Кучетата по-често синхронизират поведението си с това на възрастните, а не на децата в семейството

Кучетата се разбират по-добре с възрастните в семейството, отколкото с децата, твърдят учени от университета в Орегон.

Откритието, разбира се, не омаловажава ролята на четириногия любимец в живота на детето. През последните години експерти намират все повече доказателства за благоприятния ефект от комуникацията помежду им. Кучето подпомага социалното му развитие, грижи се за добрата му форма, облекчава симптомите на тревожност и също така може да се окаже най-добрият му приятел, ако в семейството настъпят сериозни или негативни промени. Макар тези факти да са известни на повечето от нас, все още не е ясно как точно животното възприема детето и по какъв начин се свързва емоционално с него.

Привързаността на кучето към детето е различна от тази към възрастния

Моник Юдел, автор на изследването и специалист по поведение на животните, разказва повече за наблюденията на екипа:

„Новината всъщност е, че открихме по-различна форма на привързаност на домашните любимци към децата. Те обръщат на невръстните членове на семейството много повече внимание, разбират нуждите и настроенията им, а в много случаи дори синхронизират своето поведение с тяхното. Това показва положителна връзка с тях и обикновено е стабилна основа за изграждане на истинско приятелство.

Открихме нещо интересно, което ни изненада. Кучетата по-рядко следват поведението на децата в семейството, което ни навежда на мисълта, че макар да ги възприемат като свои приятели, все пак съществуват определени различия в начина им на общуване с невръстните и възрастните членове на семейството."

Докладът на екипа е публикуван в списание „Animal Cognition.“ Съавтори са Шелби Уанзър, колега и изследовател в лабораторията на Моник Юдел, и Мегън МакДоналд, доцент в Орегонския колеж по обществено здраве, хуманитарни и социални науки. МакДоналд е съсредоточила работата си върху механизмите, по които моторните умения и високата физическа активност подобряват начина на живот на деца с и без увреждания.

В своeто проучване екипът включва 30 деца и младежи на възраст 8-17 години, 83% от които страдат от проблеми в развитието си, и техните домашни любимци. Експериментът се провежда в голямо празно помещение. По пода са залепени ленти от цветно тиксо, които да насочват децата накъде да се движат заедно със своите кучета. Животните са без повод и движенията им не могат да бъдат контролирани.

Аспекти, разкриващи степента на синхронизация между кучето и детето

Изследователите записват експеримента и на по-късен етап анализират поведението на всяка двойка въз основа на три аспекта:

1. Активна синхронизация – времето, през което детето и кучето се придвижват или стоят на едно място заедно.

2. Близост – времето, през което те са в близост не повече от 1 метър.

3. Ориентация – колко време кучето е следвало посоката на движение на детето.

Учените отчитат много по-висока степен на синхронизация в поведението на животните спрямо това на децата и по трите критерия.

Резултати от експеримента

• Активна синхронизация се наблюдава средно в 60,2% от времето. При по-детайлна разбивка на процентите става ясно, че кучетата се движат заедно с децата в 73,1% от времето и спират заедно с тях в 41,2% от времето.
• Те прекарват средно 27,1% от времето на разстояние не повече от 1 метър.
• Движение в една и съща посока – средно в 33,5% от времето.

Макар резултатите да разкриват, че синхронизация в движенията на кучето и детето се наблюдава много по-често от очакваното, тя все пак е в по-ниска степен, отколкото тази между животните и възрастните членове на семейството. Изследванията върху общуването между четириногите любимци и възрастните показват, че активната синхронизация достига 81,8%, от които 49,1% с осиновени кучета от приют. Физическа близост между тях се наблюдава в 72,9% от времето, като в 39,7% от случаите става въпрос отново за осиновени животни.

Досега не е провеждано изследване, което да проследява и ориентацията на тялото на кучето спрямо тази на неговия собственик, както в експеримента на Юдел и нейния екип.

Изследователите от Орегонския университет планират да продължат със своите проучвания, за да изяснят всички фактори, които играят роля за синхрона в поведението на кучетата и хората, с които живеят под един покрив. Те ще анализират допълнителни аспекти на връзката между домашния любимец и децата в едно домакинство, включително терапии за лечение и помощ на деца с участието на домашен любимец и степента на отговорност, която те носят за животното.

Безспорни са ползите от общуването между кучето и детето, но трябва да се обърне внимание и на факта, че според статистиката именно малките членове на семейството стават по-често жертви на агресия от страна на животното.

Моник Юдел допълва: „Отношенията между децата и кучето в едно семейство са сложни и необятни. Има много въпроси, които са все още без отговор. Надяваме се нашето изследване едновременно да разкрие всички предимства от общуването с куче и да намали рисковете, които то крие, така че и двете страни да бъдат щастливи.“

Въз основа на проведените експерименти, Юдел е уверена, че малчуганите се справят много добре с обучението на кучета, както и че животните от своя страна научават много неща от тях. Според нея хората не обръщат нужното внимание на общуването помежду им, а то носи много ползи. Експертът смята, че би било полезно децата да се запознават и да заживяват с домашен любимец от съвсем ранна възраст, защото така изграждат позитивни връзки, от които обикновено се раждат истински приятелства.