Близо 40% от пациентите с диабет тип 2 спират приема на предписания им допълнителен медикамент

Освен основния медикамент метформин, голяма част от пациентите с диабет тип 2 приемат и допълнително лекарство, за да регулират нивото на кръвната си захар. Според учени от здравната организация Northwestern Medicine обаче много от тях не са стриктни, което може да има множество негативни последици.

Когато го направят и след това преминат на друг медикамент или пък увеличат дозата на този, който продължават да приемат, те губят както своето собствено, така и времето на лекуващия ги лекар, натоварват финансово здравната система, а в някои случаи вредят на здравето си.

Проучването е публикувано на 12.12.2023 г. в списание American Journal of Managed Care. То се провежда между 2014 г. и 2017 г. и включва над 82 хиляди пациенти. Оказва се, че в рамките на една година след предписване на лекарството, близо 2/3 от доброволците спират приема му, преминават на друго или увеличават дозата.

>>> Диабет тип 2 може да доведе до нарушение на белодробната функция

Пациентите най-често спират сами приема на препарата GLP-1 RA за регулиране на кръвната захар

Експертите анализират пет неинсулинови класа медикаменти за лечение на диабет и установяват, че 38% от пациентите прекратяват лечението си с препарат, принадлежащ към четири от изследваните пет. Делът им сред участниците, които приемат предписания им GLP-1 рецепторен агонист (GLP-1 RA), е още по-голям – около 50%.

Доц. Дейвид Лис от медицинско училище Feinberg към университета Northwestern пояснява: „Преустановяването на приема може да нанесе много вреди. Забелязахме, че е практика при всички класове медикаменти, но е най-често се среща при пациентите, които приемат GLP-1 RA. Лекарят е преценил, че трябва да включи още едно лекарство, за да контролира диабета, а в половината от случаите пациентът решава да спре приема му още в рамките на първата година.“

И по-стари проучвания показват, че често хората с диабет спират лечението си, но настоящото е първото американско проучване, което изчислява техния дял.

Според доц. Лис е необходимо да се намерят нови методи за предписване на лекарства, както и да се потърси отговор на въпроса защо пациентите се отказват в даден момент и какво ги им пречи да бъдат постоянни. Така ще се спести време и ще се намали част от финансовото бреме за здравната система.

Неприятни стомашно-чревни странични ефекти?

Учените не са открили причините за прекратяване приема на лекарствата за диабет тип 2, но смятат, че е възможно то да се дължи на стомашно-чревното неразположение, което те предизвикват. Рецепторният агонист GLP-1 RA, който кара най-голям брой пациенти да спрат лечението си, може да причини гадене, повръщане и диария.

Освен за регулиране на кръвната захар, одобреният от FDA медикамент GLP-1 RAs (с търговски наименования Ozempic и Wegovy) се предписва и за редуциране на теглото. Д-р Лис потвърждава, че и двете лекарства имат неблагоприятен ефект върху стомашно-чревния тракт.

Какво се случва след преустановяване приема на медикамент за диабет тип 2?

При много от участниците в изследването спирането на допълнителния медикамент за диабет тип 2 няма да доведе до бързо покачване на кръвната захар и до необходимост от спешна медицинска помощ, но увеличава риска от хоспитализация.

Резултатите от проучването посочват още, че, когато допълнителният медикамент е предписан от ендокринолог, рискът от спиране е по-нисък, а от увеличаване на дозата – по-висок, отколкото ако е предписан от семейния лекар или специалист по вътрешни болести. Според Лис причината се крие в доброто познаване на новите класове лекарства за диабет от страна на ендокринолога, което му позволява да изложи пред пациента всички предимства и недостатъци на предписаното лечение.

>>> Блокирането на протеина VDAC1 елиминира последиците от високата кръвна захар

Защо е важно да се проследява създаването на нови медикаменти?

Екипът от Northwestern Medicine разглежда данните от здравните досиета на пациентите, за да установи кога са им били предписвани медикаменти, дали лекарят ги е заменял след време с друг, по-нов клас и дали е увеличавал дозата.

Учените са на мнение, че в повечето случаи смяната на лекарството или увеличаването на дозировката са съгласувани с лекаря, докато спирането му е по-скоро лично решение, за което той не е информиран.

„Нашето заключение би могло да послужи като напомняне, предупреждение към всички клинични специалисти, че немалка част от техните пациенти вероятно не вземат предписаните им допълнителни лекарства. Според нас постоянната комуникация между лекар и пациент е особено важна. Болният трябва да е своевременно запознат с ползите, страничните ефекти и разходите, свързани с медикамента, който му е предписан. При това не само в момента на издаване на рецептата, а и по-нататък“, допълва Лис.