В здравното ведомство предстои да обсъждат поставянето на цветни етикети на хранителните продукти

В Министерството на здравеопазването предстои да се обсъди идеята хранителните продукти да бъдат обозначени с така наречените „светофарни“ етикети. Те ще дават информация дали даден продукт има ниско, средно или високо съдържание на мазнини, захар или сол.

Налага се мнението, че големи мултинационални компании се опитват настойчиво да прокарат това предложение на родния пазар. Специалисти споделят, че опитите са етикетите, които ще бъдат с червен, зелен и жълт цвят, да бъдат въведени експериментално в България и Румъния за Коледа. Това съобщава Магдалена Апостолова от Асоциацията на млекопреработвателите и допълва, че в нашата страна няма разработена система кой и как ще определя даден продукт какъв етикет да получи. Получава се така, че например всички млечни храни трябва да са с червен етикет, защото имат високо съдържание на мазнини. В същото време безалкохолните напитки, които нямат захар, трябва да са със зелен етикет заради безвъглехидратния си състав, но определено те не могат да бъдат наречени здравословни.

От Асоциацията на млекопреработвателите са решили да изпратят своето становище до здравното ведомство да не се приема идеята. Към тях имат намерение да се присъединят и браншовите съюзи на месарите и хлебопроизводителите.

В същото време от Министерството на земеделието, храните и горите твърдят, че темата за „светофарните“ етикети се обсъжда, без те да са информирани. Димитър Димитров от Дирекция „Политики в агрохранителната верига“ заявява, че още от 2010 г. в ЕС възниква идеята за класифицирането на хранителните продукти чрез такива етикети, но тя не била въведена заради липсата на методология. Специалистът потвърждава, че няколко компании предлагат поставянето на подобни етикети с цел ориентиране на потребителите какви са хранителните стойности на продуктите.

От 1 април 2020 г. в България влизат в сила нови регламенти за етикетиране на храните. Върху листчетата задължително трябва да е посочено от коя държава е суровината, от която е изработен продукта. Например ако дадена марка кашкавал е произведена в България, но млякото е внос, това трябва да е обозначено. Написаното на етикета трябва да не е под 75 на сто от размера на наименованието на продукта.

Изследване на Центъра за икономически анализи на селското стопанство показва, че до няколко години в родните мандри преработваното от тях мляко ще бъде до 30 на сто внос. Миналата година млякото, постъпило за обработка в тях и получено от чужбина, било 8%. Тенденцията е и през следващите години да се запазят количествата, които изяждаме под формата на палмово масло. Очаква се тази година българите да изядат почти 15 000 т. Отчита се увеличаване на вноса на палмово масло в България. Данните на Центъра сочат, че се понижава производството на саламурено сирене, докато това на имитиращите продукти запазва своите нива.

Друг проблем, за който алармират от Българска асоциация „Биопродукти“, е, че веригите не зареждат с родни биопродукти, а предпочитат вносните, които са три пъти по-скъпи. Производителите на биохрани от страната трудно ги реализират на пазара, а в същото време търговските вериги заявяват, че няма български.

Със сигурност има още нерешени казуси, които създават недомислие в системата. Например Атанас Кискинов от Асоциацията за развъждане на българска млечна порода овце обяснява, че проучване сред бранша сочи, че близо със 160 на сто поскъпва овчето сирене от фермата до магазина. Млякото се изкупувало на 1,20 лв. през 2013 г., докато през 2018-а на 1,11 лв. Продуктът се продава от производител на 9 лв./кг, на борсите достига 12 лв./ кг с ДДС на едро и като се прибави и надценката на магазините на дребно, изразяваща се на 17 на сто, сметката излиза. От която печелят само търговците.

Редактор: Ирина Тенева
Източник: trud.bg
Снимка: pixabay.com