Приемът на големи количества канела намалява ефекта на лекарствата

Акценти

Изследователи от Университета в Мисисипи установяват, че основният компонент на канелата – канеленият малдехид, активира рецепторите, които контролират елиминарането на лекарства в тялото. Това означава, че приемът на големи количества канела може да намали ефективността на лекарствата.

Проучването

Екип от Националния център за изследване на природни продукти на Университета в Мисисипи установява, че цинамалдехидът (съединението, което придава отличителния вкус и мирис на канелата) е в състояние да влияя върху системите в организма, които преработват лекарства при това по начин, който води до намаляване на ефекта от тях и дори до изостряне на страничните ефекти.

В основата на проучването на множество лабораторни тестове. Целта е учените да проследят какво точно се случва, когато цинамалдехидът навлезе в храносмилателната система и как си взаимодейства с онези системи, които обработват лекарствата.

Създават симулирани храносмилателни течности, които имитират празни и пълни стомаси. Изводът е, че цинамалдехидът е достъпен изцяло (на 100%) за усвояване. Организмът то приема лесно и напълно.

>>>Ефективна ли е канелата при високо кръвно налягане

Подлагат на въздействието му човешки чернодробни клетки и наблюдават как съединението изчезва за минути като се превръща бързо в канелена киселина, тоест, веднага след навлизането му в организма цинамалдехидът се променя изключително бързо.

„Данните за биодостъпност показват, че цинамалдехидът е 100% биодостъпен както в стомашни, така и в чревни течности на гладно и след хранене“, пишат авторите в публикация по темата в списание Food Chemistry: Molecular Sciences.

Резултатите

Проучването показва, че канеленото масло и неговите съединения оказват влияние на така наречените ксенобиотични рецептори (PXR и AhR), които регулират справянето на организма с всички чужди вещества, сред които и лекарствата.

От всички тестове става ясно, че когато концентрациите на канелено масло са по-високи, те активират AhR, а маслото и канелената киселина от своя страна активират ксенобиотичния рецептор PXR в чревните и чернодробните клетки. При подобна активация рецепторите увеличават производството на ензимите, които метаболизират лекарствата и по този начин потискат действието им. Причината е, че медикаментите се разграждат твърде бързо и стават неефективни.

Канеленото масло и цинамалдехидът подтискат двe специфични ензимни системи – CYP2C9 и CYP1A2, които разграждат множество лекарства. CYP2C9, например, обработва антикоагулантното лекарство варфарин, ибупрофен и някои от медикаментите за диабет. От своя страна системата CYP1A2 има отношение към антидепресантите и кофеина.

„Разбирането на биодостъпността, метаболизма и взаимодействието на канеления малдехид с ксенобиотичните рецептори беше важно, за да се оцени как прекомерният прием на канела би повлиял на лекарствата, които са отпуснати с рецепта, ако бъдат приемани по едно и също време. Важно е да се подчертае, че опасения за здравето могат да възникнат, ако се консумират прекомерни количества добавки без затова да е информиран лекуващият лекар. А причината е, че свръхконсумацията им може да доведе до бързото изчистване на лекарството от тялото и по този начин да намали реалната полза от него“, коментира една от авторките, главен учен в Националния център за изследване на природните продукти специалистката по фармакогнозия проф. Шабана Кан.

Друг от изследователите доц. Бил Гърли подчертава, че са нужни повече изследвания, за да бъде разбрана напълно ролята на канелата в тялото и взаимодействията между нея и лекарствата. „Знаем, че цинамалдехидът има потенциал да активира рецепторите, които могат да представляват риск за лекарствени взаимодействия. Това може да се случи, но няма да знаем точно какво ще се случи, докато не направим клинично проучване“, казва доц. Бил Гърли.

Препоръката на учените е, всеки който се кани да приема канела под формата на хранителна добавка, трябва най-напред да се консултира с лекаря си.

„Особено внимателни при използването на канела или други добавки трябва да бъдат хората, които страдат от хронични заболявания като хипертония, рак, диабет, артрит, астма, СПИН, затлъстяване, депресия. Затова нашият съвет е първо да разговаряте с лекаря си“, препоръчва проф. Кан и допълва, че по дефиниция добавките не са предназначени нито да лекуват, нито до облекчават която и да е болест.

>>>Прекратената помощ от САЩ ще увеличи драстично смъртните случаи от СПИН

Не на последно място учените подчертават, че поръсването на сутрешното кафе с канела не е проблем. Проблемът е в използването на силно концентрирана канела като хранителна добавка.

За канелата

Канелата е сред най-старите и използвани подправки в света. Освен в кулинарията обаче, тя се използва и в традиционната медицина. Може да помогне за управлението на кръвната захар и за здравето на сърцето, намалява и възпалението.

Има различни видове канела. Изследователите уточняват, че маслото от канела, което се използва обикновено локално като антибактериално и противогъбично средство, но и като овкусител в напитки и храни, не представлява риск при взаимодействието с лекарства. В същото време обаче кората особено от сорта Cassia, който произхожда от Южен Китай, съдържа високи нива на кумарин, вещество което разрежда кръвта. Именно смляната кора от канела Cassia се намира най-често в хранителните магазини.

„За разлика от Cassia, канелата от Шри Ланка носи по-малък риск, заради ниското съдържание на кумарин в нея. Антикоагулантните свойства на кумарина могат да бъдат опасни за хората, които приемат разредители на кръвта“, коментира друг от авторите, специалистът по биомолекулярни науки проф. Амар Читибойна.