Микропластмасата може да се окаже изключително опасна за хората

Вероятно сте виждали снимки на мъртви морски птици, чиито стомаси са пълни с парчета пластмаса, събрани от плажове и океани по целия свят. Вероятно сте чували и за замърсяващата нашите морета микропластмаса - парчета от пластмаса, които под въздействието на околната среда са сведени до нищожни фрагменти, по-малки от 5 милиметра, които се поглъщат от рибите и други диви животни и водят до смъртта им.

Но докато замърсяването на моретата и океаните с пластмаса се изследва повече от десетилетия, степента и последиците от това замърсяване в различна среда едва сега започва да се подлага на анализ.

През последните няколко години учените откриха микропластмаса в почвата, чешмяната и бутилирана вода, бирата, козметичните ни продукти и дори във въздуха, който дишаме. Все по-голямото разпространение на тези фрагменти повишава загрижеността за потенциалните рискове за здравето и на хората.

Тъй като изследванията върху микропластмасата на сушата и в сладководните води все още са в начален стадий, няма точни данни за мащабността на проблема, но някои проучвания предполагат, че на сушата има повече микропластмаса, отколкото в нашите океани.

В световен мащаб всяка година се произвеждат повече от 330 милиона метрични тона пластмаса. Това предполага, че навсякъде около нас съществуват потенциални източници на замърсяване с микропластмаса.

По-рано този месец изследване на британски учени установи, че в рамките на една година, средностатистическият жител на острова консумира с храната си приблизително 70,000 частици микропластмаса. Анализ на редица марки бутилирана вода в световен мащаб също показа значително наличие на микропластмаса дори сред престижни брандове.

Сред основните източници на миниатюрните фрагменти са торовете. Утайката от отпадъчните води също е източник на това замърсяване. В редица страни полутвърдият канализационен продукт от пречистването на отпадъчните води се използва за наторяване на земеделските земи. Утайката от каналните води, обаче, може да съдържа микропластмаса под формата на микрочастиците, които се съдържат в козметиката ни и в нишките на синтетичните дрехи, които изпираме.

Какво точно се случва с тези частици пластмаса щом попаднат в околната среда остава неизвестно.
"Изключително важно е да спрем това, което се случва на сушата. Жизнено важно е да знаем, ако тези частици могат да се пренасят и над земята", заяви професор Ан Мари Мейхън от Технологичния институт "Голуей-Майо" в Дъблин. Тя изучава замърсяването с микропластмаса, което в Ирландия вече е част е част не само от чешмяната, но и от изворната вода.

По думите й си струва сериозно да се замислим над няколко проблема - дали частиците микропластмаса остават в горната част на почвата или се просмукват в дълбочина, достигайки подземните води. Но дори оставайки на повърхността могат ли тези фрагменти да се влеят в потоците при дъжд, а дори и това да не се случи остава ли потенциалът им да въздействат върху околната среда и да станат част от цялата хранителна верига, която се осъществява на сушата.

Макар и към момента да е известно твърде малко за ефекта върху растенията или по-широката хранителна верига, проучванията показват, че при земните червеи, изложени на микропластмаса в почвата, се наблюдава увеличено възпаление на червата, по-бавен растеж и по-високата смъртност.

Разпространението на микропластмасата, обаче, не спира с наличието й във водоизточниците и почвата - оказва се, че тя ся разпространява и във въздуха.

Професор Франк Кели, директор на Групата за изследване на околната среда в Кингс Колидж Лондон, разглежда вероятността за наличието на микропластмаса в атмосферата на града.

По думите му въпросът не е дали тези частици са налични във въздуха, който дишаме, а каква точно е тяхната концентрация. Оказва се, че източниците на микропластмаса в атмосферата отново са торовете. При изсъхването им е изключително лесно малките фрагменти да бъдат разнесени от вятъра.

Пластмасата присъства под една или друга форма в домовете на всеки от нас, включително и във въздуха в затворените пространства. Синтетичните материи на дрехите, които носим, например, освобождават миниатюрни влакънца с всяко събличане и обличане.

Големият въпрос е, какъв ефект имат тези пластмаси върху хората? Краткият отговор е, че просто все още не знаем, но учените, включително Кели и Мейхън, смятат, че има сериозни, потенциални рискове за здравето.

Един от тях, произтича от факта, че микрочастиците, преминаващи през пречиствателни станции за отпадъчни води, могат да носят със себе си вредни бактерии. Така поглъщайки пластмасата, приемаме и тях.

Друг обезпокоителен факт е, че пластмасите имат няколко химикала, добавени в етапа на производство им, които е възможно да започнат да приемам заедно с чаша вода. В достатъчно концентрации тези химикали могат да увредят или дори да убият здрави клетки.

По думите на Кели е възможно тези клетки да не могат да се възстановят, а съществува и вероятността частиците пластмаса да изменят структурата на нашето ДНК.

"И докато тези фрагменти са твърде големи, за да бъдат абсорбирани от нашите клетки, ако бъдат разрушени на късчета от нанометровия диапазон, то е напълно възможно те да бъдат абсорбирани от кръвоносната ни система и да проникнат в нашите органи", заяви Мейхън.

Все още, обаче, последиците от микропластмасата, проникваща в телата ни остават неизвестни. Това е една от причините учени и екологични групи от целия свят да твърдят, че има спешна необходимост от повече изследвания. Особено на фона на неоптимистичната прогноза, че до 2050 г. глобалното производство на пластмаса ще се утрои.

По статията работи: Богдана Георгиева
Източник: cnn.com, inhabitat.com
Снимка: bam.de