Лекарствата ибупрофен и парацетамол увеличават антибиотичната резистетност

Акценти

Ибупрофен и парацетамол са често срещани лекарства без рецепта, които много хора употребяват, когато са болни. Изследване на Университета на Южна Австралия обаче показва, че тези лекарствени продукти подхранват една от най-големите заплахи за общественото здраве в световен мащаб – антибиотичната резистентност. В първото по рода си проучване изследователите установяват, че двата медикамента не само стимулират антибиотичната резистентност, когато се използват поотделно, но и я усилват, когато се използват заедно.

„Антибиотиците отдавна са жизненоважни за лечението на инфекциозни заболявания, но широко разпространената им прекомерна употреба и злоупотреба са довели до глобален ръст на резистентните към антибиотици бактерии.“, споделя Рийти Вентър, водещ автор на проучването и доцент в Университета на Южна Австралия.

Как парацетамол и ибупрофен увеличават антибиотичната резистетност

По време на проучването изследователите оценяват взаимодействието на девет често използвани лекарства, широкоспектърния антибиотик ципрофлоксацин и Escherichia coli (E. Coli) – често срещана бактерия, която причинява инфекции на червата и пикочните пътища. Проследените медикаменти включват парацетамол, ибупрофен, диклофенак, фуроземид (лекарство за високо кръвно налягане), метформин (антидиабетичен продукт), аторвастатин (лекарство за понижаване на холестерола и мазнините в кръвта), трамадол (силно обезболяващо), темазепам (лекарство за проблеми със съня) и псевдоефедрин (деконгестант).

В хода на проучването изследователите установяват, че ибупрофенът и парацетамолът значително увеличават бактериалните мутации, което прави E. Coli силно резистентна към антибиотика.

„Когато бактериите бяха изложени на ципрофлоксацин заедно с ибупрофен и парацетамол, те развиха повече генетични мутации, отколкото при лечение само с антибиотика, което им помогна да растат по-бързо и да станат силно резистентни. Тревожното в случая е, че бактериите бяха резистентни не само към ципрофлоксацин, но и към множество други антибиотици от различни класове.“, коментира Вентър. „Разкрихме също генетичните механизми зад тази резистентност. Ибупрофенът и парацетамолът активират защитните сили на бактериите, което им помага да се справят с антибиотиците.“

Според доц. Вентър проучването показва как антибиотичната резистентност е по-сложно предизвикателство, отколкото се е смятало досега, като често срещаните лекарства също играят съществена роля. „Антибиотичната резистентност вече не е само въпрос на антибиотици.“, допълва водещият автор.

Трябва внимателно да се проучат рисковете от употребата на множество лекарства

„Това проучване е ясно напомняне, че трябва внимателно да обмислим рисковете от употребата на множество лекарства, особено сред възрастните хора, на които често се предписва комбинация от дългосрочни лечения.“, коментира доц. Вентър. „Това не означава, че трябва да спрем да използваме тези лекарства, а че трябва да сме по-внимателни към това как те взаимодействат с антибиотиците – и това включва поглед отвъд комбинациите от две лекарства.“

Изследователите призовават за по-нататъшни проучвания на лекарствените взаимодействия сред всички пациенти, които са подложени на дългосрочни режими на лечение, за да се получи по-добра осведоменост относно начина, по който често срещаните лекарства могат да повлияят на ефективността на антибиотиците.