Немски невролози потвърждават идеята на Аристотел, че колкото повече се движи човек, толкова по-гъвкава е мисълта му

Доц. Барбара Хендел и екипът от Университета „Юлий и Максимилиан“ във Вюрцбург и катедрата му по психология, Германия, си поставят за задача да направят проверка на тезата на древногръцките философи - „чрез движение към творчество“. Както се аргументира доц. Хендел през годините не спира интересът на учените към тезата на основаната от Аристотел перипатетическа школа в древна Гърция, че движението и мисълта са свързани и когато ходят, хората мислят по-добре, както и откриват творчески и нестандартни решения. В последните десетилетия има емпирически доказателства, които говорят в полза на тезата на Аристотел.

Изследването на немските учени

Основната задача, която екипът си поставя, е да провери тезата на Аристотел и неговите следовници в Древна Гърция.

Особен интерес за изследователите представляват следните въпроси:

• Каква е връзката между движението и познанието от научна гледна точка?
• Наистина ли хората, които се движат малко и рядко, са по-малко креативни?

Търсейки отговора на тези въпроси невробиолозите провеждат серия от експерименти. Във всеки от етапите на проучването се включват 60 доброволци на възраст от 18 до 35 години, които решават различни творчески задачи. Една част от тях обикалят стаята, докато решение на задачата, а другите седят. По-добре се справила групата, която ходи.

При следващия следващия етап на експеримента една група е имала определен при това ограничен периметър за ходене, друга е можела да се разхожда свободно и неограничено из цялата стая, условието за трета е било да стои пред компютъра, но да не променя позата си, а четвъртата група е можела да движи тялото си, но без да става от стола.

Резултатите от опитите показват ясно, че креативността намалява значително тогава, когато участниците не са в състояние да се движат свободно. В същото време най-добре се е представила групата, членовете на която са били напълно свободни да се движат.

„Проучването ни показа, че не самото движение ни помага да мислим по-гъвкаво, комбинативно и творчески. Отговорна за това е свободата на движение и отсъствието на външно ограничаване. Затова и всяко ограничение и контрол върху движението и стереотипите, свързани с него, намаляват в значителна степен творческите решения, изобретателността и множеството идеи“, коментира доц. Барбара Хендел.

Креативността включва дивиргентно и конвергентно мислене. В центъра на настоящото изследване е дивиргентното мислене, което представлява способността да бъда измислени нови идеи или взети решения по един проблем. Конвергентното мислене включва само едно ново решение като бъдат обединени различни концепции или проблеми.

>>>Дивергентно мислене: какво е то и как да го развием

Изследването на екипа е насочено изцяло към дивиргентното мислене, за което е доказано, че зависи от неограниченото ходене.

Фактът, че няма яснота дали ако ограниченията бъдат прекратени, това ще доведе до подобрение, мотивира учените да експериментират и да продължат с проучванията си.

От анализа на резултатите и констатациите, направени от екипа на доц. Барбара Хендел, произтичат няколко важни последици, подчертават учените.

Най-важното е свързано с настоящата ситуация на пандемия от COVID-19 и онлайн обучението. Важно е, подчертава доц. Хендел, да се разбере неговото въздействие върху процеса на учене и творчеството.

При този вид обучение фиксирането е основно върху екрана на компютъра. Свободните движения на тялото, включително и на главата и очите, е намалено значително в сравнение с класната стая. Добре би било да се въведат периоди на свободно движение, дори когато учениците и студентите са седнали, както и решаване на поставени задачи и отговори на въпроси при свободно ходене в стаята, препоръчват немските учени.

За перипатетичната философска школа на Аристотел

Аристотел създава перипатетичната школа в Атина през 335 – 334 г. пр. н. е. В основата на тази философия е тезата, че ходенето помага на хората да мислят, да бъдат творчески личности, да са изобретателни и да предлагат решения на проблемите много по-ефективни и бързи отколкото ако са седнали и особено неподвижни. Самият Аристотел изнася лекции на своите ученици, докато се разхожда.

„Нищо не разрушава човек така, както продължителното телесно бездействие“, е една от фразите на философа, които често се цитират и те имат отношение точно към възгледа му, че човек е в състояние да твори и да взема изобретателни решения, само когато се движи.

Аристотел остава в историята като първия философ, създал цялостна философска система. Той изследва множество теми, а благодарение на новаторството, деятелността си и неуморното търсене на истината се превръща в един от символите на западноевропейската философия, в личност, която оставя огромен отпечатък върху интелектуалния свят.