Появата на „гени на хомосексуалността“ се свърза с еволюционна полза за популацията

Генетици от Куинсландския университет в Австралия са на мнение, че хората, притежаващи гени на хомосексуалността са много по-открити и склонни да рискуват, което ги прави по-успешни в отношенията с противоположния пол. Изследването им обяснява защо хората с хомосексуална ориентация не са изчезнали в резултат на еволюцията, независимо от факта, че нямат потомство. Учените свързват това с характерните за хомосексуалистите вариации на гени, които от своя страна увеличават шансовете хетеросексуалните носители на такива гени да се възпроизвеждат.

От гледна точка теорията на Чарлз Дарвин еднополовите отношения между хората и животните са парадоксални. В този смисъл те продължават да са загадка за еволюционистите, които не могат да обяснят тези процеси, тъй хомосексуалистите не продължават рода и не предават онези гени, благодарение на които се оформят връзките между индивиди от един и същи пол.

Учените не дават еднозначно обяснение на този феномен. Някои са на мнение, че еднополовите връзки са резултат от неправилно функциониращи гени или свързани поведенчески програми, други предполагат, че подобно поведение е страничен продукт на еволюцията.

Изследването

Изследването е дело на учени от Университета в Куинсланд, Австралия. Ръководител на екипа е Брендан Зич. Резултатите от проучването са публикувани в научното списание „Nature Human Behaviour“.

Проведени през 2016 г. експерименти върху бръмбари показват, че носителите на вариации в гените, свързани с еднополовите връзки, оставят повече потомство. В настоящото изследване австралийските генетици откриват първите доказателства, че нещо подобно е характерно и за човешката популация.

„Тествахме едно възможно обяснение и то е, че гените, свързани с еднополово сексуално поведение, имат еволюционно благоприятни ефекти при хора, които нямат такова поведение. И още по-конкретно тествахме дали тези гени са свързани с наличието на повече партньори от противоположния пол, което може да даде еволюционно предимство“, казва доц. Брендан Зич

Екипът анализира геномите на 358 426 жители на Великобритания и САЩ. Става дума за генетични данни на хора, участвали в британската Biobank, огромна база данни с генетична и здравна информация. Доброволците са хора с хомосексуална и с хетеросексуална ориентация.

Брендан Зич и колегите му сравняват проби от геномите на доброволците и идентифицират няколко десетки вариации на ДНК, които са свързани пряко с хомосексуално поведение. Всеки от тях е повлиял слабо на личния живот на участниците в изследването, но като цяло вариациите отразяват точно сексуалната ориентация. Екипът е проверил дали тези гени увеличават възможността на размножаване.

В хода на проучването учените установяват колко често тези вариации на ДНК се откриват в гените на хетеросексуалните доброволци и сравняват данните с броя на децата им, сексуалните им партньори и други параметри, които показват успешен сексуален живот. Изследват и психологическите различия между носителите на различните версии на тези гени.

-> История на хомосексуалността

Откриват, че такава връзка съществува наистина. Колкото повече са тези гени в генома на хетеросексуалните доброволци, толкова по-успешна е била връзката им с противоположния пол. Психологическите тестове показват, че до голяма степен успехите се дължат на факта, че подобни вариации на ДНК правят носителите им по-отворени и склонни да поемат рискове.

„Открихме доказателства, които подкрепят значителната роля на тези променливи, но повечето от основните резултати останаха необясними. Все още нямаме солидна теория как точно тези гени дават еволюционно предимство. Напълно възможно е това да е в резултат на сложна комбинация от фактори. В бъдещите изследвания ще продължаваме да търсим отговорите“, коментира доц. Зич.

Австралийският екип се надява, че следващите проучвания на тези гени ще помогнат да бъдат разкрити и други последици от наличието на „хомосексуални гени“ . Смятат още, че ще намерят отговор на въпроса за ролята, която тези гени са изиграли в еволюцията на предците ни, имали еднополови отношения.

Доц. Брендан Зич

Научните интереси на доц. Брендън Зич са насочени към изследването на генетиката на сексуалното поведение. Работата му е фокусирана върху разбирането на еволюционните и генетичните основи на човешкото поведение. Той търси отговори на въпросите какви са хората като цяло и кое прави индивидите различни един от друг. Интересите му са насочени още и към сексуалните и романтичните предпочитания и избори, към умствените и физически детерминанти на привлекателността, половите различия и еволюционното моделиране.

Доц. Зич има бакалавърска степен по психологически науки и е доктор по философия. Автор е на множество публикации. Сред темите, представени от него в научните списания, са търсенето на отговор на въпросите дали са свързани половите различия в структурата на човешкия мозък с различията в пола на поведението, както и свързано ли е разстройството от аутистичния спектър с мозък, по-типичен за мъжете.

По повод настоящото проучване доц. Брендан Зич заявява: „Знам, че някои хора смятат, че не е подходящо да се изучават чувствителни теми като генетиката и еволюцията на еднополовото сексуално поведение. Моята гледна точка е, че науката за човешкото поведение има за цел да хвърли светлина върху мистериите на човешката природа, а това включва разбиране на факторите, оформящи както нашите общи черти, така и различията ни. Ако избягваме изучаването на сексуалните предпочитания и други подобни теми заради политическата чувствителност, то бихме оставили тези важни аспекти на нормалното човешко разнообразие на тъмно.“