Уврежда ли никотинът мозъка

Дали пушенето води до понижаване на интелектуалното ниво, а никотинът е отрова за мозъка? Популярната напоследък теза, която се разпространява нашироко чрез целенасочени кампании, се оказва тежка дезинформация. Пушенето на цигари води до редица лоши последици и болести, но влиянието върху IQ-то не е сред тях, категорични бяха световни учени и светила в медицината.

„Новото възприемане, че пушенето, респективно никотинът води до по-ниско IQ, е тотално невярно и се опровергава от няколко различни изследвания“, категоричен е проф. Питър Хайек, експерт по клинична психология в Института за превантивна медицина към Университета „Кралица Мери“ в Лондон.

В специалната си лекция по темата на последната конференция E-cigarette Summit в Ню Йорк, той посочи няколко различни източника. Изследване сред близо 800 бременни пушачки и техните деца показва, че от проучваните фактори, единствено образованието на майките има връзка с интелигентността на децата. Финландски учени пък изучават затрудненията в общуването сред  27 000 деца, сред които има братя и сестри. Част от майките в проучването са пушили по време на бременността си. По-забавено развитие в речта и уменията на децата учените установяват при отделни свързани деца – братя и сестри. IQ-то им не се влияе от тяхното излагане на тютюнев дим и никотин, но се отчитат приблизителни резултати в затрудненията, ако децата имат кръвна връзка, сочи изследването на Финландския национален регистър, публикувано през 2021. Това налага заключението, че IQ-то няма нищо общо с пушенето и приетия от майката никотин, а се унаследява и зависи от общите гени, казва проф. Хайек.   
Проучване върху възрастни пушачи през различните години от тяхното развитие също установява, че IQ-то не се променя и дори се увеличава леко през годините при хора, които пушат. Хората, които никога не са пушили обаче, са с 10 пункта по-интелигентни от заклетите пушачи. Учените отдават това на социалното разделение и тенденцията, че тютюнопушенето е характерно за хора с по-ниско образовани и лоши доходи.

Младите пушачи – по-зависими и по наследство

Има обаче категорична  причинно-следствената връзка между по-ранното запалване на първата цигара и по-голямата зависимост след това, посочва професорът от Университета „Кралица Мери“.
„Почти всички ежедневни пушачи започват да пушат преди да навършат 21 години. Това разбира се, не означава, че не може да започнете и след това.  Има силна връзка между възрастта, на която започвате да пушите и зависимостта ви от цигарите. Колкото по-рано запалите първата цигара, ако имате генетична предразположеност, ако родителите ви пушат или животът ви е труден, толкова по-вероятно е зависимостта да бъде по-тежка.“
Съществуващите данни по никакъв начин не подкрепят тезата, подхранвана от целенасочени кампании, че хората и особено младежите увреждат мозъка си, ако използват електронни цигари. Но напомняме на младите, че все пак не е добре да започват изобщо да пушат, казва още проф. Хайек.

Вейпингът най-ефективен за отказване от цигарите

Не бива обаче да лишаваме възрастните пушачи от ефективно средство за отказ от пушенето, каквото е вейпингът, казват още изследователите от Кокрейн - глобалната неправителствена организация за анализи на научни данни, които се използват за взимането на информирани здравни решения от редица институции по света.

„Ние не само гледаме какво показват проучванията, с които работим, но каква е тяхната достоверност на резултата. Последният ни анализ на научните доказателства показва, че електронните цигари са ефективно средство за отказване на цигарите и дава по-добри резултати  от опитите за отказване чрез никотин-заместваща терапия“, посочва авторът на анализите в областта на контрола на тютюна Джейми Хартман – Бойс.  Само за 1 година проучванията, които Кокрейн анализира, са се увеличили с 25% и вече са 34. Те дават все повече данни за намалената вреда на вейпинга спрямо продължаващото пушене. Независимо от бариерите към този момент пред електронните цигари, няма по-сигурно от това, че цигарите са най-вредният начин за прием на никотин, напомнят изследователите.