Ограничаването на храненето до 9 часа дневно може да забави когнитивния спад

Ограничаването на храненето и междинните закуски до деветчасов прозорец през деня, както и избягването на прием на храна поне четири часа преди лягане, може да помогне за запазване на когнитивните способности с напредването на възрастта. Това показва пилотно проучване, представено от учени от Университета „Рутгерс“ в Ню Джърси, Съединените щати.

Изследването сочи, че хората, които се хранят в по-кратък дневен интервал, могат да подобрят паметта, вниманието и способността си за решаване на задачи. Макар резултатите да са предварителни и да се нуждаят от потвърждение в по-мащабни проучвания, те допълват нарастващите доказателства, че времето на хранене е също толкова важно, колкото и самият хранителен режим.

Как е проведено проучването

Проучването включва 47 жени на възраст между 50 и 79 години с наднормено тегло или затлъстяване. Всички участници са насърчени да намалят дневния си калориен прием с около 500 калории в продължение на шест месеца.

Половината от жените са инструктирани да се хранят в рамките на деветчасов прозорец, който в повечето случаи е между 10:00 и 18:00 часа. Останалите разпределят храненията си в по-дълъг времеви интервал – средно около 12 часа дневно.

По-добри когнитивни резултати въпреки еднаквата загуба на тегло

След шестмесечния период и двете групи свалят почти еднакво количество килограми – средно около седем. Въпреки сходната загуба на тегло, жените, които се хранят в рамките на деветчасов прозорец, постигат по-добри резултати на тестове, оценяващи логическото мислене, способността за решаване на проблеми и изпълнението на задачи, свързани с паметта.

Констатациите сочат също, че жените, които разпределят храненията си в по-малък времеви интервал, допускат по-малко грешки на тестовете за учене и запаметяване. При задачите, измерващи способността за изпълнение на множество действия едновременно и времето за реакция, обаче не са наблюдавани съществени разлики между двете групи.

Защо времето на хранене може да има значение

Според ръководителя на проучването проф.Сю Шапсес е добре известно, че отслабването само по себе си може да забави когнивтивния спад. Новите данни обаче показват, че ограничаването на храненето до осем или девет часа дневно може да осигури допълнителни ползи за мозъчната функция.

Според учените този ефект вероятно се дължи на взаимодействието между циркадните ритми, метаболизма и възпалителните процеси в организма. Именно тези механизми ще бъдат изследвани по-подробно в бъдещи проучвания.

Все повече доказателства в полза на ранната вечеря

В много държави, включително Обединеното кралство и САЩ, хората се хранят в рамките на около 14 часа дневно, което оставя сравнително кратък период за нощно гладуване. Все повече научни изследвания обаче сочат, че удължаването на този времеви интервал може да има благоприятен ефект върху здравето.

Последните анализи показват, че храненето преди 19:00 часа се свързва с по-добър контрол върху телесното тегло, по-нисък индекс на телесната маса, по-малка обиколка на талията, по-ниско кръвно налягане и по-добри показатели за метаболитното здраве.

Експерти призовават за предпазлив оптимизъм

Проф. Уенди Хол от Лондонския кралски колеж, която не е участвала в изследването, определя храненето в ограничен времеви прозорец като обещаващ подход за поддържане на когнитивното здраве при хора на средна и по-напреднала възраст с наднорменото тегло.

По думите й избягването на обилни хранения в късните часове на деня може да подобри контрола на кръвната захар, функцията на кръвоносните съдове и възпалителните процеси – фактори, които оказват пряко влияние върху здравето на мозъка.

Въпреки обнадеждаващите резултати специалистите подчертават, че засега те са предварителни. Необходимо е изследването да бъде публикувано в рецензирано научно списание и да бъдат проведени по-мащабни клинични проучвания, за да се потвърди дали наблюдаваните ползи са достатъчно значими и могат да намерят място в ежедневната медицинска практика.