Загубата на сън повишава чувствителността към болка

За първи път учените от Калифорнийския университет в Бъркли отговориха на въпроса как лошият сън влияе на болката. Те успяват да идентифицират невронни проблеми в лишения от сън мозък, които могат да засилят и удължат агонията на болестите и нараняванията. Констатациите на изследователите ще помогнат да се обяснят самоподдържащите се цикли, които допринасят за глобалната епидемия от загуба на сън, хронична болка и дори пристрастяване към опиати.

Специалистите смятат, че ако лошият сън засилва чувствителността ни към болката, както показва проучването, тогава сънят трябва да бъде поставен много по-близо до центъра на грижата за пациентите, особено в болничните отделения.

Изследователите проверяват своята теория чрез прилагане на различна по степен топлина към краката на здрави млади мъже, докато сканират мозъците им. Те установяват, че нервните механизми, които възприемат сигналите за болка, оценяват ги и активират естественото облекчаване на болката, се нарушават при недостатъчен сън. По време на проучването учените са изненадани от едно нещо - усилената активност в nucleus accumbens - област от мозъка, в която се увеличават нивата на допамин за облекчаване на болката.

Друг ключов мозъчен регион, който се забавя в лишения от сън мозък, е инсула кортекс (островен кортекс). „Това е критична невронна система, която оценява и категоризира сигналите за болка и позволява на собствените болкоуспокояващи механизми да дойдат на помощ“, коментира Адам Крауз от Бъркли.

За целите на проучването изследователите работят с над 230 души на различна възраст. Наблюдението включва една нощ лишаване от сън, една нощ спане, последвани от сесия за сканиране на функционален скенер за магнитно-резонансна томография (fMRI) по време на изпълняване на задача, включваща болка. По време на изследването учените помолили участниците да вписват в дневник нощните си часове на сън и обичайните му вариации, както и ежедневните си нива на болка в продължение на няколко дни.

Специалистите избират 25 здрави млади възрастни, които не страдат от нарушения на съня или болка, за целта на експеримента. Тъй като различните хора имат различни прагове на болка, изследователите започват да записват изходния праг на всеки участник след пълноценен сън. Те постигат това като постепенно увеличават нивата на топлина към кожата на долния ляв крак на всеки доброволец, докато отчитат активността на мозъка с функционален скенер за магнитно-резонансна томография.

Резултатите показват, че дори незначителни промени в модела на сън и на събуждане на участниците са корелирани с промени в чувствителността към болката. Доброволците оценяват термичната си болка по скала от 1 до 10 и съобщават за настъпване на дискомфорт приблизително при 44 градуса по Целзий. След като установяват основната чувствителност към болка на всеки участник след спане през цялата нощ, учените успяват да сравнят начина, по който този праг се променя с повтаряне на процедурата след безсънна нощ. Откриват, че по-голямата част от хората, лишени от сън, съобщават за болка по-рано, преди да са достигнали 44 градуса.

Междувременно мозъчната образна диагностика показва след безсънна нощ значително повишаване на активността в соматосензорния кортекс и деактивиране на nucleus accumbens и островния кортекс. Това е сигнал за нарушения в нервните механизми, които управляват физиологичните реакции към болезнени стимули.

„Оптимистичният изход е, че сънят е естествен аналгетик, който може да помогне за справяне с болката и за нейното намаляване“, казва Уокър. Противно на очакванията, средата, в която се срещат най-много болни хора – болничното отделение, е най-лошото място за сън. Целта на Матю Уокър е да работи с лечебни заведения да се създадат по-благоприятни условия за сън. „Нашите изводи показват, че грижите за пациентите ще бъдат значително подобрени, а болничните легла ще се освобождават по-рано, ако непрекъснатият сън бъде възприет като неразделна част от мениджмънта на здравеопазването“, допълва той.