Бебетата общуват с майките си чрез жестове

От самото си раждане човек се стреми към това да бъде свързан с някого. Теорията за привързаността се опира на обратната връзка, която регулира поведението на индивида, дава му знания кое е правилно и кое не.

Основата на привързаността се полага в детството, но тя има своето отражение и влияние в зрелия период от живота на човека при изграждането на партьорства и интимни връзки.

Обикновено поведението на новороденото, неговият продължителен сън, плач, "безсъзнателно" състояние изкушават да се мисли, че то е пасивно или безучастно в изграждането на интимната връзка с майката. Но детето много скоро след раждането показва дадености, с които влияе върху нея, както и способност да разпознава познати лица и гласове. В тази "интимна среща с майката" то развива идеята за себе си и какво могат да направят двамата след раждането чрез различните взаимообмени на слово, емоция и физическа защита.

Още в началото на развитието се забелязва, че бебетата общуват със своите майки, като привличат техния поглед, поддържат контакта с очи чрез различни жестове и звуци и при желание сами го прекратяват, отмествайки поглед встрани.