Ветровете могат да пренасят живи микроби на далечни разстояния

Акценти

Учени откриха, че микробите, които разболяват човека, могат да пропътуват хиляди километри, носени от силния вятър.

Изследванията върху различните видове ветрове показват, че те могат да пренасят разнообразни бактерии и гъби, включително някои познати патогени. Част от тях са носители на гени, които според специалистите им осигуряват антибиотична резистентност. Става ясно още, че въпреки дългите разстояния, много от микробите оцеляват и могат да се размножават.

Заплаха за хората с отслабена имунна система

Според екипа, провел проучването, междуконтиненталното пренасяне на патогени едва ли може да се счита за пряка причина за разболяване при хората, защото концентрацията им е твърде малка. По-притеснително е, че опасните микроорганизми все пак достигат и се разпространяват и на нови територии и трудно се унищожават с антибиотици.

Някои микроби пропътуват хиляди километри, носени от вятъра

Изследването сочи, че микробите пропътуват около 2 хиляди километра с помощта на праховите частици от земеделските площи от северноизточен Китай, достигайки до Япония.

Подобни явления се наблюдават по целия свят. В проби, взети от въздуха над Токио, са открити над триста вида бактерии и 260 вида гъби. Учените смятат, че вероятно във въздуха има наличие и на патогени, които все още не са известни на човечеството.

30%-40% от микробите във вятъра са патогени

Проф.Хавиер Родо от Барселонския институт за световно здраве, който ръководи изследователския екип, пояснява: „30%-40% от микробите, пренасяни с вятъра, са потенциални патогени – било то вече познати или пък такива, които засягат най-вече хора с отслабена имунна система.“

Според Родо резултатите доказват, че въздухът във високите атмосферни слоеве не е толкова безопасен и почти стерилен, както хората са смятали.

„Добре би било да приложим новите методи за вземане на проби и да установим какъв е съставът на пренасяните въздушни маси. Бактериите и гъбите са много устойчиви, дори във високите слоеве и при неблагоприятни условия.“

От къде са взети пробите

Научният анализ e публикуван в списание Proceedings of the National Academy of Sciences. Общо 22-е проби са взети със самолет на височина между 10 и 30 км над Япония. Най-високата точка, от която специалистите вземат проби, се намира над приземния граничен слой (ПГС), разположен най-близо до земната повърхност. Ветровете над ПГС са с по-висока скорост и достигат по-далечни точки, защото при тях липсва триене със земята.

Изчисленията показват, че праховите частици пропътуват около 2 хиляди километра и тръгват от Китай. От направения химически анализ става ясно, че началната им точка са земеделските площи, включително животинският тор, пестицидите и фертилизаторите. Открити са още редки елементи като цирконий и хафний, които се добиват в северноизточната част на Китай.

» Клас антибиотици се справят с мултирезистентни бактерии

Как оцеляват микробите по време на дългото пътуване

Микробите проникват в тези частици, за да се предпазят от ултравиолетовите лъчи и от дехидратация, което им помага и да оцелеят по време на дългото пътуване. Учените се натъкват на човешки патогени като например бактериите E coli, Staphylococcus saprophyticus и Clostridium difficile.

Проф. Родо признава, че екипът му е изненадан от наличието на толкова разнообразни микроби, защото първоначалната цел на изследването е била да се анализира химичния състав на праховите частици. Част от тези частици падат на земята, а останалите достигат до нея чрез дъждовните капки.

В заключението пише, че „голяма част от тропосферата може да се окаже потенциален резервоар и да спомага за пренасянето на различни микроби“.

Все пак проф. Родо уточнява, че концентрацията е много ниска и в повечето случаи не може да причини инфекция. Тя би могла да застраши здравето най-вече на хората с компрометирана имунна система.

Оцелелите бактерии и гъби могат да изминат дълги разстояния, например от Африка до Карибите, като се закрепят за частиците от почвата.

Никога по-рано не са изолирани опасни за човека патогени, преминали толкова големи разстояния. Д-р Алън Хадрел от университета в Бристол, Великобритания, добавя: „Много проучвания са доказали наличие на гени, устойчиви на антимикробни препарати, във въздуха. Новото изследване показва кои са физическите средства, чрез които те успяват да достигнат толкова далечни точки.“

Гените, устойчиви на антибиотици, са по-голяма заплаха за човека от микробите

Освен това устойчивите на антибиотици гени се пренасят чрез живи организми, което увеличава шанса им за оцеляване. В дългосрочен план тази тяхна способност може да се окаже сериозна заплаха за общественото здраве.

Проф. Крис Томас от Университета на Бирмингам, уверява, че вероятността човек да се зарази с патогени, пренасяни с ветровете във високите атмосферни слоеве, е значително по-малка, отколкото ако срещне друг, вече болен по време на самолетен полет например.

Резултатите от проучването разкриват още, че прахът и химичните вещества във въздуха може да са по-опасни за човешкото здраве отколкото самите микроби.