Дъвките могат да отделят стотици микропластмаси в устата

Една дъвка може да отдели стотици до хиляди микропластмаси в слюнката, сочи проучване, представено на двугодишната среща на Американското химическо дружество в Сан Диего на 25 март 2025 г. Докладът от изследването, който е в процес на рецензиране, се предвижда да бъде публикуван в Journal of Hazardous Materials Letters по-късно тази година.

Микропластмасите представляват миниатюрни частици от полимери, които варират по размер – от 5 милиметра или по-малко до 1 микрометър (една хилядна част от милиметъра). Полимерите са химически съединения с дълги вериги от големи и повтарящи се молекулни единици, наречени мономери, които са известни с издръжливост и гъвкавост. Повечето пластмаси са синтетични полимери, докато естествените включват целулоза от растения. Дъвките обикновено съдържат синтетични или естествени полимери за по-добра текстура, еластичност и запазване на вкуса.

Според предишни проучвания микропластмасите навлизат в човешкото тяло чрез поглъщане и вдишване, като до момента малки парченца пластмаса са открити в различни органи, включително бели дробове, плацента, мозък и тестиси. Поради това авторите на настоящото изследване решават да проучват възможни източници на микропластмаса, включително продукти, предназначени за дъвчене.

>>> Микропластмасови частици са открити в човешка сърдечна тъкан

Проучването

За целите на проучването са изследвани 10 марки дъвки, популярни в Съединените щати, като половината от тях са синтетични, а останалите са направени от естествени съставки.

По време на изследването доброволец е помолен да дъвче дъвка в продължение на четири минути, като на всеки 30 секунди секретираната слюнка е събирана в центрофужна епруветка. След това участникът изплаква устата си три до пет пъти с пречистена вода, за да се гарантира, че всички парченца пластмаса в устата са събрани. Целият този процес е повторен седем пъти за всяка отделна дъвка.

За да идентифицират видовете и количеството микропластмаса в дъвките, авторите използват различни методи за филтриране и химичен анализ, като микроскопия. За да са максимално точни резултатите, екипът не взима предвид микропластмасите, открити в пробата, взета преди началото на проучването.

Констатациите

Анализът разкрива, че от 1 грам дъвка се отделят средно около 100 микропластмаси, като при някои от изследваните марки броят на пластмасовите частици достига до 637. Средното тегло на една дъвка е 1,5 грама.

Учените установяват също, че 94% от микропластмасата се отделя през първите осем минути дъвчене.

Анализът показва още, че изследваните дъвки отделят предимно четири вида полимери – полиолефини, политерефталати, полиакриламиди и полистирени – използвани за производството на редица пластмасови опаковки и продукти.

„Отделянето на микропластмаса не е неочаквано.“, споделя д-р Дейвид Джоунс, преподавател в Училището по околна среда и науки за живота към Университета в Портсмут в Англия. „Ако подложим някакъв вид пластмаса на стрес, било то топлина, триене, слънчева светлина, морска вода или енергично дъвчене, знаем, че ще се отдели микропластмаса. Ние вдишваме и поглъщаме приблизително 250 000 пластмасови частици годишно, без да подозираме. Поне вече имаме някои солидни данни и това е добра отправна точка за по-нататъшни проучвания.“

Това, което изненадва изследователите обаче, е, че натуралните дъвки също отделят частици пластмаса. Средният брой микропластмаси в 1 грам синтетична дъвка е 104, а в натуралната – 96.

>>> Микропластмасата помага за размножаването на супербактерии

Неизвестните

Инструментите за химически анализ, използвани в изследването, не могат да идентифицират частици, които са по-малки от 20 микрометра. Това ограничение означава, че в констатациите не са включени по-малки микропластмаси и нанопластмаси и следователно може да са подценени.

Под въпрос е и съдържанието на синтетични полимери в натуралните дъвки. Едно от възможните обяснения за наличието им се основава на факта, че полиолефините обикновено се използват в хранително-вкусовата промишленост за изработка на опаковки. Но също така е възможно дъвките да са били замърсени при производството, да е направена грешка в измерването или дори производителите да са използвали неразрешени за употреба полимери.

„Тъй като производителите рядко съобщават състава на дъвките, е трудно да се установи източникът на микропластмаса, открита в натуралните продукти.“, коментират изследователите.