Инсулиновата резистентност увеличава с 40% риска от аортна стеноза

Акценти

Мащабно популационно проучване сред мъже над 45 години във Финландия показва, че инсулиновата резистентност е сериозен рисков фактор за развитието на едно от най-често срещаните заболявания на сърдечните клапи – аортната стеноза. Изследването е дело на екип от Института по клинична медицина в Университета на Източна Финландия и на Университетската болница в Куопион. Ръководител е проф. д-р Йохана Куусисто, специалист по кардиология, която от 2021 г. е и част от експертната група по сърдечносъдови заболявания на Европейската агенция по лекарствата ЕМА.

Изследването

Учените анализират данни от 10 144 финландски мъже, които са на възраст от 45 до 73 години. В началото на проучването нито един от тях не страда от аортна стеноза. Както поясняват от екипа доброволците участват в проучване, посветено на метаболитния синдром при мъжете.

В началото изследователите измерват няколко биомаркера, сред които и свързаните с инсулиновата резистентност или хиперинсулинемия. Проследяването продължава над едно десетилетие. Средният период е от 10,8 години. След него става ясно, че на 116 от мъжете, което означава 1,1% от общата група, е поставена диагнозата „Аортна стеноза“.

Екипът идентифицира няколко биомаркера, свързани с инсулиновата резистентност – инсулин на гладно, на 30 и на 120 минути, проинсулин и серумен С-пептид, които са свързани с повишен риск от развитието на аортна стеноза. Тези биомаркери остават значими предиктори на аортната стеноза, дори след корекция на други известни рискови фактори, като например, индекса на телесна маса и високото кръвно налягане и при изключването на участниците, които са с диабет или с установена малформация на аортната клапа.

Следващата стъпка на научната група е да изолира ключови профили на биомаркери. Прави го като използа усъвършенствани статистически техники. В резултат учените идентифицират два различни модела, които показват инсулиновата резистентност като състояние, което предвещава появата на аортна стеноза. При това независимо от останалите сърдечносъдови рискови фактори – възраст, кръвно налягане, диабет, затлъстяване.

„Отритото от нас показва, че инсулиновата резистентност е значителен фактор за аортна стеноза, но в същото време и състояние, което може да бъде променено“, казва ръководителката на изследването проф. Куусисто.

Резултатите

Изводите от проучването могат да се приемат за първите, които показват ясно неразпознатия до момента рискова фактор за заболяването, което от своя страна отваря нови пътища за превенция, подчертават авторите. Важно е, защото аортната стеноза, която причинява стесняване на аортната клапа и така ограничава изтичането на кръв от сърцето, е инвалидизиращо заболяване.

С течение на годините клапата постепенно се удебелява и втвърдява. В резултат на това сърцето започва да работи много по-усилено, за да бъде в състояние да изпомпва ефективно кръвта. Ако малформациите не бъдат открити навреме, постепенно се стига до увреждания, които от своя страна са причина за усложнения, например, сърдечна недостатъчност, които застрашават живота.

Не бива да се забравя и това, че да се развият симптомите като болка в гърдите, задух, сърцебиене и умора често отнема години. Има и хора, които никога не изпитват симптомите на заболяването, но са изложени на риск от сърдечна недостатъчност и смърт.

>>>Смяна на аортната клапа - защо е важно да се избере точният момент

Установените ясно рискови фактори за аортната стеноза включват възраст, високо кръвно налягане, тютюнопушене, диабет и мъжки пол.

С настоящото изследване, резултатите от което са публикувани в списанието Annals of Medicine, до тях се нарежда и още един рисков фактор – инсулиновата резистентност.

„Тъй като инсулиновата резистентност е често срещана сред западните популации, управлението на метаболитното здраве може да бъде нов подход за намаляване риска от аортна стеноза, но и за подобряване на сърдечносъдовото здраве при застаряващите популации“, казва проф. Йохана Куусисто.

Сред силните страни на проучването са както големият брой изследвани мъже, така и дългият период на проследяване. Недостатък е обаче, че са изследвани само мъже.

Заключението на авторите е: „Биомаркерите, отразяващи инсулинова резистентност, са рискови фактори за аортната стеноза.“