Предишна ваксинация срещу тетанус и дифтерия намалява риска от тежко протичане на COVID-19

Ваксините срещу тетанус и дифтерия могат да осигурят защита срещу COVID-19, сочи ново проучване. Предварителните данни показват, че хората, които са получавали бустерни дози от препаратите, са с по-малък риск от тежко протичане на заболяването.

Начинът, по който COVID-19 прогресира, е различен при всеки човек. Въпреки че при някои хора инфекцията преминава без или само с леки грипоподобни симптоми, други се нуждаят от хоспитализация и интубация поради дихателна и органна недостатъчност. А при трети заболяването е с фатален край.

Здравните експерти до голяма степен приписват наблюдаваните различия в прогресията и резултатите от заболяването на разликите във функцията на имунната система, наричани интериндивидуална вариация. Според някои проучвания обаче възрастните хора, мъжете, тези с предшестващи хронични заболявания и представителите на малцинствените групи са по-склонни към тежко протичане на COVID-19.

Що се отнася до въпросите за имунитета, има още един фактор, който оказва влияние – историята на ваксинациите.

Ваксините са ключови елементи, които обучават имунната система да се бори с различни патогени. Те също така стимулират вродения имунен отговор, който е първата линия на защита на организма срещу нашественици.

Именно това е причината, която подтиква учените да проучат дали предишните ваксинации могат да осигурят защита срещу други заболявания, включително COVID-19.

Предишни ваксинации – защита срещу нови заболявания

Идеята, че старите ваксини могат да помогнат в борбата срещу COVID-19, възниква още през първите дни на пандемията.

Досега живите атенюирани ваксини – като ваксината срещу морбили, паротит и рубеола (MMR) и тази против туберкулоза (BCG) – доминираха в изследванията и дискусиите по въпроса.
Например за BCG някои изследвания предполагат, че може да подобри вродения имунен отговор към последващи инфекции и да намали заболяванията на дихателните пътища. По-нови изследвания обаче разглеждат инактивираните ваксини, особено тези срещу дифтерия, тетанус и коклюш (DTP), за да се проучи дали предишни инокулации допринасят за по-леко протичане на COVID-19.

Проучване от 2020 г. изследва DTP и ваксината срещу бактериален менингит и установява, че вероятната защита на децата срещу SARS-CoV-2 може да бъде намалена до кръстосана реактивност, предизвикана от тези ваксинации. Кръстосана реактивност е важен механизъм за хетероложен протективен имунитет, който се наблюдава, когато един патоген предизвика имунен отговор срещу друг патоген в бъдеще.

Тъй като имунитетът отслабва с времето, особено когато хората не получават бустерни дози, изследователите стигат до заключението, че това обяснява защо възрастните хора са по-податливи към COVID-19.

Въпреки че дифтерията, тетанусът и коклюшът са заболявания, причинени от бактерии, а COVID-19 от вирус, множество проучвания показват хетероложен имунитет.

Проучване от 2021 г., публикувано в списание „Medical Hypotheses“, предполага, че с помощта на изкуствен интелект ваксината срещу тетанус може да допринесе за намаляване на тежестта на COVID-19.

В съответствие с тази хипотеза, скорошно изследване, което все още не е подложено на проверка, предполага, че възрастните хора, които са получили бустерна доза от ваксината срещу дифтерия или тетанус през последните 10 години, е вероятно да са по-малък риск от тежко протичане на коронавирусната инфекция.

Изследователите се спират върху десетгодишния период, за да отчетат отслабването на индуцираните антитела с течение на времето. Това е интервалът, през който експертите препоръчват поставянето на бустерни дози.

Проучването

Като част от проучването изследователите анализират имунизационните записи и данните за тестване за COVID-19 на 103 049 участници на средна възраст 71,5 години, използвайки кохортата на дългосрочното проучване „UK Biobank“.

При анализа на информацията учените взимат предвид възрастта, пола, основните заболявания на дихателните пътища и социално-икономическия статус.

Участниците, които са получили някоя от споменатите ваксини през последните 10 години, са по-млади и имат по-висок социално-икономически статус.

Важно е да се отбележи, че според предишни изследвания по-ниският социално-икономически статус, заедно със социалните детерминанти на здравето, които допринасят за неравнопоставеността в здравеопазването, може да бъде свързано с по-висок риск от тежко протичане на COVID-19.

Резултатите от анализа показват, че хората, които са получили бустерна доза от ваксината срещу тетанус или дифтерия*, е по-малко вероятно да се заразят с коронавирусната инфекция. По-важното обаче е, че изследователите откриват статистически значима връзка между бустерната доза и вероятността от тежък COVID-19. При хората, които са получили доза за тетанус, вероятността от тежко протичане на заболяването е с 50% по-малка, а при тези с доза за дифтерия – с 54%.

Изследователите не откриват значителни разлики при ваксината срещу коклюш.

Докладът от изследването е достъпен на медицинския уебсайт „medRxiv“ преди партньорската проверка.

Прилагане на бустерни дози за тетанус и дифтерия по света

В повечето страни по света хората получават ваксина срещу тетанус в детска възраст, заедно с тези за дифтерия и коклюш. Някои държави използват програми за имунизация през целия живот, с цел поставянето на бустерни дози на всеки 10 години, докато в други здравните експерти препоръчват реимунизацията само при пътуване в чужбина или след нараняване.

В САЩ Центровете за контрол и превенция на заболяванията продължават да препоръчват поставянето на бустерни дози на всеки 10 години след навършване на 18-годишна възраст. Те обаче не са задължителни.

В много европейски страни здравните експерти също отправят същите съвети, особено към възрастните хора. В Обединеното кралство обаче, тъй като националната и рутинна имунизация срещу тетанус стартира едва през 1961 г., родените преди тази година нямат защитни антитела срещу инфекцията.

Според данните на Световната здравна организация (СЗО) от 2019 г. в Конго, Камерун, Ангола и Етиопия, където процентът на отпадане при имунизация е значително висок при ваксините, при които е необходима реимунизация, само около 60% от населението получават трета доза за тетанус на по-късен етап.

В Южна Америка, особено в страни като Хаити, допълнителното покритие пада под 80%.

Обхватът на ваксинацията варира и в Югоизточна Азия, като повечето страни постигат над 70% покритие на третата доза. В допълнение, по въпросите на туризма, „National Travel Health Network and Centre“ на Виетнам и СЗО все още препоръчват на туристите да се ваксинират срещу тетанус преди пътуване.

Изводи от проучването

Имунната система използва сложен набор от защитни механизми срещу различните патогени. Що се отнася до имунитета към SARS-CoV-2, съществуващата имунологична памет към други вируси и бактерии може да му даде предимство.

Авторите на изследването обаче признават, че техните данни не могат да установят причинно-следствена връзка между бустерните дози на ваксините срещу тетанус и дифтерия и тежестта на COVID-19, но вместо това показват силна корелация.

Учените отдават ефекта на бустерните дози на редовното стимулиране на имунната система. Според тях един от възможните механизми за това е, че тези ваксини възпитават кръстосано реактивен имунитет, т.е. подготвят имунния отговор за SARS-CoV-2, може би чрез сходство на протеинова последователност между патогените.

Въпреки това възможността тези ваксини да повлияят на тежестта на COVID-19 налага провеждането на последващи изследвания, заключават авторите.

Според Дейвид Кътлър, семеен лекар, данните не са изненадващи, като се има предвид предишни доказателства, че несвързани ваксини, могат да осигурят защита срещу COVID-19.

* Monereo-Sánchez, Jennifer et al. Vaccination history for diphtheria and tetanus is associated with less severe COVID-19. MedRxiv. 2021.