Бедността влияе върху човешката ДНК и води до депресия

Бедността може да повлияе върху човешките биологични механизми, свързани с мозъчните функции, което води до повишаване и на риска от депресия. Това са установили учени в свое изследване, публикувано в научното издание "Сайънс алърт".

Експертите са изследвали мозъците на подрастващи и са стигнали до извода, че хората, които са израснали в семейства с нисък социално-икономически статус, произвеждат по-големи количества от химичния маркер на гена SLC6A4, свързан с развитието на депресия.

Тези епигенетични маркери са причинени от околната среда или други външни фактори и могат да засегнат функционирането на човешките гени.

По време на изследването учените са установили, че тези маркери увеличават мозъчната реакция за "бягство или борба" при стресова или рискова ситуация. Тази реакция се контролира от зона в мозъка, наречена "амигдала". Хората с по-активна амигдала е по-вероятно да развият състояние на депресия в даден етап от своя живот.

Психиатърът Дъглас Уилямс посочва, че най-големият рисков фактор за развиване на депресия е родовата история на заболяването. Този семеен риск се проявява най-често по време на юношеството.

В проучването са взели участие 132 младежи на възраст от 11 до 15 години и с различен социално-икономически статус. Те били подложени на изследване с мозъчен скенер, който е измервал активността на амигдалата, докато на доброволците са били показвани снимки на уплашени хора.

От изследването станало ясно, че подрастващите от бедни семейства имат по-ниски нива на серотонин в гена SLC6A4, което значи, че активността на амигдалата им е завишена. Това от своя страна означава, че реакцията им при усещане за риск и заплаха е по-силна. При тях се наблюдават и симптомите на депресия, особено ако в семейството им има хора, които са страдали от подобно състояние.