Кръвно изследване дава ценна информация за имунната система на недоносените бебета

Методология, разработена в Медицинското училище към Йейлския университет, съчетана с усъвършенствани техники, които анализират множество молекулярни маркери, дава възможност на изследователите да получат по по-безопасен начин ценна информация за имунната система на екстремно недоносените бебета.

Недоносените бебета са особено уязвими, тъй като органите им все още са в процес на развитие, което може да доведе до затруднения в дишането, храненето и регулирането на телесната температура. Това е особено вярно за родените преди седмия месец от бременността, определяни като екстремно недоносени. Тези бебета по същество продължават развитието си извън утробата, което ги излага на още по-големи рискове за здравето. Изследванията при екстремно недоносените бебета са сложни, тъй като стандартните тестове – като взимане на кръв – могат да бъдат животозастрашаващи.

>>> Степента на оцеляване при екстремно недоносените бебета се повишава значително благодарение на напредъка в медицината

Имунната система при бебетата

Изследователите смятат, че ранното излагане на инфекции и фактори на околната среда играе решаваща роля за формирането на имунитета на по-късен етап, въпреки че все още се проучва по какъв начин преждевременното раждане влияе на имунната система.

Преди се е смятало, че имунната система на новородените не е напълно зряла при раждането, но натрупващите се доказателства сочат, че доносените бебета имат функционираща имунна система, макар и различна от тази на възрастните. Доколко обаче това важи за недоносените бебета, все още не е напълно ясно.

Изследванията на имунната система обикновено изискват кръвни проби, а стандартните методи използват между 10 и 50 милилитра кръв. Взимането на такова количество от недоносени бебета крие значителни рискове за здравето им.

Сега, само с две капки кръв, изследователи от Медицинското училище към Йейл, демонстрират, че недоносените бебета притежават уникална имунна система, способна да реагира на заплахи както преди, така и след раждането. Изследването, публикувано в Science Translational Medicine, бележи ключова стъпка в разбирането на имунната система на екстремно недоносените, което е жизненоважно за подобряване на грижите за тази уязвима група.

Проучването

В своето проучване учените комбинират протокол, разработен от шведски изследователи, с усъвършенствани молекулярни техники, което им позволява да съберат значителни данни само от две капки кръв. В сътрудничество с The Yale NOURISH Team (екип, изследващ развитието и растежа на недоносени бебета), учените събират кръвни проби от 10 екстремно недоносени бебета. За целите на проучването изследователите анализират протеинови експресии и клетъчни типове в кръвните проби, сравнявайки ги с данни от възрастни и доносени бебета.

Резултатите показват, че недоносените бебета имат пълен набор от имунни клетки, подобни на тези при възрастните и доносените деца. Преждевременно родените дори имат Т- и В-клетки, наречени „клетки на паметта“, които са способни да разпознават патогените, с които организмът вече се е сблъсквал. Това откритие предполага, че недоносените бебета не само са реагирали на факторите на околната среда след раждането, но е възможно също да са развили имунитет още в утробата.

>>> Чрез контрол на имунната реакция може да се предотврати бронхопулмонална дисплазия при недоносени бебета

Недоносените бебета показват признаци на възпаление

Въпреки това развитието на имунните клетки при недоносените бебета се различава от това при доносените. Изследователите отбелязват, че клетъчните типове, свързани с възпалението, са по-активни при екстремно недоносените бебета, както и че възпалителният процес при тях продължава по-дълго, отколкото при доносените. Около половината от преждевременно родените, включени в проучването, са били изложени на инфекция на плацентата преди раждането. Тези бебета показват дори по-високи нива на възпалителни клетки в кръвта от новородените, които не са били изложени на подобна инфекция.

Все още не е ясно по какъв начин това влияе на здравето на недоносените бебета в дългосрочен план. Мащабни епидемиологични проучвания предполагат, че ранното излагане на патогени или други имунни тригери може да увеличи риска от по-късно развитие на състояния като астма и синдром на раздразнените черва. И обратно, експозицията на други агенти в първите месеци от живота понижава вероятността от развитие на множество заболявания, като например диабет.

Изследователите се надяват да променят това. За тази цел екипът включва още около 250 недоносени бебета в своето проучване и набира контролна група, които ще бъдат проследени в продължение на поне една година. Също така учените събират допълнителни проби, които биха могли да хвърлят светлина върху ранното развитие на имунната система, като изпражнения, кожа и назален секрет.

Изследователите остават оптимисти относно откритията си и уверяват родителите, че дори недоносените бебета имат способността да се борят с инфекциите и да развият имунитет, въпреки че са родени значително по-рано.