Стандартен кръвен тест може да изчисли риска от инфаркт в следващите 6 месеца

Акценти

Инфарктът е една от водещите причини за смърт в световен мащаб, като случаите непрекъснато се увеличават. За съжаление, той обикновено настъпва без предупредителни знаци. Учени от шведския университет Uppsala идентифицираха кръвни биомаркери, с чиято помощ може да се изчисли вероятността от инфаркт* и да се предприемат нужните превантивни мерки.

Екипът работи и върху разработването на онлайн инструмент, подходящ за всеки, който знае стойностите на LDL и HDL холестерола си, обиколката на талията, височината и някои други параметри. Той ще изчислява риска от инфаркт през следващите 6 месеца.

Авторите на проучването анализират кръвни проби от 169 053 европейци, които не страдат от сърдечносъдови нарушения. Също така те сравняват кръвната картина на 420 души, получили за първи път сърдечен удар до 6 месеца след вземането на пробата, с тази на 1598 доброволци, които са напълно здрави.

След направения анализ те идентифицират 91 молекули, които според тях подсказват за предстоящ инфаркт.

Резултатите са публикувани в списание Nature Cardiovascular ResearchTrusted Source.

Ролята на мозъчния натриуретичен пептид

Старши авторът д-р Йохан Зундстрьом пояснява: „От тези 91 молекули някои ще се окажат причина за инфаркт, други предпоставка, а трети просто няма да имат връзка със състоянието. За да разграничим коя каква роля играе, е нужно да проведем повече задълбочени проучвания.“

Една от 91-те молекули е мозъчният натриуретичен пептид, който най-често се свързва с непосредствения риск от сърдечен удар. Той се произвежда единствено от клетките на сърдечния мускул вследствие на прекалено натоварване на сърцето поради нефизиологични причини.

Кардиологът д-р Джейни Морган допълва, че в изследването е открита и слаба връзка между CACS (натрупването на калций в коронарните артерии) и мозъчния натриуретичен пептид. Тя припомня, че много специалисти считат CACS за показател за увеличен сърдечен риск в дългосрочен, десетгодишен план.

Кръвният тест не отчита ролята на генетичния фактор

Тестът все още се използва само с изследователска цел.
Кардиологът д-р Ченг-Хан Чен, който не е член на екипа, споделя: „Не разполагаме с инструмент за оценяване на „непосредствения риск“, какъвто се опитват да създадат експертите от Швеция. Ако се окаже надежден и достатъчно прецизен, ще можем по-бързо да разберем кои пациенти се нуждаят от допълнителни изследвания.“

Идеята на екипа е да се даде възможност на хората да сравнят своя собствен риск от инфаркт с този на средностатистически човек от същия пол и на същата възраст. Планира се и разширяването на достъпа на населението до уеб интерфейса.

Д-р Морган подчертава, че на този етап данните от изследването са предварителни и допълва: „Въпреки че възрастта е променлива, която помага за изчисляване риска от инфаркт, все още не е ясно считано от кога и колко често човек трябва да се подлага на скрининг.“

Инструментът, който разработват учените, предлага опция и за въвеждане на стойности MIMI/UKBB стойности. MIMI е съкращение на „маркери за непосредствен инфаркт на миокарда“, а UKBB – на биобанка UK Biobank. Добавянето на въпросните параметри означава, че тестът ще отчита и характерни особености на общността, към която човекът принадлежи.

MIMI обхваща данните за хора от други шест кохортни проучвания в Европа, които не са страдали от сърдечносъдово нарушение, но са получили сърдечен удар до 6 месеца след кръвното изследване. А биобанката на Великобритания представлява голяма биомедицинска база данни за граждани на Великобритания, до която учените имат свободен достъп.

Д-р Морган добавя, че новият тест не взема под внимание стойността на липопротеините, които са генетичен фактор за сърдечни проблеми.

>>> Разпознаването на симптомите на инфаркт увеличава шанса за животоспасяващо лечение

Как да намалим риска от инфаркт

Според д-р Чен, ако инструментът бъде одобрен, би било добре здрав човек да го използва на всеки 4 до 6 години, каквато е неговата практика към момента при изследване стойностите на холестерола.
Ако обаче лицето е застрашено от сърдечносъдови нарушения, проследяването следва да се извършва по-често, например поне веднъж годишно. „В случай, че моделът на шведския екип навлезе в клиничната практика, може би пациентите ще трябва да си правят кръвно изследване през 6 месеца“, допълва той.

Д-р Зундстрьом е категоричен, че времето преди възникване на инфаркт е жизненоважно. Той пояснява, че рискът се удвоява през първия месец след развод и е пет пъти по-голям през първата седмица след поставяне на диагноза за раково заболяване.

Д-р Морган е на мнение, че, ако човекът има сериозни индикации за инфаркт, най-добрата превенция се състои в извършването на интервенция. В най-тежките случаи лекарите избират коронарна ангиопластика, която се е наложила като златен стандарт.

Ако опасността за здравето и живота на пациента не е непосредствена, обикновено се предписват медикаменти и се препоръчва промяна в начина на хранене, както и редуциране на теглото.

* Gustafsson, S., Lampa, E., Jensevik Eriksson, K. et al. Markers of imminent myocardial infarction. Nat Cardiovasc Res, 2024.