Какво е лечението на диабет тип 1 при децата?

Най-често при децата се развива захарен диабет тип 1. В почти всички случаи неговото развитие се свързва с образуването на антитела, насочени срещу клетките в панкреаса, които синтезират инсулин, т.е. става дума за органспецифично автоимунно заболяване.

Постепенно секрецията на този хормон намалява и кръвната захар се повишава. В разгърнатия му вид заболяването се характеризира с т.нар. големи симптоми на захарния диабет: повишено отделяне на урина, което води до повишена жажда и прием на течности; увеличен прием на храна, но въпреки това теглото намалява, като може да се стигне до измършавяване.

По-чести са различни видове инфекции, които сами по себе си допълнително влошават въглехидратната обмяна. Ако диабетът не бъде открит своевременно и не бъде започнато лечение, състоянието се влошава и се развива кетоацидоза. При нея на фона на описаните симптоми детето е отпаднало, дехидратирано, диша шумно и дълбоко и има дъх на ацетон.

Може да се стигне до ограничаване на съзнанието и коматозно състояние. В кръвта, която има "кисела" реакция (ацидоза), се установяват много високи нива на кръвната захар. В урината има кетотела. Нерядко кетоацидозата става причина заоткриването на заболяването (манифестационна кетоацидоза). Състоянието е много тревожно и детето трябва да бъде настанено в специализирана детска ендокринологична клиника или спешно отделение, където да бъдат започнати реанимационни мероприятия.

Лечението на захарен диабет тип 1 се провежда с инсулин. От критично значение е обучението на детето и родителите за правилното хранене, физическа активност, приложение на инсулин, поведение при друго заболяване, при падане на кръвната захар и др. Обикновено след овладяването на кетоацидозата състоянието като цяло се подобрява и нуждите от инсулин значително намаляват, а теглото се възстановява. Този период може да бъде с различна продължителност ("меден месец"), но инсулинолечението следва да продължава, макар и в ниски дози. След изчерпването на функционалния резерв на панкреаса в следствие на автоимунната агресия инсулиновата потребност отново се увеличава.

В момента както всветовен мащаб, така и у нас зачестяват случаите на втори тип диабет при децата. По принцип той е характерен за възрастните, но тъй като епидемията от затлъстяване обхваща и децата, този тип диабет се среща все по-често и при тях. Световните организации, имащи отношение към захарния диабет, го оприличават на надигаща се вълна. При него теглото е по-високо и механизмът на развитието на диабета е по-различен - свързан с инсулинова резистентност и затлъстяване. За разлика от първи тип захарен диабет, при който за съжаление понастоящем не разполагаме с достатъчно ефективна превантивна стратегия, втори тип захарен диабет може да бъде избегнат чрез промяна в стила на живот и нормализиране на телесното тегло.

Проф. д-р Здравко Каменов, дмн, началник-клиника по ендокринология, УМБАЛ "Александровска"