Интензивни упражнения и възстановяване след инсулт
Възстановяването след прекаран инсулт изисква компетентна рехабилитационна програма и регулярни усилия от пациента. Дори след години пострадалите могат да имат полза от целенасочената възстановителна гимнастика. Парализата и говорните нарушения са чести последици след апоплектичен удар. В определена фаза от рехабилитацията пациентите възвръщат част от изгубените двигателни и говорни способности или ги възстановяват напълно. Невролозите обаче са на мнение, че възстановителният комплекс от упражнения трябва да продължи и извън клиниката.
Каква помощ се предлага на пациентите след излизане от интензивното отделение?
Ранната рехабилитация започва още в деня след инсулта в т.нар. "точка на удара". Пациентите биват подложени на интензивна психо, двигателна и говорна терапия. По правило след около 10 дни те биват прехвърляни в рехабилитационен център, където според индивидуалните нужди и степента на увреждане с тях се занимават различни специалисти средно около 3 седмици. При тежки случаи обаче възстановителната програма може да продължи до половин година и повече. След изписване от болничното заведение на някои пациенти се назначава също така амбулаторна психотерапия.
Какво могат да постигнат тренировките?
Човешкият мозък се отличава с изумителна пластичност: ако например откажат нервните клетки, които управляват движението на дясната ръка, друга област от мозъка се заема с тази задача. Това обаче не се случва от само себе си, а се постига чрез интензивни тренировки. Единствено една парализирана ръка никога няма да стане напълно здрава дори след много успешна рехабилитация. Много от основните всекидневни дейности обаче могат да бъдат успешно възстановени.
Пациентите, които след инсулт се занимават с йога минимум осем седмици, стават по-силни, издръжливи и гъвкави. Арлин Шмит от Медицинския център за рехабилитация в САЩ установил, че йога упражненията допринасят за силата на организма, увеличават издръжливостта, която помага на нервно-мускулния контрол. Йогата допринася също и за повишаването на физическата активност. |
След колко време може да се каже, че напредъкът е достигнал предела си?
Колкото повече мозъчна субстанция е унищожена, толкова по-дълъг е оздравителният процес и съответно необходимите рехабилитационни усилия. Доскоро битуващото в медицината мнение, че регенеративните способности на мозъка се изчерпват най-късно след 6 месеца, се опровергава от клиничните наблюдения, при които пациенти възстановяват свои говорни и двигателни способности доста след посочения срок. Това показва и актуално американско изследване, според което след 12-седмична тренировка пациенти са успели да възвърнат двигателните си умения в областта на раменете, ръцете и дланите, като всички участници в експеримента са преживели инсулт педи повече от 6 месеца, а някои дори преди повече от пет години. Определящо значение за успеха имала единствено интензивността, с която наблюдаваните пациенти тренирали.
Какви изводи могат да се направят от подобни наблюдения?
Посоченото изследване навежда на извода, че пациентите трябва да възприемат работата с физиотерапевта като учебни часове за усвояване на комплекс от упражнения, които по-късно да продължат самостоятелно. Процесът е подобен на усвояването на музикален инструмент. Ако само веднъж седмично ходите на урок по пиано и междувременно не се упражнявате, няма да постигнете кой знае какъв напредък. Затова е от значение да проявите активност и постоянство в тренировките, ако искате да постигнете по-добри резултати.
Как може човек да се мотивира за една толкова продължителна рехабилитационна програма?
На много хора непрекъснатите продължителни тренировки се виждат тежки, монотонни и психически обременителни. Ако им е трудно да провеждат тренировките сами, те могат да се включат във взаимоспомагателни групи /включително онлайн/ или в тренировъчна група за прекарали инсулт пациенти. За много от пострадалите това е добра алтернатива. Тренировките се провеждат под наблюдението на физиотерапевт, който следи за правилното изпълнение на упражненията, често пъти към такива групи е назначен и съветващ психотерапевт, който може да помогне. При това се стимулират социалните контакти с хора със сходни оплаквания, което подпомага адаптацията и справянето със здравословния проблем.
Възстановяването започва с т.нар. лечение в положение, което се прави с цел предотвратяване на контрактури (патологично свиване на ставите на крайниците), и продължава към постигането на вертикализация - болният постепенно се изправя от седнало до ходещо положение. Много често пациентите имат нарушение в походката, познато като "косене на трева" - болният замята крайниците настрани, което изисква специализирана рехабилитация. Програмата включва както лечебна гимнастика за раздвижване, така и физиотерапевтични процедури съобразно нуждите и съпътстващите усложнения на пациента. Много добър ефект при раздвижването на болния дават масажите. Но и при тях програмата се назначава внимателно, с постепенно нарастващ интензитет и сила на провежданите процедури, и не е желателно да започват още в острия стадий.
Масажът е препоръчителен и при появата на фациалис (възпаление на лицевия нерв), при който е препоръчително пациентът да спи на страната на увредата.
След провеждането на кинезитерапията (лечебната гимнастика) и физиотерапията (различните процедури) се пристъпва към ерготерапията - последния и най-модерен подход при възстановяването на пациента, чиято цел е да му осигури максимално възможната самостоятелност и независимост, адаптирането му към изискванията на средата и интегриране в обществото. Добър е ефектът и от възстановителната програма в някоя болница за долекуване или т.нар. санаториуми в някой от планинските ни курорти като Банкя, Велинград, Наречен, Хисаря и др.
Не бива да се забравя храненето и начина на живот
Важно значение има редовният контрол на рисковите фактори, довели до това заболяване: кръвно налягане, холестерол, триглицериди, нивото на кръвната захар (особено при болни със захарна болест), сърдечносъдови заболявания, затлъстяване (изразено в коремната област), тютюнопушене, употребата на голямо количество алкохол, заседнал начин на живот, стрес. Хранителният режим трябва да включва много пресни зеленчуци, плодове, зърнени храни. Месото трябва да е предимно риба и нетлъсто пиле.
Не трябва да се забравят течностите. Те трябва да са достатъчно и приети равномерно през целия ден. Лош хранителен навик в нашата страна е приемът на голямо количество сол с храната. Категорично солта трябва да се намали, а в някои случаи напълно да се изключи.
Видео
Продукти свързани със СТАТИЯТА
СТАТИЯТА е свързана към
- Нашето здраве
- Ангхарад Денис: Знаех, че може да получа инсулт, но не очаквах да се случи на 31 години
- Компютърна томография (КТ) на глава
- Удроу Уилсън и скритите факти за инсултите му
- Инсулт
- Първа помощ при инсулт
- Медицински център "Европейска здравна грижа", гр. Стара Загора
- Хранене при инсулт
- Консумацията на алкохол в млада възраст повишава риска от инсулт
- Контрол на холестерола
- КП № 50 ДИАГНОСТИКА И ЛЕЧЕНИЕ НА ИСХЕМИЧЕН МОЗЪЧЕН ИНСУЛТ БЕЗ ТРОМБОЛИЗА
Коментари към Интензивни упражнения и възстановяване след инсулт