СЛЕД ДВЕ ГОДИНИ – ТРАНСПЛАНТАЦИЯ НА МАТКА

    Британски учени направиха решителна стъпка към решаване проблема на милиони жени, обречени по различни причини на невъзможност да забременеят и износят плода. Екип от лекари под ръководството на д-р Ричард Смит за първи път в световната практика успя да трансплантира успешно матка с адекватно кръвоснабдяване, което продължава достатъчно дълго, за да може майката да износи бебето си. Новата технология е била експериментирана успешно при зайци. Но д-р Смит е категоричен, че ако неговият екип успее да събере достатъчно финансов ресурс за успешно завършване на изследванията, до две години този вид операции ще могат да се прилагат в практиката на гинеколозите по света. Трансплантацията на матка ще помогне на жени, които поради различни причини са лишени от матка - било заради раково заболяване, било заради други причини - и са обречени или да си осиновят дете, или да използват майка сурогат.

     Д-р Ричард Смит, който е главен хирург в гинекологичното отделение на болницата „Хамърсмит" в Западен Лондон, представи резултатите от научните си разработки по време на конференцията на Американското общество за репродуктивна медицина, която се проведе между 20 и 22 октомври в Атланта, щат Джорджия. Той и неговият екип били засипани с писма от хиляди жени, които споделят отчаянието си от невъзможността да имат собствени деца. Едновременно с това те изразяват оптимизма си, че проектът на британските гинеколози ще завърши и милиони жени ще имат щастието да станат майки.

     Първата подобна операция бе осъществена през 2000 г в Саудитска Арабия, когато на майка бе трансплантирана матка. Но тя бе отхвърлена от организма след третия месец, тъй като кръвоснабдяването на матката не било надеждно и кръвоносните съдове били блокирани от образувалите се множество съсиреци. Екипът на д-р Смит успял да изнамери сигурен метод за надеждно дългосрочно кръвоснабдяване на трансплантираната матка посредством използването на т.нар. техника за васкуларни кръпки, с помощта на която се свързват големи кръвоносни съдове - включително и аортата - и които са много по-широки от използваните преди.

     Успешният есперимент на д-р Смит бил осъществен в Кралския колеж по ветеринарна медицина в Лондон и при него матките на пет зайци донори били присадени на пет зайци реципиенти. От тях три реципиента живели с трансплантираната матка десет месеца, като през цялото време присаденият орган функционирал пълноценно и репродуктивната способност на зайците била напълно нормална.

     Нови надежди за ин витро майките

    Едновременно с новината за трансплантацията на матка в Лондон дойде и информацията, че отново британски учени - този път от Оксфордския университет, са постигнали пробив за усъвършенстване на метода ин витро. Екип от учени под ръководството на д-р Дагън Уелс са разработили нов „метод за скрининг на ембриона" и по този начин значително се увеличават шансовете забременялата жена да роди здраво дете. С новия метод шансовете на жени над 35 години да станат майки се увеличават почти двойно. Д-р Уелс нарече резултатите от изследванията на своя екип „удивителни", след като стана ясно, че при две трети от имплантираните ембриони и над 80 процента от заченатите жени последвалата бременност е завършила с успешно раждане. Този нов метод фактически увеличава три пъти успеваемостта на нормалния ин витро метод, използван до този момент във Великобритания и други страни, при който успешният резултат е между 25% и 30%. Досега посредством новия метод, който основно следи за хромозомни аномалии, са се родили 21 бебета. Д-р Уелс се надява неговият нов метод да се превърне много скоро в стандартна практика в клиниките за репродуктивна медицина.
Новият метод е наречен сравнителна геномна хибридизация /Comparative Genomic Hybridisation - CGH/ и на практика той позволява на лекарите да анализират клетки от ембрион, който е само на няколко дни, и да се подбират само генетично най-нормалните ембриони, които след това да се имплантират в матката на майката.

    Според д-р Уелс този метод дава нови надежди най-вече на по-възрастните жени, над 35 години, които искат да станат майки, тъй като при тях е по-висок рискът от произвеждане на генетично по-нестабилни яйцеклетки, които след това блокират имплантацията или водят до несполучлива бременност. Този метод обаче е отличен тест за установяване на негативни генетични изменения в най-ранен стадий и за откриване на такива аномалии като синдрома на Даун.

    Резултатът от използването на новия метод: след скрининга 66 процента от 115 жени доброволки забременели успешно, което е почти двойно от сега прилагания метод ин витро, който дава средна успеваемост 28%. При това резултатите са още по-удивителни, защото при две трети от пациентките се касае за жени след 39-годишна възраст - тоест във възрастта на „ последния шанс с ин витро", които са имали досега поне две неуспешни имплантации. Новият метод вече се прилага в шест частни клиники за репродуктивна медицина във Великобритания, като CGH оскъпява нормалната процедура с още 2000 паунда към традиционните разходи за ин витро.

    През септември лекари в частна клиника в Нотингам успешно експериментираха с разновидност на новия метод - селектирана геномна хибридизация /array CGH/, при който на генетично изследване се подлагат фоликулите, а не ембрионите. Експериментът завършил с раждането на напълно нормално бебе, при това от жена с 13 неуспешни ин витро операции