Хроничната употреба на алкохол променя генната експресия в ключови части на мозъка

Хроничната употреба на алкохол променя значително генната експресия в ключови части на човешкия мозък, отговорни за мотивацията, контрола на импулсите и вземането на решения, според проучване, ръководено от изследователи от Института по неврология – съвместен изследователски център на Университета „Мигел Ернандес“ и Испанския национален съвет за научни изследвания. Констатациите, публикувани в списанието Addiction, предоставят нова представа за биологичната основа на алкохолната зависимост и насочват към потенциални терапевтични цели.

„Алкохолната зависимост е една от водещите причини за заболеваемост и смъртност в световен мащаб, но въпреки огромното й социално и здравно въздействие, наличните възможности за лечение остават ограничени.“, обяснява Хорхе Мансанарес, професор в Университета „Мигел Ернандес“ и старши автор на проучването. „Разбирането на промените в мозъка след десетилетия консумация на алкохол е от съществено значение за разработването на по-ефективни терапии.“

Проучването

За да изследват дългосрочните промени, учените анализират проби от мозъчна тъкан на починали хора, които са злоупотребявали с алкохол средно 35 години. Изследването се фокусира върху ендоканабиноидната система – сложна мрежа от канабиноидни рецептори (CB1 и CB2), която играе фундаментална роля в регулацията на мозъчни функции като памет и управление на емоциите, както и в невробиологичните механизми, лежащи в основата на пристрастяването.

„Тази система действа като фино настроен модулатор на мозъчната активност и играе основна роля в системата за възнаграждение и мотивацията.“, обяснява Мансанарес.

Въпреки че предишни проучвания върху животни показват, че алкохолът взаимодейства с ендоканабиноидната система, има малко доказателства, събрани от човешка мозъчна тъкан. Настоящото проучване предоставя един от най-подробните анализи върху хора.

Промени в мозъка, дължащи се на хроничната употреба на алкохол

По време на проучването учените изследват префронталния кортекс, отговорен за дългосрочното планиране и вземането на решения, и нуклеус акумбенс – част от мозъка, която отговаря за желанията, възнаграждението и формирането на навици.

В сравнение с контролни проби от индивиди без зависимост, мозъчната тъкан от хора, злоупотребяващи с алкохол, показва забележими дисбаланси в генната експресия. Експресията на CB1 е увеличена със 125% в префронталния кортекс и със 78% в нуклеус акумбенс. „CB1 е тясно свързан с пристрастяването и риска от рецидив.“, обяснява проф. Мария Салуд Гарсия-Гутиерес от Университета „Мигел Ернандес“.

За разлика от CB1, експресията на CB2 е намалена с приблизително 50% и в двата наблюдавани региона. „Тъй като CB2 има невропротективни и противовъзпалителни функции, наблюдаваните промени предполагат отслабване на защитните сили на мозъка срещу увреждания, причинени от алкохол.“, отбелязва Гарсия-Гутиерес.

Проучването разкрива също поразителни промени в GPR55 – рецептор сирак, чиято биологична функция и сигнализация не са напълно изяснени. Констатациите показват, че експресията на GPR55 е увеличена с 19% в префронталния кортекс, но е намалена с 51% в нуклеус акумбенс.

В допълнение, изследователите откриват специфични промени във FAAH, ензимът, който разгражда ендоканабиноидите, по-специално анандамид (AEA), в мозъка и черния дроб. Експресията на FAAH е намалена в префронталния кортекс, но е увеличена с 24% в нуклеус акумбенс, което потенциално променя сигнализацията на ендоканабиноидите, свързана с тревожността, желанието и рецидива.

Какво означават откритията за лечението на алкохолна зависимост

Основното предимство на проучването е използването на проби от мозъчна тъкан от лица с алкохолна зависимост, които не са употребявали други вещества, което позволява на изследователите да изолират специфичните ефекти на алкохола върху човешкия мозък. „Този подход предоставя по-ясна картина на начина, по който алкохолът променя генната експресия в частите от мозъка, отговорни за пристрастяването.“, обяснява Гарсия-Гутиерес.

Според изследователите откритията помагат да се обясни защо при хората с алкохолна зависимост се наблюдава повишен риск от рецидив и изпълнителна дисфункция (съвкупност от когнитивни затруднения, при които префронталният кортекс трудно управлява процеси като планиране, организиране, вземане на решения и контрол на импулсите). Идентифицирането на промените в мозъка отваря вратата към разработването на по-целенасочени и персонализирани терапевтични стратегии, насочени към намаляване на рецидивите и възстановяване на контрола над изпълнителните функции.