент от случаите са свързани с клиничната и диагностична дейност на колегите ни партньори в Университетската болница и другите лечебни заведения, с които имаме договорни отношения. Имаме традиции както във фундаменталните области на медицината - физика, химия, биология, биохимия, анатомия, физиология и др., така и в клиничните - онкология, хирургия, социалнозначими заболявания, инфекциозни болести. През последните години мултидисциплинарни екипи работят усилено, концентрирайки се върху цели, свързани с откриване или утвърждаване на нови и съвременни маркери при диагностицирането, лечението и предикцията на заболяванията. Неминуема част е и AI, като все по-често прибягваме и ще прибягваме към неговата помощ, но при строг контрол от страна на регулатори и етични норми.

Как планирате да интегрирате изкуствения интелект и новите технологии в медицинското образование през следващите 5 години? Как дигитализацията навлиза в програмата?

Както новите технологии, така и AI вече са тук, включително и при нас. Работим от няколко години, макар и не широкомащабно в областта на телемедицината. Използваме дигитализацията в подготовката на бъдещите си програми, като планираме това да стане част от учебния, научноизследователския и клинико-диагностичния модел на работа във факултета. Като една от най-бързо развиващите се науки, медицината трябва да бъде „в крак“ с технологиите, но отново ще кажа, че лекарят няма как да пренебрегне етичните и личностовите характеристики, толкова необходими ни в професията. Няма машина или изкуствен интелект, който да замени това.

Каква е стратегията Ви за привличане и задържане на висококвалифицирани преподаватели в университета?

С една дума – работеща. Стратегията е плод на години работа, труд на много експерти и ръководители на съответните звена във факултета, а в бъдеще тя ще изисква надграждане отново и отново. На първо място предлагаме спокойна, нормална и свободна среда на работа. По отношение на държавната и университетската политика финансовата база е изключително добра и един млад учен – преподавател започва с добра стартова заплата. Знаем, че за да бъде човек продуктивен, това е от голямо значение, защото, спокоен за своя личен живот и семейство, той може да се отдаде пълноценно на работата си като учен и преподавател. През последните шест години се постарахме правилата да са валидни за всички, но и възможностите също. Отделяме все повече средства за научни изследвания, обезпечаване на изследователския процес и възможности за публикуване на резултатите. Стимулираме кандидатстването по проекти, провеждането на специализации и участия в научни форуми. Разбира се следим за резултатите и нивото на работа, както и етичното и колегиално отношение, но до голяма степен днес можем да кажем, че екипите, работещи в Медицинския факултет, са пример за една добре действаща система с резултати, познати както в България така и на международната научна сцена.

Какви възможности за интердисциплинарно обучение предлагате, които съчетават медицинските знания с други области (бизнес, право, инженерство)?

За разлика от други специалности, медицината дава сравнително малки възможности за подобен тип „интердисциплинарно обучение“, но въпреки това, както споменах по-горе, имаме три действащи магистърски програми, предназначени основно за лекари - „Здравен мениджмънт“, „Здравен туризъм“ и „Хранене и биомедицина“. И трите биха могли да се разглеждат като интердисциплинарни, най-малкото защото обучението по тях се провежда от преподаватели от различни факултети – основно от нашия, както и от Факултета „Техника и Технологии“, Аграрния и Стопанския факултети на Тракийския университет, както и представители на УНСС и Русенския университет. Но също така уменията и компетенциите, които дават, отварят вратите за по-широка дейност извън класическата работа на лекарите. Съществува една мисъл на Уинстън Чърчил: „Първото задължение на университета е да учи на мъдрост, а не на професия; на характер, а не на техники“, мисъл, която смятам, би следвало да бъде в пълна сила за всеки университет, и която, ако бива прилагана, дава големи възможности за развитие в динамичната и интердисциплинарна реалност на медицината и на всички науки.

Какви международни партньорства и програми за обмен предлагате и как те обогатяват обучението на студентите?

В рамките на университета съществуват изградени различни партньорства с български и чуждестранни университети и организации. Много са и едва ли мога да ги изброя, но факт е, че студентите по медицина най-често се възползват от възможностите на Еразъм+ - програмата и международния обмен на студенти по линия на Асоциацията на студентите по медицина. Медицинският факултет е основен партньор в тези отношения, а всеки провел подобен тип обменни обучения, се завръща, носейки със себе си идеи, приятелства, а може би и бъдещи проекти.

Вашите студенти ще бъдат част от здравната система след дипломирането си. Как ги подготвяте за нея?

Така е, но много от тях са част от системата и сега. Те работят в различни клиники и отделения и освен задължителната си практическа подготовка стават част и свидетели на системата „от първо лице“. В учебните програми са залегнали много от дейностите, които следва да бъдат обяснени, и изискват познания, както на студентската скамейка, така и в реалната среда. Системата се променя, а с нея и изискванията. Студентите по медицина на Медицинския факултет, вече казах, познават работата на системата и хубавата новина е, че са не просто статисти в нея, но биха могли да бъдат и генератори на нови идеи и стратегии – учим, прилагаме, променяме.

Освен по медицина обучавате ли студентите за начините, по които да общуват с пациентите? Възпитава ли се емпатията?

Въпросът има две гледни точки – тази, която официално е заложена, като дейност в учебната програма – в пропедевтичните специалности, медицинската етика и социална медицина, деонтология, но и още една – преподавателят- човекът, който дава добрия пример. Учим студентите си, или се надявам, че всички ние го правим, да бъдат хора! Няма нищо по-важно от това да бъдат човеци, а след това лечители, учени и мениджъри. Емпатията е зародиш във всеки един човек.

Ролята на преподавателя, на добрия преподавател, е да разкрие това у всеки свой студент и да го насочи към това да бъде „рамо, на което пациентът да се облегне“. Не съществува наука или програма, която може сама да го възпита, необходимо е студентът да попадне в среда, да види в пациента си човек като себе си, да изпита чувствата му. Тогава и подходът, и лечението, и цялостната работа ще бъдат такива, каквито трябва.

Говорите ли за проблемите с психичното здраве и професионалното изгаряне сред студентите по медицина?

За съжаление се налага все по-често. Студентите виждат работата на своите преподаватели и понякога сами установяват, кой от тях „прегаря“. Това е един добър, но твърде скъп урок.

>>>Най-важните предупредителни знаци, че страдаме от синдрома бърнаут

Само преди година Медицинският факултет приключи работата по международен проект „Burnout education, normatives and digital tools for European Universities”–BENDIt-EU с участието на седем партньори - Румъния, Испания, Португалия и Кипър, свързан именно с бърнаута, включително сред медици и студенти в България. Превенцията на този проблем е много по-важна, отколкото справянето с вече появилия се бърнаут.

Кои, според Вас, са най-големите проблеми в сектор „Здравеопазване“? Готови ли са бъдещите лекари за реалната работна среда?

Свикнали сме след „здравеопазване“ да добавяме „проблеми“. Истината от моя гледна точка обаче е, че здравеопазването само по себе си е предизвикателство, цел и стратегия. Безспорно финансирането, внедряването на устойчиви здравни политики и обезпечеността с кадри са сред най-големите предизвикателства, но имаме достатъчно добри модели в Европа и зад Океана, които могат да служат като примери за изграждането на здравеопазване в страната ни. Длъжници сме на детското здравеопазване, длъжници сме на профилактиката и превенцията на онкологичните заболявания, на подхода ни по отношение на трансплантациите. Има много широк фронт за работа и отново стигаме до кадрите, и то на всяко едно ниво. А колкото до бъдещите лекари и готовността им – вярвам, сигурен съм, че всяко едно поколение носи по-добри и успешни идеи със себе си. Вярвам го и за тях.

Колко от бъдещите лекари планират да останат в България?

Въпрос без конкретен отговор, но вероятно повечето. Тенденцията медици да напускат България се обръща. В България на много места, където един лекар може да работи в добра среда и екип, да бъде добре финансово обезпечен и с възможности за кариерно развитие. За съжаление, понякога това не е едно, а няколко места, но съм оптимист, че това също ще бъде урегулирано в даден момент.