Мозъкът ни е „програмиран“ да научава повече от хората, които харесваме

Мозъкът ни е „програмиран“ да научава повече от хората, които харесваме, и по-малко от тези, които не одобряваме. Това твърдение е доказано от шведски изследователи в областта на когнитивната невронаука в серия от експерименти. Интересните открития са публикувани в списанието Communications Psychology.

Паметта изпълнява жизненоважна функция, позволявайки на човек да се учи от всяко ново преживяване и да актуализира вече съществуващите познания и заключения за света. По този начин може да се правят изводи за неща, които не е задължително да са изживени. Това се нарича интегриране на паметта и прави ученето бързо и гъвкаво.

Инес Брамао, доцент по психология в Лундския университет в Швеция, дава пример за интегриране на паметта: „Разхождате се в парка и виждате мъж с куче. Няколко часа по-късно забелязвате същото куче, водено този път от жена. Вашият мозък бързо прави връзката, че мъжът и жената са двойка, въпреки че никога не сте ги виждали заедно.“

Според Брамао тази функция на мозъка е полезна, въпреки че съществува риск от избирателна памет или неправилни заключения.

Проучването

За да проучи какво влияе върху способността за научаване и правене на изводи, екипът на Инес Брамао извършва редица експерименти, при които участниците са натоварени със задачата да запомнят и свържат различни обекти (купа, топка, лъжица, ножица или други ежедневни предмети). По време на проучването доброволците предоставят също индивидуални дефиниции на „харесвам“ и „не харесвам“ въз основа на аспекти като политически възгледи, специалност, хранителни навици, любими спортове, хобита и музика.

В края на изследването екипът заключава, че способността за запомняне и свързване на информацията е повлияна от това кой я представя*. Ако това е човек, който участниците харесват, интеграцията е по-лесна в сравнение със случаите, когато информацията идва от някой, който не им е приятен.

Според изследователите констатациите могат да бъдат приложени в реалния живот. Инес Брамао дава хипотетичен пример от политиката: „Определена политическа партия се застъпва за повишаване на данъците в полза на здравеопазването. След известно време посещавате здравен център и забелязвате, че са направени редица подобрения. Ако симпатизирате на конкретната партия, вероятно ще отдадете подобренията на увеличението на данъците, въпреки че те е възможно да се дължат на дарение“.

Различен начин на запомняне

Съществуват няколко обширни изследвания, които потвърждават твърдението, че хората запомнят информацията по различен начин в зависимост от източника, и описват също как това характеризира поляризацията и устойчивостта на знанието.

„Това, което нашето проучване показва обаче, е как тези значими явления могат отчасти да бъдат проследени до фундаментални принципи, които управляват нашата памет.“, коментира Микаел Йохансон, професор по психология в Лундския университет. „Ние сме по-склонни да създаваме нови връзки и да актуализираме знания от информация, представена от групи хора, харесвани от нас. Такива групи обикновено предоставят информация, която е в съответствие с нашите вярвания и идеи, засилвайки груповата поляризация.“

>>> Прави като останалите: какво представлява груповото мислене

Разбирането на корените на поляризацията, съпротивата срещу нови знания и свързаните с основните мозъчни функции явления предлага по-задълбочен поглед върху тези сложни поведения, категорични са изследователите. Така че не става дума само за филтърни балони в социалните медии, но и за вроден начин за асимилиране на информацията.

„Особено поразително е, че ние приемаме информацията по различен начин в зависимост от източника й, дори когато тя е напълно неутрална. В реалния живот, където информацията често предизвиква по-силни реакции, тези ефекти могат да бъдат дори по-забележими.“, обяснява Йохансон.

*Bramao Ines et al. Ingroup sources enhance associative inference. Communications Psychology. 2023.