Глобалният институт McKinsey: Здравните системи трябва да бъдат трансформирани в бъдеще

Проучване на Глобалния институт McKinsey, посветено на бъдещето в здравеопазването, показва, че трансформациите на здравните системи стават все по-необходими, а политически удобните и технически лесни модели, характерни за отминалия век, не са в състояния да работят под демографския натиск и с очакваните иновации. Така накратко Стоян Панчев от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) синтезира проучването в материал, посветен на бъдещето на инвестициите в здравеопазването след COVID-19.

Икономистът подчертава ясно, че пандемията освен всичко останало е привлякла вниманието и към сериозните въпроси за готовността на здравния сектор и обществените системи да се справят със заплахата за живота на много голяма част от населението на света.

И в момента сред важните теми, свързани със ситуацията, с начините на лечение и предпазване, с бъдещата ваксина, със социалните и икономически трусове, провокирани от COVID-19, се говори още и за планирането. Какво трябва да бъде сторено, за да се посрещне подобна заразата в бъдеще е един от въпросите, върху които се фокусира светът. Другият е свързан с механизмите за превенция и лечение на заболяванията. А това означава, подчертава Стоян Панчев, че се търси отговор на въпроса как ще изглежда здравеопазването след 20 - 30 години.

Изследването на Глобалния институт McKinsey

Изследването си поставя задачата да представи бъдещето на здравеопазването в света за следващите две десетилетия.

Подходът е изцяло икономически. Здравеопазването е сектор, в който се инвестира и има стопанска полза от това, а не е социална система, е тезата на авторите.

Експертите анализират почти 200 държави. Изводът им е, че до 2040 г. с наличните интервенции нивото на заболеваемост в света може да се намали с 40 %, към които да се добавят още 10 % от прилагането на иновациите, разработвани в момента. Примерът, който дават: подобрението ще означава 65 % спад на детската смъртност или промяна в качеството на живот на хората на 65 години. Тези положителни промени ще изискват 12 трилиона американски долара в световния БВП през 2040-а.

Ако здравето се приеме като инвестиция, то ще има възвращаемост от два до четири пъти, смятат от Института.

Подобни успешни нива могат да бъдат достигнати при така нареченият „сценарий за здравословен растеж“, твърдят авторите. Според Стоян Панчев за България подобен сценарий ще наложи да бъдат осъществени не само инвестиции и сериозни реформи, но и промени на мисленето и манталитета.

Примерът, който членът на ЕКИП дава е следният: целите са в следващите 10 години употребата на алкохол да намалее с 25 %, да се подобрят с 50 % качеството на въздуха, околната среда и защитата от пътни инциденти. За да бъде осъществено обаче, трябват дълбоки промени и подобрения в храненето, физическата култура и по-добра успеваемост на продължаващите терапии.

Сценарият здравословен растеж ще доведе до следните промени в световен мащаб до 2040 г. - премахване до 86 % на чревните и 67 % на респираторните заболявания, 75 % от полово предаваните болести, 61 % от родилните проблеми и 57 % от хранителните разстройства. В 70 % от случаите това ще бъде резултат от превантивна медицина, а тя е много по-евтина.

Разходите в здравеопазването – най-голямото предизвикателство и днес, и в бъдеще

Сериозно предизвикателство са разходите в здравеопазването. Факт е, че както то, така и образованието стават по-скъпи, а телефоните поевтиняват. В същото време е невъзможно заплатите на лекари и сестри и инвестициите в новите технологии в сектора да изостават в сравнение с останалите икономически отрасли. За справянето с това могат да помогнат инвестициите и иновациите.

Разходите в здравеопазването са проблем за всички здравни системи, а на ниво политики те са проблем, защото се приемат като част от социалната система и за тях се мисли като за пенсии или обезщетения за бедност или майчинство.

Според доклада на Глобалния институт причината затова се крие във факта, че през последното столетие здравеопазването е ангажимент на държавата и се определя като обществено благо. А при обществените блага става дума за сложна система от политически дебати, които водят до компромис, който може да е съобразен с реалните възможности на фиска, но може и да не е.

Според авторите световните разходи за здраве ще се увеличат с 24 трилиона през 2040 г. Прогнозата за България е, че ще нараснат до 10,7 % от БВП.

Европа и нейното здравеопазване

Най-сериозните предизвикателства пред Стария континент са свързани с демографската криза и все по-застаряващото население от една страна, а от друга с голямата задлъжнялост. Това, според експерта, ще бъде сериозно препятствие в бъдеще, защото много по-трудно ще се плаща за повече болни, които ще се нуждаят от различни видове иновативно лечение. На практика проблемът на страните в Европа е двоен, защото общественото им здравеопазване трябва да има фискална стабилност, постигната чрез реформи и на ефективността, и на ефикасността, но ще трябва и да запазят достъпа до качествено лечение. За България този достъп трябва и задължително да се разшири, подчертава Стоян Панчев.

Как може да се постигне това, е резонният въпрос. Очевидно старият комфорт, когато политиците просто обещаваха, е невъзможен. Отговорът е: допълнителни разходи и промени в системата, които осигуряват бюджетен баланс и достъп до качество.

Бъдещето на инвестициите в здравеопазването след COVID-19

Очевидно трусът, предизвикан от COVID-19, създаде не само световна здравна, социална и икономическа криза, но и представи възможности. Извеждайки на преден план несъвършенствата на системите, пандемията даде шанс да бъде преосмислено състоянието им и енергията да бъде насочена към търсене на нови варианти. Подобно смело моделиране на бъдещето в сферата на общественото здраве правят и от McKinsey.

От своя страна българският икономист Стоян Панчев от ЕКИП обобщава стегнато и ясно основните поуки и бъдещи възможности така:

• Всеки „умно“ инвестиран долар в българското здравеопазване може да донесе възвращаемост от 3,4 долара чрез повече и по-здрава работна сила, да намали нуждата от грижи за най-възрастните и да повиши продуктивността на хора, които днес клонят към пенсионна възраст.
• Такъв вид инвестиция може да намали заболеваемостта в България с 37 %, което ще доведе до допълнителни 9 % БВП през 2040 г. или 7,2 милиарда долара за 20 години.

И най-важното, за да стане реалност моделът на бъдещето, конструиран чрез анализа на Глобалния институт McKinsey: на здравния сектор трябва да се гледа на място, в което се инвестира и от което има стопанска полза, а не да бъде третиран като социална система.