Замърсяването на водите с антибиотици застрашава човешкото здраве и повишава антибиотичната резистентност

Антибиотичните остатъци в отпадъчните води и пречиствателните станции в регионите около Китай и Индия крият риск от антибиотична резистентност, а питейната вода застрашава човешкото здраве, сочи задълбочен анализ на експерти от шведския университет „Karolinska Institutet“. Резултатите са публикувани в престижното списание „The Lancet Planetary Health“.

Замърсяването с антибиотични остатъчни продукти се дължи на дейността на болници, общини, животновъдни ферми и фармацевтични компании.

„Надяваме се хората, които коват законите, да вземат мерки за ограничаване на риска, произтичащ от попадналите във водоемите антибиотични отпадъци“ казва Нада Хана, учен от катедрата по глобално обществено здраве в шведското учебно заведение и водещ автор на изследването. „Много е важно да насочим усилията си към регионите, които са най-застрашени от антибиотично замърсяване на водите и в същото време са лишени от достатъчно ресурси, за да се справят с проблема“, допълва още тя.

Бактериите, които развиват резистентност към антибиотиците, се превръщат във все по-голяма заплаха в глобален мащаб. Специалисти предупреждават, че това може да затрудни и дори да направи невъзможно лечението на бактериални инфекции както при хората, така и при животните.

Антибиотиците могат да проникнат в почвите и водите още по време на тяхното производство. Приемът и изхвърлянето им също играят роля за опазване на околната среда. Натрупването на остатъчни антибиотични продукти в отпадъчната и питейната вода е една от причините за развитие на резистентност.

Китай и Индия – страни с мащабно производство и честа употреба на антибиотици

Шведските учени измерват нивата на замърсяване и определят кои от тях водят до повишаване антибиотичната резистентност на патогените. Те вземат водни проби от две области, начертани от СЗО - западна тихоокеанска област (Китай, Монголия, Корея и други) и югоизточна азиатска област (Индия, Индонезия, Бангладеш и т.н.). Изборът не е случаен, тъй като Китай и Индия са сред страните, в които се произвеждат и приемат най-много антибиотици.

След като разглеждат 218 доклада от двете области за периода 2006 г. – 2019 г. и множество други документи, експертите прилагат метода за оценка на вероятния риск от замърсяване на околната среда, с цел да изчислят каква трябва да е концентрацията на антибиотици във водата, за да се повиши антибиотичната резистентност на бактериите.

В западната тихоокеанска област са открити 92 антибиотика, а в югоизточната азиатска – 45. Нива на антибиотични отпадъци, които създават условия за развитие на устойчивост на микроорганизмите към антибиотици*, са отчетени в отпадъчните води и притоците, като най-висок риск е измерен в отпадъчните води около пречиствателните станции.

Потенциална заплаха за човешкото здраве

Ципрофлоксацин е антибиотичният препарат, който е с най-висока концентрация в питейната вода в Китай и цялата западна тихоокеанска област и съответно е основен фактор за развитието на антибиотична резистентност.

Нада Хана подчертава, че наличието на остатъчни продукти от антибиотични лекарства превръща зоните около водопречиствателните станции и водосборните басейни в сериозна заплаха за човешкото здраве, тъй като те повишават устойчивостта на бактериите към антибиотици и правят лечението на бактериални инфекции по-трудно. Не по-малък проблем е лошото качество на питейната вода, която също е замърсена.

Екипът признава, че проучването има своите ограничения - разглежда концентрацията на антибиотици във водите на твърде малко страни и включва доклади единствено на английски език.

* "Antibiotic concentrations and antibiotic resistance in aquatic environments of the Western Pacific and South-East Asia Regions: a systematic review and probabilistic environmental hazard assessment". The Lancet Planetary Health. 2023.