Коя е най-евтината суперполезна храна?

Хранителните ползи от зрелия фасул отдавна са безспорни, а Морис Бенинк от Щатския университет в Мичиган дори прави заключения, че сортовете с най-тъмния цвят помагат в борбата с хронични здравни проблеми като диабет тип II, сърдечносъдови болести и дефицит на жизненоважни за клетките вещества. Друг учен - Пелайо Кореа от Щатския уневерситет в Луизиана, стига още по-далече. Като съпътстващ ефект от проучване на връзката на онкологичните заболявания с начина на хранене установява, че черният боб, изглежда, има защитни свойства срещу тях. Анализирал подробно данни от 41 държави за обичайното меню на големи групи хора и честотата на онкологичните диагнози. Резултатите говорели, че т.нар. вредни мазнини (предимно животински и трансмазнините) може да са фактор за атеросклероза и свързаните с нея инфаркти и инсулти, рак на гърдата и на дебелото черво. Направило му обаче впечатление и още нещо - колкото по-често черният боб присъствал на трапезата, толкова по-редки били тези видове онкологични заболявания.

Хората, които не обичат боб, са много по-малко от тези, които го избягват заради риска от газовете и свързаната с това заблуда, че той е изпитание за стомаха и червата. Всъщност усвояването му образува нещо като защитен филм точно в тях.

Храни като захарта например преминават бързо през храносмилателната система и навлизат в кръвообращението. Други - полезните мазнини, да речем, се придвижват много бавно. Докато в съчетание протеините и фибрите осигурява идеалното умерено темпо. При него се разпределя равномерно натоварването в храносмилателния тракт. Резултатът: оптимален химичен баланс и размножаване на добри микроорганизми, които пазят стомаха и червата от болестни бактерии, обясняват диетолозите и нареждат черния боб сред суперхраните.

Несмилаемите баластни вещества в него са повече, отколкото в лещата и нахута, но съставът му улеснява бактериите в дебелото черво да произвеждат бутанова (маслена) киселина, която е резултат от дейността на специфични бактерии и служи за гориво за клетките в лигавицата. Чрез баластните вещества, които отиват към дебелото черво, черният боб подпомага долната част на храносмилателния тракт и намалява риска от рак в тази зона.

Ефектът се подсилва от съдържащата се в боба фолиева киселина. Тя е много важна за организма и особено за бременните и хорта с риск от сърдечносъдови заболявания.

Черният боб, като част от групата на храните с наситен цвят, е идеален източник на фитовещества, за които се смята, че пречат на израждането на клетките. Популярната мярка на неспециалистите е, че колкото е по-тъмнен съответният вид, толкова е по-полезен и ако най-тъмният боб често се пропуска в масовите представи за антоксидантна храна, причината е, че понятието за цвят обикновено се изчерпва с шарено и черното не се брои в категорията. Всъщност логично най-полезният от всички видове е максимално тъмният, обяснява специализираното издание "Хелт маг". Черните люспи са забележителен източник на 3 антоциана - делфинидин, петунидин и малвидин, които дават плътния цвят. Те обаче не изчерпват полезните съставки.

Свикнали сме под антиоксидант да си представяме основно горските плодове. Но
черните бобчета се равняват по антиоскидантна сила на боровинките, червеното цвекло и зелето в същия цвят. А храните, богати на антиоксиданти, помагат в борбата със свободните радикали, които увреждат клетките. С една дума, колкото по-близо е до антрацитно цветът, толкова по-голяма защита може да се очаква от боба.

Пренебрегваният от деловия човек обикновен фасул е богат на разтворими фибри, които спомагат за намаляване на лошия холестерол и стабилизират нивата на кръвната захар. Колко е важно това, знаят всички, които се борят с наднормено тегло, сърдечносъдови заболявания, метаболитни проблеми.

Черният боб е с оскъдни мазнини, а в същото време притежава отличен засищащ ефект именно заради многото растителни влакнини в състава си. Десетина супени лъжици, колкото е препоръчителната порция, се равнява на около 85 калории, а е богата на белтъчини, които успешно се справят с чувството на глад.

Черните зрънца са сред най-добрите източници на молибден, който разбива сулфитите, приемани с храните, и към които доста хора са чувствителни.

Накисването на бобовите култури е широко разпространено практическо правило, но то има и научно основание - катализира полезните свайства на бобчетата. Предмет на спорове е по-скоро съветът да се изхвърля водата, в която са били накиснати. Заедно с нея си отива и част от фитатите, танините, фенолите. Губят се също малки количества и от други вещества, но учените смятат, че като цяло ползите са повече от загубите. Въпреки че част от въглехидратите напуска боба с водата, количеството на устойчивата скорбяла остава непроменено. Движи се през целия път надолу към дебелото черво и подпомага полезните за храносмилателния тракт бактерии.

Учените са категорични, че фасулът е най-евтината полезна храна и я одобряват дори консервирана. Една купичка готвен черен боб съдържа приблизително 15 г протеини, 41 г въглехидрати, 15 г фибрии само 1 г мазнини.

Порцията осигурява 20% от препоръчителното количество желязо за възрастни и 5% от необходимия калций, както и значително количество магнезий, фосфор, калий, манган и В витамини.

Експертите по хранене препоръчват комбинацията на черен боб с кафяв ориз за доставянето на достатъчно протеини, особено в случаито на недостиг на месо и млечни продукти. Не е типично за Западната и Балканската диета, но е изключително полезно, а ако опитате, вероятно ще оцените и вкусовите качества.