Забавеното прерязване на пъпната връв намалява риска от увреждания и смърт в ранна детска възраст

Ново проучване, ръководено от учени от Университета в Сидни, проследява австралийско изследване на плацентарна трансфузия – най-голямото клинично изпитване на забавеното прерязване на пъпната връв (отложено клампиране) при бебета, родени преди 30 гестационна седмица. Изследването е проведено в 25 болници в седем държави.

Проучването сравнява резултатите на над 1500 бебета – 767 с 60-секундно забавяне на прерязването на пъпната връв и 764 с 10-секундно забавяне след раждането. Изследователите установяват, че отложеното клампиране намалява относителния риск от смърт или сериозно увреждане в ранна детска възраст със 17 процента. Това включва 30% намаление на смъртността преди навършване на две години.

Проучването е публикувано на 10 декември в списанието „The Lancet Child and Adolescent Health“.

Забавеното прерязване на пъпната връв може да спаси хиляди детски животи

Ръководителят на проучването, професор Уилям Тарноу-Морди, професор по неонатална медицина във Факултета по медицина и здравеопазване, смята, че простият процес на изчакване преди прерязването ще има значително въздействие в световен мащаб.

„Много рядко се намира интервенция с такова въздействие, която е безплатна и не изисква нищо по-сложно от часовник. Това може значително да допринесе за целта на ООН за прекратяване на предотвратимите смъртни случи при новородени и деца под пет години – цел, която беше пренебрегната по време на пандемията.“, коментира проф. Тарноу-Морди.

“Забавянето на прерязването на пъпната връв при недоносените бебета, които не се нуждаят от незабавна реанимация, може да гарантира оцеляването на 50 000 деца без сериозни увреждания пред следващото десетилетие.“, казва д-р Кристи Робледо от Университета в Сидни.

Защо е хубаво да се изчака?

Отложеното клампиране на пъпната връв е рутинна процедура при доносени бебета, тъй като има за цел да даде време на новороденото да се адаптира към живота извън утробата. При недоносените обаче клиницистите прерязват връвта незабавно, за да може да се окаже спешна медицинска помощ при необходимост.

„Преди десет години пъпната връв се прерязваше веднага след преждевременно раждане, а бебето се предаваше на педиатър при наличието на трудности, свързани с дишането.“, казва проф. Тарноу-Морди. „Но сега знаем, че почти всички недоносени бебета ще започнат да дишат сами в първата минута след раждането, ако им се даде това време.“

„Смятаме, че след забавеното прерязване на пъпната връв, бебетата получават допълнителни червени и бели кръвни клетки и стволови клетки от плацентата, които подпомагат постигането на високи нива на кислород, контролирането на инфекцията и възстановяването на увредената тъкан.“, допълва ръководителят на проучването.

Значение за бъдещите поколения

Австралийското проучване на плацентарна трансфузия е най-голямото в световен мащаб двугодишно проследяване на преждевременно прерязване на пъпната връв, предоставящо най-доброто доказателство до момента за положителните резултати от процедурата.

Основателят на фондацията „Miracle Babies Foundation“ Мелинда Крус, която е родител на три недоносени бебета, споделя, че се надява резултатите да дадат увереност на родителите да обсъдят възможностите си със специалистите.

„Надявам се, че бъдещите родители по целия свят сами ще се запознаят с изследването и ще го обсъдят със своите акушерки и акушер-гинеколози.““ казва Крус.

От изследване към практика

Първото доказателство, публикувано в „American Journal of Obstetrics and Gynecology“, показващо, че отложеното клампиране на пъпната връв може да има ползи за недоносените бебета и техните майки, идва през 2017 г. от систематичен преглед на рандомизирани проучвания при близо 3000 деца.

Австралийското изследване на плацентарна трансфузия, ръководено от проф. Тарноу-Морди, е най-голямото от тези проучвания и е обявено за победител в „Изпитване на годината“ от федералния министър на здравеопазването през 2018 г.

Въпреки че Световната здравна организация препоръчва при новородените, включително недоносените бебета, които не се нуждаят от вентилация с положително налягане, връвта да не се прерязва по-рано от една минута след раждането, това не се прилага последователно.

Следващи стъпки

„Акушерките приветстват това изследване. Забавеното прерязване на пъпната връв очевидно има много добри резултати, особено при недоносените бебета. Всички можем да направим това и сега знаем, че трябва да го правим.“, коментира проф. Каролайн Хоумър, президент на Перинаталното общество на Австралия и Нова Зеландия.

„В бъдеще е жизненоважно перинаталните специалисти да записват времето на първото вдишване и прерязването на пъпната връв до второто по време на раждане, за да се осигурят надеждни, широкомащабни данни за по-нататъшна работа в тази област.“, казва Джонатан Морис, професор по акушерство и гинекология в Университета в Сидни. „Обучението на персонала по новите протоколи също е важно, тъй като за повечето специалисти може да бъде обезсърчително отлагането на лечението на недоносени бебета дори с една минута, но доказателствата сочат, че това води до много добри резултати.“, допълва той.